Втора испанска република: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Историческа държава
{{Историческа държава
|официално-име-бг = Втора испанска република
|официално-име-бг = Втора испанска република
|официално-име = La Segunda República Española
|официално-име = Segunda República Española
|кратко-име =
|кратко-име =
|статут =
|статут =
Ред 24: Ред 24:
|езици =
|езици =
|неофициален-език =
|неофициален-език =
|религия = [[католицизъм]]
|религия =
|площ-общо =
|площ-общо =
|площ-год =
|площ-год =
Ред 42: Ред 42:
|управляващ_длъжност1 =
|управляващ_длъжност1 =
|год_мандат_управляващ_длъжност1 =
|год_мандат_управляващ_длъжност1 =
|управляващ_длъжност1a = [[Нисето Алкала-Самора]]
|управляващ_длъжност1a = [[Нисето Алкала Самора]]
|год_мандат_управляващ_длъжност1a = 1931-1936 г.
|год_мандат_управляващ_длъжност1a = 1931-1936 г.
|управляващ_длъжност1b = [[Мануел Асаня]]
|управляващ_длъжност1b = [[Мануел Асаня]]
|год_мандат_управляващ_длъжност1b = 1936-1939 г.
|год_мандат_управляващ_длъжност1b = 1936-1939 г.
|управляващ_длъжност1c =
|управляващ_длъжност1c =
|год_мандат_управляващ_длъжност1c =
|год_мандат_управляващ_длъжност1c =
Ред 121: Ред 121:
}}
}}


'''Втората испанска република''' (на [[испански език|испански]]: ''Segunda República Española'') е вторият случай в [[История на Испания|историята на Испания]], когато формата на държавно устройство се променя след избори. Първият е през [[1873]] - [[1874]] г. - [[Първа испанска република|Първата испанска република]].


==История==
'''Втората испанска република''' (на [[испански език|испански]] ''Segunda República Española''; [[1931]]-[[1939|39]]) е вторият случай в [[История на Испания|историята на Испания]], когато формата на държавно устройство се променя след избори. Първият е през [[1873]]-[[1874|74]] ([[Първа испанска република]]).
Втората испанска република започва своето съществуване на [[14 април]] [[1931]] г., когато крал [[Алфонсо XIII]] заминава в изгнание след като [[републиканци]]те печелят мнозинството от гласовете на местните и общинските избори. Напускането на монарха води до сформирането на временно правителство на [[Нисето Алкала Самора]] и до свикването на [[Кортеси]]те за изработване на нова конституция, приета на [[9 декември]] с.г.


Първият президент ([[1931]] - [[1936]] г.) на републиката е Нисето Алкала Самора. [[Баския]] и [[Каталония]] обявяват своята независимост, но не получават веднага дори желаната [[автономия]]. [[Скандал Страперло|Скандалът Страперло]] срива доверието у центристките републикански партии и води до политическа поляризация.
Втората испанска република започва своето съществуване на [[14 април]] [[1931]], когато крал [[Алфонсо XIII]] заминава в изгнание след като [[републиканци]]те печелят мнозинството от гласовете на местните и общинските избори. Напускането на краля води до сформирането на [[временно правителство]] на [[Нисето Алкала Самора]] и до свикването на [[Кортеси]]те за изработването на нова [[конституция]], приета на [[9 декември]] [[1931]]. След това управлява републиканско-социалистическото правителство на [[Мануел Асаня]].


Десницата печели новите избори на [[19 ноември]] [[1933]] г. Официално тя се ръководи от центристкия радикал [[Алехандро Лерукс]], но разчита главно на парламентарната подкрепа на [[Испанска конфедерация на независимата десница|Испанската конфедерация на независимата десница]] (ИКНД) — партия, ръководена от [[Хосе Мария Хил Роблес]] с разнообразна подкрепа — от [[християндемокрация|християндемократи]] до [[фашизъм|фашисти]]. Когато в правителството влизат трима министри от ИКНД на [[1 октомври]] [[1934]] г., в [[Астурия]] и [[Каталония]] избухват въстания на [[социализъм|социалисти]] и [[анархизъм|анархисти]].
Първият президент ([[1931]]-[[1936|36]]) е [[Нисето Алкала Самора]]. [[Баския]] и [[Каталония]] обявяват своята независимост, но не получават веднага дори желаната [[автономия]]. Скандалът [[Страперло]] срива доверието у центристките републикански партии и води до поляризация.


Обединяването на левите партии в т.нар. [[Народен фронт]] им позволява да си върнат властта на изборите от [[16 февруари]] 1936 г., на които печелят 268 депутатски места срещу 205 десни. Така втори президент (1936 - [[1939]] г.) става социалистът [[Мануел Асаня]].
Десницата печели новите избори на [[19 ноември]] [[1933]]. Официално тя се ръководи от центристкия радикал [[Алехандро Лерукс]], но разчита главно на парламентарната подкрепа на [[Испанска конфедерация на независимата десница|Испанската конфедерация на независимата десница]] (ИКНД) — партия, ръководена от [[Хосе Мария Хил Роблес]] с разнообразна подкрепа — от [[християн-демократизъм|християн-демократи]] до [[фашизъм|фашисти]]. Когато в правителството влизат трима министри от ИКНД на [[1 октомври]] [[1934]], в [[Астурия]] и [[Каталония]] избухват въстания на [[социализъм|социалисти]] и [[анархизъм|анархисти]].


Републиката изпада в голяма криза, когато генерал [[Франсиско Франко]] извършва военен преврат, с което се поставя началото на [[Испанска гражданска война|Испанската гражданска война]]. Републиканците, които са военно по-слаби от [[франкизъм|франкисти]]те и зависят от помощта на въоръжените сили на комунистите и анархистите, губят своята популярност сред повечето държави, но получават помощ от други като [[СССР]] и [[Мексико]]<ref>https://www.britannica.com/event/Spanish-Civil-War</ref>. От своя страна силите на Франко се ползват с подкрепата на [[Нацистка Германия]], [[Кралство Италия]] и съседна [[Португалия]] на [[Антонио ди Оливейра Салазар|Салазар]]<ref>{{икона|en}} Martins, Herminio. „Portugal“ in S.J. Woolf (ed). ''European Fascism'', London: Weidenfeld & Nicholson, 1968 pp. 322 – 3<blockquote>Almost as soon as the civil war started, the Portugese government more or less cast in its lot with the rebel forces and decided to support them by all means short of actual participation in the war.</blockquote>quoted in Gallagher, Tom. ''[http://books.google.com/books?id=-xu8AAAAIAAJ&pg=PA86 Portugal: a twentieth-century interpretation]''. Manchester: Manchester University Press, 1983 p.86</ref>. Кабинетът на Асаня просъществува до февруари [[1939]] г., като контролираната от него част от Испания постепенно намалява. Републиката пада окончателно на [[1 април]] с.г., когато генерал Франко превзема Мадрид с помощта на т.нар. [[пета колона]].
Създаването на [[народен фронт]] от леви партии позволява на левицата да възвърне своята власт на изборите от [[16 февруари]] [[1936]], когато те печелят 268 депутатски места срещу 205 десни. Така втори президент (1936-[[1939|39]]) става [[Мануел Асаня]].


Установява се [[Франкистка Испания|диктатурата на Франко]]. През този период той обявява Испания за монархия, но запазва своя пост на държавен глава. Режимът му пада след неговата смърт през [[1975]] г., когато начело на страната застава роденият в изгнание внук на Алфонсо XIII - крал [[Хуан Карлос I]].
Републиката изпада в голяма криза, когато ген. [[Франсиско Франко]] извършва военен преврат, с което се поставя началото на [[Испанска гражданска война|Испанската гражданска война]]. Републиката, която е военно по-слаба от [[франкисти]]те и зависи от помощта на въоръжените сили на комунистите и анархистите, губи своята популярност сред някои държави, но получава помощ от други, и най-вече от [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. От своя страна силите на Франко са подкрепяни от [[Нацистка Германия]], Фашистка [[Италия]] и съседна [[Португалия]]<ref>{{икона|en}} Martins, Herminio. „Portugal“ in S.J. Woolf (ed). ''European Fascism'', London: Weidenfeld & Nicholson, 1968 pp. 322 – 3<blockquote>Almost as soon as the civil war started, the Portugese government more or less cast in its lot with the rebel forces and decided to support them by all means short of actual participation in the war.</blockquote>quoted in Gallagher, Tom. ''[http://books.google.com/books?id=-xu8AAAAIAAJ&pg=PA86 Portugal: a twentieth-century interpretation]''. Manchester: Manchester University Press, 1983 p.86</ref>. Кабинетът на Асаня трае до февруари [[1939]] като контролираната от него част от Испания постепенно намалява. Републиката пада на [[1 април]] [[1939]], когато ген. Франко и войниците му превземат [[Мадрид]] с помощта на т.нар. [[пета колона]].

Установява се [[диктатура]]та на Франко. По време на този период Франко обявява Испания за монархия, но запазва своя пост на държавен глава. Републиката е отменена след смъртта на Франко през [[1975]], когато Испания отново става [[монархия]] начело с [[Хуан Карлос I]].


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 15:23, 14 май 2017

Втора испанска република
Segunda República Española
14 април 1931 – 1 април 1939
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Девиз: Plus ultra
Все по-нататък
Химн: Himno de Riego
КонтинентЕвропа
СтолицаМадрид
Официален езикиспански
Форма на управлениеполупрезидентска република
президент
1931-1936 г.Нисето Алкала Самора
1936-1939 г.Мануел Асаня
ИсторияМеждувоенен период
Валутапесета
Предшественик
Кралство Испания Кралство Испания
Наследник
Франкистка Испания Франкистка Испания
Втора испанска република в Общомедия

Втората испанска република (на испански: Segunda República Española) е вторият случай в историята на Испания, когато формата на държавно устройство се променя след избори. Първият е през 1873 - 1874 г. - Първата испанска република.

История

Втората испанска република започва своето съществуване на 14 април 1931 г., когато крал Алфонсо XIII заминава в изгнание след като републиканците печелят мнозинството от гласовете на местните и общинските избори. Напускането на монарха води до сформирането на временно правителство на Нисето Алкала Самора и до свикването на Кортесите за изработване на нова конституция, приета на 9 декември с.г.

Първият президент (1931 - 1936 г.) на републиката е Нисето Алкала Самора. Баския и Каталония обявяват своята независимост, но не получават веднага дори желаната автономия. Скандалът Страперло срива доверието у центристките републикански партии и води до политическа поляризация.

Десницата печели новите избори на 19 ноември 1933 г. Официално тя се ръководи от центристкия радикал Алехандро Лерукс, но разчита главно на парламентарната подкрепа на Испанската конфедерация на независимата десница (ИКНД) — партия, ръководена от Хосе Мария Хил Роблес с разнообразна подкрепа — от християндемократи до фашисти. Когато в правителството влизат трима министри от ИКНД на 1 октомври 1934 г., в Астурия и Каталония избухват въстания на социалисти и анархисти.

Обединяването на левите партии в т.нар. Народен фронт им позволява да си върнат властта на изборите от 16 февруари 1936 г., на които печелят 268 депутатски места срещу 205 десни. Така втори президент (1936 - 1939 г.) става социалистът Мануел Асаня.

Републиката изпада в голяма криза, когато генерал Франсиско Франко извършва военен преврат, с което се поставя началото на Испанската гражданска война. Републиканците, които са военно по-слаби от франкистите и зависят от помощта на въоръжените сили на комунистите и анархистите, губят своята популярност сред повечето държави, но получават помощ от други като СССР и Мексико[1]. От своя страна силите на Франко се ползват с подкрепата на Нацистка Германия, Кралство Италия и съседна Португалия на Салазар[2]. Кабинетът на Асаня просъществува до февруари 1939 г., като контролираната от него част от Испания постепенно намалява. Републиката пада окончателно на 1 април с.г., когато генерал Франко превзема Мадрид с помощта на т.нар. пета колона.

Установява се диктатурата на Франко. През този период той обявява Испания за монархия, но запазва своя пост на държавен глава. Режимът му пада след неговата смърт през 1975 г., когато начело на страната застава роденият в изгнание внук на Алфонсо XIII - крал Хуан Карлос I.

Източници

  1. https://www.britannica.com/event/Spanish-Civil-War
  2. ((en)) Martins, Herminio. „Portugal“ in S.J. Woolf (ed). European Fascism, London: Weidenfeld & Nicholson, 1968 pp. 322 – 3

    Almost as soon as the civil war started, the Portugese government more or less cast in its lot with the rebel forces and decided to support them by all means short of actual participation in the war.

    quoted in Gallagher, Tom. Portugal: a twentieth-century interpretation. Manchester: Manchester University Press, 1983 p.86