Обсада на Зара: Разлика между версии
Редакция без резюме |
факт |
||
Ред 19: | Ред 19: | ||
'''Обсадата на Зара''' продължава в периода от 10 ноември до 23 ноември 1202 г. и завършва с превземането на града от участниците в [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] - от владението на [[кралство Унгария]]. |
'''Обсадата на Зара''' продължава в периода от 10 ноември до 23 ноември 1202 г. и завършва с превземането на града от участниците в [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] - от владението на [[кралство Унгария]]. |
||
Това не е първата обсада на [[Задар|Зара]], но е първата успешна. Предходно морлашко-византийска Зара е обсадена при [[Поход на цар Самуил в Далмация и Загория (Босна и Стара Рашка)|поход на цар Самуил срещу византийците и сърбите в Далмация и сръбските земи]]. |
{{факт|Това не е първата обсада на [[Задар|Зара]], но е първата успешна. Предходно морлашко-византийска Зара е обсадена при [[Поход на цар Самуил в Далмация и Загория (Босна и Стара Рашка)|поход на цар Самуил срещу византийците и сърбите в Далмация и сръбските земи]].|2017|5|21}} |
||
Това се случва въпреки протестите и несъгласието на папа [[Инокентий III]], но тъй като [[венецианци]]те плащат на [[кръстоносци]]те, на път за [[светите земи]], участниците в похода се отбиват първо към Зара, която е по онова време (преди [[Дубровник]]) основен външнотърговски съперник в [[Адриатика]] и въобще в [[Средиземноморие]]то. По този начин, преди [[Константинопол]], Зара се явява първия (при това католически) град превзет от кръстоносците. |
Това се случва въпреки протестите и несъгласието на папа [[Инокентий III]], но тъй като [[венецианци]]те плащат на [[кръстоносци]]те, на път за [[светите земи]], участниците в похода се отбиват първо към Зара, която е по онова време (преди [[Дубровник]]) основен външнотърговски съперник в [[Адриатика]] и въобще в [[Средиземноморие]]то. По този начин, преди [[Константинопол]], Зара се явява първия (при това католически) град превзет от кръстоносците. |
Версия от 12:33, 21 май 2017
Обсада на Зара (1202) | |||
част от международен търговски спор, Четвърти кръстоносен поход | |||
графика от Гюстав Доре | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 10-23 ноември 1202 | ||
Място | Зара | ||
Резултат | разграбване със залез на търговското издигане и мощ на Зара | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
Обсада на Зара в Общомедия |
Обсадата на Зара продължава в периода от 10 ноември до 23 ноември 1202 г. и завършва с превземането на града от участниците в Четвъртия кръстоносен поход - от владението на кралство Унгария.
Това не е първата обсада на Зара, но е първата успешна. Предходно морлашко-византийска Зара е обсадена при поход на цар Самуил срещу византийците и сърбите в Далмация и сръбските земи.[източник? (Поискан преди 2524 дни)]
Това се случва въпреки протестите и несъгласието на папа Инокентий III, но тъй като венецианците плащат на кръстоносците, на път за светите земи, участниците в похода се отбиват първо към Зара, която е по онова време (преди Дубровник) основен външнотърговски съперник в Адриатика и въобще в Средиземноморието. По този начин, преди Константинопол, Зара се явява първия (при това католически) град превзет от кръстоносците.
След като Зара е превзета, е и разграбена от кръстоносците - понеже венецианците им обещават по стар обичай плячката.
Предходно Зара е отстъпена от Византия през 1069 г. на Хърватското кралство, което от 1102 г. е в хърватско-унгарска уния, а преди това е един от осемте далматински градове-държави, част от тема Далмация.
По силата на Задарския мирен договор от 18 февруари 1358 г., всички венециански владения в Далмация с островите от залива Кварнер до Драч, т.е. цяла Албания Венета е върната на короната на Свети Стефан. Това положение не е признато от трета страна - Дубровник, от когато за Рагуза е прието да се употребява името република Дубровник, т.е. като за самостоятелен субект на международното право.
След битката при Мохач, Далмация с нейната столица Зара става арена на спор между османците и венецианците.