Римски терми (Варна): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Добавяне на Категория:Район Одесос, ползвайки HotCat
Редакция без резюме
Ред 7: Ред 7:
| основан =
| основан =
| номер =
| номер =
| лятно = април – октомври <br> 10.00 - 17.00,
| лятно = април – октомври <br> 10.00 – 17.00,
| почивни-лятно = понеделник, 24 май, 24 и 25 декември
| почивни-лятно = понеделник, 24 май, 24 и 25 декември
| зимно = ноември – март <br> с предварителна заявка
| зимно = ноември – март <br> с предварителна заявка
| почивни-зимно = 1 януари, 3 март
| почивни-зимно = 1 януари, 3 март
| директор =
| директор =
| адрес = Ул. "Сан Стефано"<br/>Варна 9000
| адрес = Ул. „Сан Стефано“<br/>Варна 9000
| телефон = (052) 68-10-30 <br/> Тел. централа (052) 68-10-11
| телефон = (052) 68-10-30 <br/> Тел. централа (052) 68-10-11
| страница = http://www.amvarna.com
| страница = http://www.amvarna.com
| карта = България Варна център
}}
}}
'''Римските терми''' се намират в югоизточната част на съвременния град [[Варна]], в близост до пристанището и са сред най-запазените архитектурни паметници от античния период в [[България]]. Изградени са през Римската епоха, към края на II век и представляват най-голямата римска баня на [[Балкани]]те. Според проучванията височината на сводестите конструкции е била над 20 м, а общата площ на съоръжението около 7000 m². Баните са функционирали до края на III век. Те са имали важна социална функция в древния [[Одесос]], който от 15 г. пр. Хр. е част от [[Римската империя]] в провинция [[Мизия]], но запазва известна самостоятелност (като правото да сече свои монети и да няма римски гарнизон). Като главно пристанище на Мизия, градът е бил силно повлиян от римската култура, за което свидетелстват и термите.
'''Римските терми''' се намират в югоизточната част на съвременния град [[Варна]], в близост до пристанището и са сред най-запазените архитектурни паметници от античния период в [[България]]. Изградени са през Римската епоха, към края на II век и представляват най-голямата римска баня на [[Балкани]]те. Според проучванията височината на сводестите конструкции е била над 20 м, а общата площ на съоръжението около 7000 m². Баните са функционирали до края на III век. Те са имали важна социална функция в древния [[Одесос]], който от 15 г. пр. Хр. е част от [[Римската империя]] в провинция [[Мизия]], но запазва известна самостоятелност (като правото да сече свои монети и да няма римски гарнизон). Като главно пристанище на Мизия, градът е бил силно повлиян от римската култура, за което свидетелстват и термите.
Ред 22: Ред 23:
Руините са сравнително добре проучени, въпреки че между двете оградени територии има построени къщи и църкви, под които е сигурно, че се крият много антични сгради и артефакти. Термите са привличали интереса на историци и археолози доста преди да стартират археологическите разкопки. Още през 1906 г. австрийският учен Е. Калинка определя останките като антична постройка, но най-съществена заслуга за предизвикването на научния интерес към тази старина и за запазването и&#768; имат братята [[братя Шкорпил|Шкорпил]].
Руините са сравнително добре проучени, въпреки че между двете оградени територии има построени къщи и църкви, под които е сигурно, че се крият много антични сгради и артефакти. Термите са привличали интереса на историци и археолози доста преди да стартират археологическите разкопки. Още през 1906 г. австрийският учен Е. Калинка определя останките като антична постройка, но най-съществена заслуга за предизвикването на научния интерес към тази старина и за запазването и&#768; имат братята [[братя Шкорпил|Шкорпил]].


Разкопките на Археологическия музей — Варна от 1959 до 1971 г. под ръководството на Милко Мирчев, откриват основната част на сградата. Под съществуващите днес околни улици остават част от помещенията, както и най-южната артерия от западната подземна галерия. Продължаващите и сега археологически проучвания изясняват предназначението на сградата и установяват епохата на нейното построяване. Разкритата сграда е част от терми е на римския град Одесос. Архитектурният стил подсказва, че те са построени към края на II — началото на III в. Намерените в канализацията монети, сечени по времето на император Септимий Север (193-211), потвърждават тази датировка. Най-късните намерени монети са от времето на император Тацит (275). Така е установено, че термите са функционирали до към края на III в. Грандиозността на строежа, безупречното изпълнение на блестящия архитектурен замисъл, богатството на украсата определят термите като забележителен паметник на античната архитектура в българските земи. Те свидетелствуват за разцвета на културата в града през ІІ-ІІІ в., за неговото богатство и благосъстояние. Одесоските терми са едни от най-големите в европейската част на Римската империя.
Разкопките на Археологическия музей – Варна от 1959 до 1971 г. под ръководството на Милко Мирчев, откриват основната част на сградата. Под съществуващите днес околни улици остават част от помещенията, както и най-южната артерия от западната подземна галерия. Продължаващите и сега археологически проучвания изясняват предназначението на сградата и установяват епохата на нейното построяване. Разкритата сграда е част от терми е на римския град Одесос. Архитектурният стил подсказва, че те са построени към края на II – началото на III в. Намерените в канализацията монети, сечени по времето на император Септимий Север (193 – 211), потвърждават тази датировка. Най-късните намерени монети са от времето на император Тацит (275). Така е установено, че термите са функционирали до към края на III в. Грандиозността на строежа, безупречното изпълнение на блестящия архитектурен замисъл, богатството на украсата определят термите като забележителен паметник на античната архитектура в българските земи. Те свидетелствуват за разцвета на културата в града през ІІ-ІІІ в., за неговото богатство и благосъстояние. Одесоските терми са едни от най-големите в европейската част на Римската империя.


При разкопките е намерен постамент на статуята на [[Клавдий Аквила]], както и статуи на римските богове [[Херакъл]], [[Виктория]] и [[Меркурий (митология)|Меркурий]], които вероятно са украсявали залите и са им придавали тържествен вид. Както личи от намерените надписи, божествата покровители на здравето [[Асклепий]] и [[Хигия]] са имали светилище в северозападната част на термите. Археолозите са се натъкнали още на фрагменти от мраморни прозоречни рамки, оформени като кривака на Херакъл, който е бил почитан и като бог-покровител на изворите.
При разкопките е намерен постамент на статуята на [[Клавдий Аквила]], както и статуи на римските богове [[Херакъл]], [[Виктория]] и [[Меркурий (митология)|Меркурий]], които вероятно са украсявали залите и са им придавали тържествен вид. Както личи от намерените надписи, божествата покровители на здравето [[Асклепий]] и [[Хигия]] са имали светилище в северозападната част на термите. Археолозите са се натъкнали още на фрагменти от мраморни прозоречни рамки, оформени като кривака на Херакъл, който е бил почитан и като бог-покровител на изворите.
Ред 30: Ред 31:
== Галерия ==
== Галерия ==
<center><gallery>
<center><gallery>
Image:Roman Thermae Varna 2.jpg|Край термите е сниман известният филм "Капитан Петко Войвода"
Image:Roman Thermae Varna 2.jpg|Край термите е сниман известният филм „Капитан Петко Войвода“
Image:St. Atanasiy Church, Varna.jpg|Църквата "Св. Атанасий", построена край руините, е била център на митрополия в древността
Image:St. Atanasiy Church, Varna.jpg|Църквата „Св. Атанасий“, построена край руините, е била център на митрополия в древността
Image:Olympian Swimming pool, Varna.jpg|Басейнът в съседство черпи вода от същия извор, който е обслужвал термите преди 2000 г.
Image:Olympian Swimming pool, Varna.jpg|Басейнът в съседство черпи вода от същия извор, който е обслужвал термите преди 2000 г.
</gallery></center>
</gallery></center>

Версия от 19:18, 17 май 2017

Римски терми, Варна
Тепидариумът на баните
МестоположениеВарна, България
Тематикаистория
Работно време
Лятно работно времеаприл – октомври
10.00 – 17.00,
(почивни дни: понеделник, 24 май, 24 и 25 декември)
Зимно работно временоември – март
с предварителна заявка
(почивни дни: 1 януари, 3 март)
Допълнителна информация
АдресУл. „Сан Стефано“
Варна 9000
Телефон(052) 68-10-30
Тел. централа (052) 68-10-11
Сайтhttp://www.amvarna.com
43.2° с. ш. 27.9181° и. д.
Местоположение в България Варна център
Римски терми, Варна в Общомедия

Римските терми се намират в югоизточната част на съвременния град Варна, в близост до пристанището и са сред най-запазените архитектурни паметници от античния период в България. Изградени са през Римската епоха, към края на II век и представляват най-голямата римска баня на Балканите. Според проучванията височината на сводестите конструкции е била над 20 м, а общата площ на съоръжението около 7000 m². Баните са функционирали до края на III век. Те са имали важна социална функция в древния Одесос, който от 15 г. пр. Хр. е част от Римската империя в провинция Мизия, но запазва известна самостоятелност (като правото да сече свои монети и да няма римски гарнизон). Като главно пристанище на Мизия, градът е бил силно повлиян от римската култура, за което свидетелстват и термите.

Уникална е отоплителната система на баните. Тя е свързана с двойния под и специалните кухини, отвеждащи топлия въздух до върха на зданието, построено в близост до топли минерални извори, които се използват и до днес във Варна. Посетителите на баните са влизали в просторни зали, създаващи естествена бариера пред студения въздух, след това в огромна зала (балестра), която е била своеобразен център, в който мъжете на Одесос са се събирали, за да обсъждат важни обществени въпроси.

Руините са сравнително добре проучени, въпреки че между двете оградени територии има построени къщи и църкви, под които е сигурно, че се крият много антични сгради и артефакти. Термите са привличали интереса на историци и археолози доста преди да стартират археологическите разкопки. Още през 1906 г. австрийският учен Е. Калинка определя останките като антична постройка, но най-съществена заслуга за предизвикването на научния интерес към тази старина и за запазването ѝ имат братята Шкорпил.

Разкопките на Археологическия музей – Варна от 1959 до 1971 г. под ръководството на Милко Мирчев, откриват основната част на сградата. Под съществуващите днес околни улици остават част от помещенията, както и най-южната артерия от западната подземна галерия. Продължаващите и сега археологически проучвания изясняват предназначението на сградата и установяват епохата на нейното построяване. Разкритата сграда е част от терми е на римския град Одесос. Архитектурният стил подсказва, че те са построени към края на II – началото на III в. Намерените в канализацията монети, сечени по времето на император Септимий Север (193 – 211), потвърждават тази датировка. Най-късните намерени монети са от времето на император Тацит (275). Така е установено, че термите са функционирали до към края на III в. Грандиозността на строежа, безупречното изпълнение на блестящия архитектурен замисъл, богатството на украсата определят термите като забележителен паметник на античната архитектура в българските земи. Те свидетелствуват за разцвета на културата в града през ІІ-ІІІ в., за неговото богатство и благосъстояние. Одесоските терми са едни от най-големите в европейската част на Римската империя.

При разкопките е намерен постамент на статуята на Клавдий Аквила, както и статуи на римските богове Херакъл, Виктория и Меркурий, които вероятно са украсявали залите и са им придавали тържествен вид. Както личи от намерените надписи, божествата покровители на здравето Асклепий и Хигия са имали светилище в северозападната част на термите. Археолозите са се натъкнали още на фрагменти от мраморни прозоречни рамки, оформени като кривака на Херакъл, който е бил почитан и като бог-покровител на изворите.

Днес през лятото в термите функционира летен театър и се изнасят концерти.

Галерия

  • Край термите е сниман известният филм „Капитан Петко Войвода“
    Край термите е сниман известният филм „Капитан Петко Войвода“
  • Църквата „Св. Атанасий“, построена край руините, е била център на митрополия в древността
    Църквата „Св. Атанасий“, построена край руините, е била център на митрополия в древността
  • Басейнът в съседство черпи вода от същия извор, който е обслужвал термите преди 2000 г.
    Басейнът в съседство черпи вода от същия извор, който е обслужвал термите преди 2000 г.

Източници

Външни препратки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Римски_терми_(Варна)&oldid=7906620“.