Жоашен дю Беле: Разлика между версии
+ Категория:Ренесансови писатели, + Категория:Починали в Париж |
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Disambiguated: критика → Литературна критика; Unlinked: Плеяда |
||
Ред 30: | Ред 30: | ||
}} |
}} |
||
'''Жоашен дю Беле''' ({{lang-fr|Joachim du Bellay}}) е [[Франция|френски]] [[поезия|поет]] и [[критика|критик]], член на |
'''Жоашен дю Беле''' ({{lang-fr|Joachim du Bellay}}) е [[Франция|френски]] [[поезия|поет]] и [[Литературна критика|критик]], член на Плеядата. Неговата „''La Défense et illustration de la langue française''“ се превръща в своеобразен манифест на движението. Той е автор и на първия сборник с [[ода|оди]], както и на първите любовни [[сонет]]и на френски език. |
||
== Биография и творчество == |
== Биография и творчество == |
Версия от 16:08, 26 май 2017
Жоашен дю Беле Joachim du Bellay | |
френски поет | |
Роден |
1522 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Света Богородица, Париж, Франция |
Националност | Франция |
Учил в | Университет на Поатие |
Литература | |
Течение | Плеяда |
Известни творби | La Défense et illustration de la langue française (1549) |
Жоашен дю Беле в Общомедия |
Жоашен дю Беле (Шаблон:Lang-fr) е френски поет и критик, член на Плеядата. Неговата „La Défense et illustration de la langue française“ се превръща в своеобразен манифест на движението. Той е автор и на първия сборник с оди, както и на първите любовни сонети на френски език.
Биография и творчество
Дю Беле е роден в благородническо семейство в Западна Франция. Учи право в Поатие и Париж. През 1549 г. публикува първите си сонети, вдъхновени от Петрарка. По това време Жоашен дю Беле се включва в дейността на Плеядата, литературна група, застъпваща се за създаването на модерна литература на френски език. През 1553 г. заминава за Рим със своя братовчед Жан дю Беле, кардинал и известен дипломат. След завръщането си във Франция през 1558 г. публикува две стихосбирки, изпълнени с меланхолия и горчива ирония.
Жоашен дю Беле умира малко по-късно, в началото на 1560 г.
Библиография
- „La Défense et illustration de la langue française“ (1549)
- „Olive“ (1549)
- „Antiquités de Rome“ (1558)
- „Regrets“ (1558)
Външни препратки
|