Разлика между версии на „Охридско езеро“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
м (Бот: {{Портал Македония}} --> {{Портал|Македония}})
Езерото сменя водата си цялостно приблизително на 60 години, поради което има слаби самопречиствателни механизми. Водата в пелагиалната зона (при дълбочина над 50 m) е I категория. Замърсяването на водите е засегнало най-вече литоралната зона (при дълбочина между 0 и 20 m). В някои нейни части близо до Охрид, Струга и Поградец чистотата на водата достига до IV категория. Най-големите източници на замърсяване са непречистените води и проникването на вещества, съдържащи биогенни елементи (при ерозия на почвата, изтичане на субстанции от земеделието и др.).
 
Охридското езеро спада към типично [[Олиготрофи|олиготрофните]] езера, т.е. към езерата със слаба органична продукция. Фотосинтезните процеси в него не са интензивни и продукцията на планктона е слаба. Замърсяването с фосфор е най-големия проблем за езерото и запазването на неговото олиготрофно състояние. Преминаването на езерото в мезотрофно или дори еутрофно състояние би довело до прекомерно увеличаване на водораслите и други водни растения, до намаляване прозрачността на водата, ограничаване на съдържанието на кислород в нея, освобождаване на неприятен мирис и опасност за някои ендемични биологични видове като Охридската пъстърва.
 
Заедно с фосфора проблем пред устойчивото развитие на езерото е и бактериалното замърсяване от отпадните води. През последното десетилетие в македонската част на Охридското езеро се усъвършенства канализационната система за отпадъчни води. По-голямата част от отпадъчните води от района се отвеждат до пречиствателна станция Вранища, Стружко, след което се изпускат в [[Черни Дрин]]. По-сериозен е проблемът с отпадъчните води в албанската част.

Навигация