Обсада на Зара: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
факт
Ред 19: Ред 19:
'''Обсадата на Зара''' продължава в периода от 10 ноември до 23 ноември 1202 г. и завършва с превземането на града от участниците в [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] - от владението на [[кралство Унгария]].
'''Обсадата на Зара''' продължава в периода от 10 ноември до 23 ноември 1202 г. и завършва с превземането на града от участниците в [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] - от владението на [[кралство Унгария]].


Това не е първата обсада на [[Задар|Зара]], но е първата успешна. Предходно морлашко-византийска Зара е обсадена при [[Поход на цар Самуил в Далмация и Загория (Босна и Стара Рашка)|поход на цар Самуил срещу византийците и сърбите в Далмация и сръбските земи]].
{{факт|Това не е първата обсада на [[Задар|Зара]], но е първата успешна. Предходно морлашко-византийска Зара е обсадена при [[Поход на цар Самуил в Далмация и Загория (Босна и Стара Рашка)|поход на цар Самуил срещу византийците и сърбите в Далмация и сръбските земи]].|2017|5|21}}


Това се случва въпреки протестите и несъгласието на папа [[Инокентий III]], но тъй като [[венецианци]]те плащат на [[кръстоносци]]те, на път за [[светите земи]], участниците в похода се отбиват първо към Зара, която е по онова време (преди [[Дубровник]]) основен външнотърговски съперник в [[Адриатика]] и въобще в [[Средиземноморие]]то. По този начин, преди [[Константинопол]], Зара се явява първия (при това католически) град превзет от кръстоносците.
Това се случва въпреки протестите и несъгласието на папа [[Инокентий III]], но тъй като [[венецианци]]те плащат на [[кръстоносци]]те, на път за [[светите земи]], участниците в похода се отбиват първо към Зара, която е по онова време (преди [[Дубровник]]) основен външнотърговски съперник в [[Адриатика]] и въобще в [[Средиземноморие]]то. По този начин, преди [[Константинопол]], Зара се явява първия (при това католически) град превзет от кръстоносците.

Версия от 12:33, 21 май 2017

Обсада на Зара (1202)
част от международен търговски спор, Четвърти кръстоносен поход
графика от Гюстав Доре
Информация
Период10-23 ноември 1202
МястоЗара
Резултатразграбване със залез на търговското издигане и мощ на Зара
Страни в конфликта
участниците в Четвъртия кръстоносен походжителите на Зара и кралство Унгария
Командири и лидери
Бонифаций Монфератски и под егидата на Енрико Дандоло и Балдуин Iпод егидата на Имре (крал на Унгария)
Жертви и загуби
Карта
Обсада на Зара в Общомедия

Обсадата на Зара продължава в периода от 10 ноември до 23 ноември 1202 г. и завършва с превземането на града от участниците в Четвъртия кръстоносен поход - от владението на кралство Унгария.

Това не е първата обсада на Зара, но е първата успешна. Предходно морлашко-византийска Зара е обсадена при поход на цар Самуил срещу византийците и сърбите в Далмация и сръбските земи.[източник? (Поискан преди 2524 дни)]

Това се случва въпреки протестите и несъгласието на папа Инокентий III, но тъй като венецианците плащат на кръстоносците, на път за светите земи, участниците в похода се отбиват първо към Зара, която е по онова време (преди Дубровник) основен външнотърговски съперник в Адриатика и въобще в Средиземноморието. По този начин, преди Константинопол, Зара се явява първия (при това католически) град превзет от кръстоносците.

След като Зара е превзета, е и разграбена от кръстоносците - понеже венецианците им обещават по стар обичай плячката.

Предходно Зара е отстъпена от Византия през 1069 г. на Хърватското кралство, което от 1102 г. е в хърватско-унгарска уния, а преди това е един от осемте далматински градове-държави, част от тема Далмация.

По силата на Задарския мирен договор от 18 февруари 1358 г., всички венециански владения в Далмация с островите от залива Кварнер до Драч, т.е. цяла Албания Венета е върната на короната на Свети Стефан. Това положение не е признато от трета страна - Дубровник, от когато за Рагуза е прието да се употребява името република Дубровник, т.е. като за самостоятелен субект на международното право.

След битката при Мохач, Далмация с нейната столица Зара става арена на спор между османците и венецианците.

Източници

Вижте също