Жоашен дю Беле: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ Категория:Ренесансови писатели, + Категория:Починали в Париж
Ред 30: Ред 30:
}}
}}


'''Жоашен дю Беле''' ({{lang-fr|Joachim du Bellay}}) е [[Франция|френски]] [[поезия|поет]] и [[критика|критик]], член на [[Плеяда]]та. Неговата „''La Défense et illustration de la langue française''“ се превръща в своеобразен манифест на движението. Той е автор и на първия сборник с [[ода|оди]], както и на първите любовни [[сонет]]и на френски език.
'''Жоашен дю Беле''' ({{lang-fr|Joachim du Bellay}}) е [[Франция|френски]] [[поезия|поет]] и [[Литературна критика|критик]], член на Плеядата. Неговата „''La Défense et illustration de la langue française''“ се превръща в своеобразен манифест на движението. Той е автор и на първия сборник с [[ода|оди]], както и на първите любовни [[сонет]]и на френски език.


== Биография и творчество ==
== Биография и творчество ==

Версия от 16:08, 26 май 2017

Жоашен дю Беле
Joachim du Bellay
френски поет

Роден
1522 г.
Починал
1 януари 1560 г. (38 г.)
ПогребанСвета Богородица, Париж, Франция

Националност Франция
Учил вУниверситет на Поатие
Литература
ТечениеПлеяда
Известни творбиLa Défense et illustration de la langue française (1549)
Жоашен дю Беле в Общомедия

Жоашен дю Беле (Шаблон:Lang-fr) е френски поет и критик, член на Плеядата. Неговата „La Défense et illustration de la langue française“ се превръща в своеобразен манифест на движението. Той е автор и на първия сборник с оди, както и на първите любовни сонети на френски език.

Биография и творчество

Дю Беле е роден в благородническо семейство в Западна Франция. Учи право в Поатие и Париж. През 1549 г. публикува първите си сонети, вдъхновени от Петрарка. По това време Жоашен дю Беле се включва в дейността на Плеядата, литературна група, застъпваща се за създаването на модерна литература на френски език. През 1553 г. заминава за Рим със своя братовчед Жан дю Беле, кардинал и известен дипломат. След завръщането си във Франция през 1558 г. публикува две стихосбирки, изпълнени с меланхолия и горчива ирония.

Жоашен дю Беле умира малко по-късно, в началото на 1560 г.

Библиография

  • La Défense et illustration de la langue française“ (1549)
  • Olive“ (1549)
  • Antiquités de Rome“ (1558)
  • Regrets“ (1558)

Външни препратки