Атанас Славов (писател и културолог): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ препратка
м тирета, дребни
Ред 4: Ред 4:
| снимка = Atanas Slavov Sliven Bulgaria 2010.jpg
| снимка = Atanas Slavov Sliven Bulgaria 2010.jpg
| описание = Писателят в Сливен през януари 2010 г.
| описание = Писателят в Сливен през януари 2010 г.
| псевдоним =
| псевдоним = Ал Сантана
| място на раждане = [[Сливен]], [[Царство България]]
| място на раждане = [[Сливен]], [[Царство България]]
| място на смърт = [[Пловдив]], [[Република България]]
| място на смърт = [[Пловдив]], [[Република България]]
| работил = научен изследовател, преподавател, преводач, журналист
| работил = научен изследовател, преподавател, преводач, журналист
| националност = {{България}}
| националност = {{България}}
| период = 1953 - 2010
| период = 1953 2010
| жанрове = [[стихотворение]], [[роман]], [[разказ]], [[сценарий]], [[есе]]
| жанрове = [[стихотворение]], [[роман]], [[разказ]], [[сценарий]], [[есе]]
| теми =
| теми =
Ред 33: Ред 33:
През 1953-65 г. е преподавател по [[руски език]] в курсовете, организирани от Обединения комитет за българо-съветска дружба, [[библиотекар]] в [[Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|Народната библиотека]] в София, участва в предаванията на [[Радио София]] за чужбина, работи като [[Картография|картограф]] в [[Родопи]]те.
През 1953-65 г. е преподавател по [[руски език]] в курсовете, организирани от Обединения комитет за българо-съветска дружба, [[библиотекар]] в [[Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|Народната библиотека]] в София, участва в предаванията на [[Радио София]] за чужбина, работи като [[Картография|картограф]] в [[Родопи]]те.


Преподавател по [[английска литература]] в Софийския университет (1961-71), където води семинар за поезията и драмата на английското [[Средновековие]] и [[Ренесанс]] и за английската проза и поезия на XIX и XX в. Защитава дисертация на тема „Функции на ритъма в художествената стихова реч“ в Института за литература при [[БАН]] (1965). През 1966-76 г. работи в Института за изкуствознание при БАН; основава секция по [[дизайн]] и секция по информация и документация, съосновател на проблемна група за изучаване на българските приложни изкуства. Научен сътрудник по фолклор и теория на изкуствата и фолклора (от 1974). Съосновател и член на международната група по сравнителна славянска метрика към Института за литературни изследвания при Полската АН (1971-76). Изпълнителен секретар на научния проект „Основни насоки на световната култура до 2000 година“ към Научното обединение по изкуствознание при БАН (1975-76), във връзка с което заминава за САЩ — работи в Отдела за международни научни изследвания и обмен в [[Ню Йорк]] (1975-76).
Преподавател по [[английска литература]] в Софийския университет (1961–71), където води семинар за поезията и драмата на английското [[Средновековие]] и [[Ренесанс]] и за английската проза и поезия на XIX и XX в. Защитава дисертация на тема „Функции на ритъма в художествената стихова реч“ в Института за литература при [[БАН]] (1965). През 1966–76 г. работи в Института за изкуствознание при БАН; основава секция по [[дизайн]] и секция по информация и документация, съосновател на проблемна група за изучаване на българските приложни изкуства. Научен сътрудник по фолклор и теория на изкуствата и фолклора (от 1974). Съосновател и член на международната група по сравнителна славянска метрика към Института за литературни изследвания при Полската АН (1971–76). Изпълнителен секретар на научния проект „Основни насоки на световната култура до 2000 година“ към Научното обединение по изкуствознание при БАН (1975–76), във връзка с което заминава за САЩ работи в Отдела за международни научни изследвания и обмен в [[Ню Йорк]] (1975–76).


Автор на свободна практика и диктор в Радио „[[Свободна Европа]]“ (1978) и в [[BBC]] (Лондон) през 1978. Работи по проблемите на източноевропейските култури към Центъра „Удроу Уилсън“ във [[Вашингтон]] (1979) и като инструктор по български език в Държавния департамент, Вашингтон (1980-83), и в Центъра за езикови научни изследвания, [[Мериленд]] (1983). Радиосценарист, редактор и диктор в „Гласът на Америка“ (1980-90). Автор на [[Поезия|стихове]], на [[фантастика]], на изкуствоведски изследвания и много други. За него ласкаво се изказват световноизвестните писатели [[Кърт Вонегът]] и [[Греъм Грийн]].
Автор на свободна практика и диктор в Радио „[[Свободна Европа]]“ (1978) и в [[BBC]] (Лондон) през 1978. Работи по проблемите на източноевропейските култури към Центъра „Удроу Уилсън“ във [[Вашингтон]] (1979) и като инструктор по български език в Държавния департамент, Вашингтон (1980–83), и в Центъра за езикови научни изследвания, [[Мериленд]] (1983). Радиосценарист, редактор и диктор в „Гласът на Америка“ (1980–90). Автор на [[Поезия|стихове]], на [[фантастика]], на изкуствоведски изследвания и много други. За него ласкаво се изказват световноизвестните писатели [[Кърт Вонегът]] и [[Греъм Грийн]].


След [[1990]] г. той се завръща в родния [[Сливен]], където остава до края на живота си. Издъхва в пловдивска болница на [[4 декември]] [[2010]] г.
След [[1990]] г. той се завръща в родния [[Сливен]], където остава до края на живота си. Издъхва в пловдивска болница на [[4 декември]] [[2010]] г.
Ред 44: Ред 44:
Изкуствоведските занимания на Славов са представени в книгите „Медни съдове“ (втори том от поредицата „Българско художествено наследство“, в която авторът разглежда развитието на медникарството в България и художествените особености на медните изделия), „Традиции и перспективи в българското приложно изкуство“, „Дърворезбите на [[Роженски манастир|Роженския манастир]]“ и др.
Изкуствоведските занимания на Славов са представени в книгите „Медни съдове“ (втори том от поредицата „Българско художествено наследство“, в която авторът разглежда развитието на медникарството в България и художествените особености на медните изделия), „Традиции и перспективи в българското приложно изкуство“, „Дърворезбите на [[Роженски манастир|Роженския манастир]]“ и др.


Литературно-критическите и теоретичните му търсения присъстват в книгата „В сянката на Фордовия мит“, където Славов разглежда въпроса за „аутсайдера” в американската литература (неговата философска и социална същност, присъствието му в творчеството на битниците и на т. нар. лутащо се поколение, тяхната естетика); в публикации по проблемите на частните методи на сравнение и класификация при художествения анализ, в дисертационния му труд. През 1974 г. Полската АН издава книгата му „Очерк върху българското стихосложение“ (на полски език), в която с помощта на статистическия метод Славов прави опит да обхване българската стихова традиция от IX в. до наши дни, а през 1987 г. - книгата „Сравнителна славянска метрика“ (на полски език), на която Славов е съавтор.
Литературно-критическите и теоретичните му търсения присъстват в книгата „В сянката на Фордовия мит“, където Славов разглежда въпроса за „аутсайдера” в американската литература (неговата философска и социална същност, присъствието му в творчеството на битниците и на т. нар. лутащо се поколение, тяхната естетика); в публикации по проблемите на частните методи на сравнение и класификация при художествения анализ, в дисертационния му труд. През 1974 г. Полската АН издава книгата му „Очерк върху българското стихосложение“ (на полски език), в която с помощта на статистическия метод Славов прави опит да обхване българската стихова традиция от IX в. до наши дни, а през 1987 г. книгата „Сравнителна славянска метрика“ (на полски език), на която Славов е съавтор.


След напускането на България (1976) Славов започва да пише своите [[мемоари]], на които до голяма степен дължи известността си на Запад. Те са писани на английски език, но първоначално звучат на български (четени от самия автор) в 52 седмични предавания по Радио „[[Свободна Европа]]“ под заглавие „Пътеки под магистралите“ (1978-79). По-късно излизат на български език под заглавието „С трева обрасли“ в парижкото издателство „Пеев & Попов“ (1983). През 1986 г. пълният вариант на мемоарите се появява на английски език (изд. „Оксидентъл прес“, Вашингтон) под заглавието „With The Precision of Baths“. Книгата на Славов, в която през призмата на автобиографизма е пресъздадена специфичната за [[Тоталитаризъм|тоталитаризма]] политическа и културна атмосфера на България, печели наградата на Legerete International Writers Union Book за най-добра [[автобиография]] през 1986 г. Съдбата на мемоарите му в България е коренно различна — срещу Славов е заведено следствено дело № 178 (1978), след възобновяването на което през 1981 г. авторът е осъден на 9 години лишаване от свобода. На 1 февруари 1991 г. наказателното дело срещу Славов е прекратено окончателно.
След напускането на България (1976) Славов започва да пише своите [[мемоари]], на които до голяма степен дължи известността си на Запад. Те са писани на английски език, но първоначално звучат на български (четени от самия автор) в 52 седмични предавания по Радио „[[Свободна Европа]]“ под заглавие „Пътеки под магистралите“ (1978–79). По-късно излизат на български език под заглавието „С трева обрасли“ в парижкото издателство „Пеев & Попов“ (1983). През 1986 г. пълният вариант на мемоарите се появява на английски език (изд. „Оксидентъл прес“, Вашингтон) под заглавието „With The Precision of Baths“. Книгата на Славов, в която през призмата на автобиографизма е пресъздадена специфичната за [[Тоталитаризъм|тоталитаризма]] политическа и културна атмосфера на България, печели наградата на Legerete International Writers Union Book за най-добра [[автобиография]] през 1986 г. Съдбата на мемоарите му в България е коренно различна срещу Славов е заведено следствено дело № 178 (1978), след възобновяването на което през 1981 г. авторът е осъден на 9 години лишаване от свобода. На 1 февруари 1991 г. наказателното дело срещу Славов е прекратено окончателно.


За пръв път публикува стихове през 1962 г. във в. „Литературни новини“, получили публично отрицание в речта на [[Тодор Живков]] пред интелектуалците (15 април 1963). Поетическото му творчество след напускането на България намира израз в стихосбирките „Стихове 1962. Порнографска поема 1968“ (излязла на 6ълг. език в [[Мюнхен]]), „Mr. Lampedusa Has Vanished“, „The Dough of America is Rising Me“. През 1988 г. под псевдонима Al Santana Славов публикува [[Гротеска|гротесковата]] [[пародия]] „Handling Vegetables“.
За пръв път публикува стихове през 1962 г. във в. „Литературни новини“, получили публично отрицание в речта на [[Тодор Живков]] пред интелектуалците (15 април 1963). Поетическото му творчество след напускането на България намира израз в стихосбирките „Стихове 1962. Порнографска поема 1968“ (излязла на български език в [[Мюнхен]]), „Mr. Lampedusa Has Vanished“, „The Dough of America is Rising Me“. През 1988 г. под псевдонима Al Santana Славов публикува [[Гротеска|гротесковата]] [[пародия]] „Handling Vegetables“.


Връщане към българската политическа и културна действителност е книгата „The `Thaw` in Bulgarian Literature“, която кореспондира с четените по [[Радио Свободна Европа|Радио „Свободна Европа“]], но все още непубликувани мемоари. „`Размразяването` на българската литература“ запознава англоезичния читател с истинската същност на процесите в българския литературен живот, видени от интелектуалец с „поглед отвътре“.
Връщане към българската политическа и културна действителност е книгата „The `Thaw` in Bulgarian Literature“, която кореспондира с четените по [[Радио Свободна Европа|Радио „Свободна Европа“]], но все още непубликувани мемоари. „`Размразяването` на българската литература“ запознава англоезичния читател с истинската същност на процесите в българския литературен живот, видени от интелектуалец с „поглед отвътре“.
Ред 55: Ред 55:


== Обществена дейност ==
== Обществена дейност ==
Членува в различни творчески обединения: Националния съвет по промишлена естетика на България (1972-74), художествения съвет на Студия за анимационни филми (1971-76), Американската асоциация за насърчаване на българската култура (съпредседател), Американската асоциация за развитие на славистичните следвания (съпредседател), [https://en.wikipedia.org/wiki/PEN_Center_USA Американския ПЕН клуб], ПЕН клуб на писателите в изгнание — американски клон.
Членува в различни творчески обединения: Националния съвет по промишлена естетика на България (1972–74), художествения съвет на Студия за анимационни филми (1971–76), Американската асоциация за насърчаване на българската култура (съпредседател), Американската асоциация за развитие на славистичните следвания (съпредседател), [https://en.wikipedia.org/wiki/PEN_Center_USA Американския ПЕН клуб], ПЕН клуб на писателите в изгнание американски клон.


Работи по международни проекти в [[Полска академия на науките|Полската академия на науките]], на Уилсъновия център и [https://en.wikipedia.org/wiki/Ford_Foundation Фордовата фондация в САЩ], [https://en.wikipedia.org/wiki/Voice_of_America Гласът на Америка], [https://en.wikipedia.org/wiki/Foreign_Service_Institute Института по дипломация] в [[Арлингтън]].
Работи по международни проекти в [[Полска академия на науките|Полската академия на науките]], на Уилсъновия център и [https://en.wikipedia.org/wiki/Ford_Foundation Фордовата фондация в САЩ], [https://en.wikipedia.org/wiki/Voice_of_America Гласът на Америка], [https://en.wikipedia.org/wiki/Foreign_Service_Institute Института по дипломация] в [[Арлингтън]].
Ред 73: Ред 73:


== Посмъртно признание ==
== Посмъртно признание ==
Още през 2011 г., по-малко от два месеца след смъртта на Атанас Славов, департамент Нова българистика към [[Нов български университет]] започва да чества именния ден на писателя, 18 януари, като Атанаславовден - с четения и малки конференции. <ref>[http://ebox.nbu.bg/nova2013/view_lesson.php?id=25 „Събитието“], ''Българистика Nuova ’2012'' (Годишник на департамент Нова българистика), сайт на НБУ.</ref> <ref>[http://ebox.nbu.bg/nova2013/lessons.php „Съдържание“], ''Българистика Nuova ’2012'' (Годишник на департамент Нова българистика), сайт на НБУ - с блок с текстове на [[Пламен Дойнов]], [[Христо Карастоянов]], [[Мария Попова (семиотик)|Мария Попова]] и Надежда Искрова.</ref> <ref>[http://old.nbu.bg/index.php?l=1173&art=28846 „Първите Атанасславови четения“], страница на департамент Нова българистика на сайта на НБУ, 18.01.2012 г.</ref> <ref>[http://old.nbu.bg/index.php?l=1173&art=34541 „Да поменем отново Атанасславовден“], страница на департамент Нова българистика на сайта на НБУ, 18.01.2013 г.</ref> <ref>„Да празнуваме за четвърти път Атанасславовден“, [http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1368.pdf „Литературен вестник“, год. 23, бр. 2, 15 януари 2014 г.], с.2.</ref> <ref>[http://www.uniart.bg/Пети+Атанасславови+Четения%2B%2B%2B%2BСъбития/1/MNevctKHY5KHcZOHYNWvcBe3Y1KLcBe-YVafMBebMZeXctKbcBafMJefYFefI5KXcBKb „Пети Атанасславови Четения“], страница на галерия УниАрт, 20.01.2015 г.</ref> <ref>[http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=22713&sid=5 „Шести Атанас-Славови четения“], електронен бюлетин „Културни новини“, 13.01.2016 г.</ref> <ref>[http://www.news.nbu.bg/bg/events/sedmi-atanas-slavovi-cheteniq-atanas-slavov-i-kodovete-na-vizualnoto!13761 „Седми Атанас-Славови четения. „Атанас Славов и кодовете на визуалното“], сайт на НБУ, 18.01.2017 г.</ref>
Още през 2011 г., по-малко от два месеца след смъртта на Атанас Славов, департамент Нова българистика към [[Нов български университет]] започва да чества именния ден на писателя, 18 януари, като Атанаславовден с четения и малки конференции. <ref>[http://ebox.nbu.bg/nova2013/view_lesson.php?id=25 „Събитието“], ''Българистика Nuova ’2012'' (Годишник на департамент Нова българистика), сайт на НБУ.</ref> <ref>[http://ebox.nbu.bg/nova2013/lessons.php „Съдържание“], ''Българистика Nuova ’2012'' (Годишник на департамент Нова българистика), сайт на НБУ с блок с текстове на [[Пламен Дойнов]], [[Христо Карастоянов]], [[Мария Попова (семиотик)|Мария Попова]] и Надежда Искрова.</ref> <ref>[http://old.nbu.bg/index.php?l=1173&art=28846 „Първите Атанасславови четения“], страница на департамент Нова българистика на сайта на НБУ, 18 януари 2012 г.</ref> <ref>[http://old.nbu.bg/index.php?l=1173&art=34541 „Да поменем отново Атанасславовден“], страница на департамент Нова българистика на сайта на НБУ, 18 януари 2013 г.</ref> <ref>„Да празнуваме за четвърти път Атанасславовден“, [http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1368.pdf „Литературен вестник“, год. 23, бр. 2, 15 януари 2014 г.], с.2.</ref> <ref>[http://www.uniart.bg/Пети+Атанасславови+Четения%2B%2B%2B%2BСъбития/1/MNevctKHY5KHcZOHYNWvcBe3Y1KLcBe-YVafMBebMZeXctKbcBafMJefYFefI5KXcBKb „Пети Атанасславови Четения“], страница на галерия УниАрт, 20.01.2015 г.</ref> <ref>[http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=22713&sid=5 „Шести Атанас-Славови четения“], електронен бюлетин „Културни новини“, 13 януари 2016 г.</ref> <ref>[http://www.news.nbu.bg/bg/events/sedmi-atanas-slavovi-cheteniq-atanas-slavov-i-kodovete-na-vizualnoto!13761 „Седми Атанас-Славови четения. „Атанас Славов и кодовете на визуалното“], сайт на НБУ, 18 януари 2017 г.</ref>


В началото на 2016 г. журналистката от телевизия BiT Кремена Николова подготвя кратък филм за Атанас Славов.<ref>Ралица Ковачева, [http://www.bitelevision.com/atanas-slavov-chovekat-kojto-postavi-balgariya-na-svetovnata-karta/ „Атанас Славов – човекът, който постави България на световната карта“], сайт на телевизия BiT, 3 февруари 2016 г.</ref>
В началото на 2016 г. журналистката от телевизия BiT Кремена Николова подготвя кратък филм за Атанас Славов.<ref>Ралица Ковачева, [http://www.bitelevision.com/atanas-slavov-chovekat-kojto-postavi-balgariya-na-svetovnata-karta/ „Атанас Славов – човекът, който постави България на световната карта“], сайт на телевизия BiT, 3 февруари 2016 г.</ref>
Ред 81: Ред 81:
* Китара и клаксон (1962)
* Китара и клаксон (1962)
* [[Герловска история]] (1971)
* [[Герловска история]] (1971)
* Жоро, Шаро и Мара&nbsp;— индиговият пират (1974)
* Жоро, Шаро и Мара индиговият пират (1974)


== Книги ==
== Книги ==
Ред 92: Ред 92:
* ''Дърворезбите на Роженския манастир''. 1968.
* ''Дърворезбите на Роженския манастир''. 1968.
* ''От камък и дърво''. 1968.
* ''От камък и дърво''. 1968.
* ''[[Добри Желязков]] - Фабрикаджията''. 1969.
* ''[[Добри Желязков]] Фабрикаджията''. 1969.
* ''Zaris Wersyfikacji Bulgarskiej''. 1974.
* ''Zaris Wersyfikacji Bulgarskiej''. 1974.
* ''Медни съдове''. 1975.
* ''Медни съдове''. 1975.
Ред 98: Ред 98:
* ''Тhе „Тhaw“ in Bulgarian Literature''. 1981.
* ''Тhе „Тhaw“ in Bulgarian Literature''. 1981.
* ''Светът на циганите: Кратка история''. Светлина, 2002, 148 с. ISBN 9548850338
* ''Светът на циганите: Кратка история''. Светлина, 2002, 148 с. ISBN 9548850338
* ''Пътят и времето. Началото: Светска биография на Петър Дънов''. София: Захарий Стоянов, 2009, 360 с. (ISBN 9789547441040)<ref>От представители на левия печат книгата бива определяна като „откровена апологетика на личността на Петър Дънов“ - виж [http://zemedelskozname.com/BZNS/?p=2707 „Езотерични времена“], блог на вестник „Земеделско знаме“, 4 юли 2011 г.</ref>
* ''Пътят и времето. Началото: Светска биография на Петър Дънов''. София: Захарий Стоянов, 2009, 360 с. (ISBN 9789547441040)<ref>От представители на левия печат книгата бива определяна като „откровена апологетика на личността на Петър Дънов“ виж [http://zemedelskozname.com/BZNS/?p=2707 „Езотерични времена“], блог на вестник „Земеделско знаме“, 4 юли 2011 г.</ref>
* ''Изгревът. Към светската биография на Петър Дънов''. Хелиопол, 2009.<ref>Сам Славов нарича тази книга „неудобната биография на Дънов“ - виж Петър Бучков, [http://legalworld.bg/21926.atanas-slavov-otletia-kakto-i-jivia---svoboden.html „Атанас Славов отлетя, както и живя - свободен“], сп. „Правен свят“, 5 декември 2010 г.</ref>
* ''Изгревът. Към светската биография на Петър Дънов''. Хелиопол, 2009.<ref>Сам Славов нарича тази книга „неудобната биография на Дънов“ виж Петър Бучков, [http://legalworld.bg/21926.atanas-slavov-otletia-kakto-i-jivia---svoboden.html „Атанас Славов отлетя, както и живя свободен“], сп. „Правен свят“, 5 декември 2010 г.</ref>


=== Белетристика ===
=== Белетристика ===
Ред 118: Ред 118:
=== Фантастика ===
=== Фантастика ===
* ''По голямата спирала'', 1965.
* ''По голямата спирала'', 1965.
* ''Факторът „Х”'', 1965.
* ''Факторът „Х“'', 1965.


=== Стихосбирки ===
=== Стихосбирки ===
Ред 147: Ред 147:


=== За него ===
=== За него ===
* ''Био-библиографски указател „Атанас Славов“'', под съставителството на д-р Росица Петрова-Василева, Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ - Сливен.
* ''Био-библиографски указател „Атанас Славов“'', под съставителството на д-р Росица Петрова-Василева, Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ Сливен.


== Бележки ==
== Бележки ==
Ред 158: Ред 158:


; За него
; За него
* [http://www.kultura.bg/media/my_html/2140/slavov.htm „Атанас Славов - яростният“], интервю на Аспарух Панов, в. „Култура“, бр. 29, 28 юли 2000 г.
* [http://www.kultura.bg/media/my_html/2140/slavov.htm „Атанас Славов яростният“], интервю на Аспарух Панов, в. „Култура“, бр. 29, 28 юли 2000 г.
* [http://www.kultura.bg/bg/print_article/view/17750 „Сбогуване с Атанас Славов“], в. „Култура“, бр. 43 (2616), 10 декември 2010 г.
* [http://www.kultura.bg/bg/print_article/view/17750 „Сбогуване с Атанас Славов“], в. „Култура“, бр. 43 (2616), 10 декември 2010 г.
* Веселина Седларска, [http://archive.is/JWUCk „Американецът от Сливен“] (архивирано от: http://reduta.bg/v2/article/американецът-от-сливен)
* Веселина Седларска, [http://archive.is/JWUCk „Американецът от Сливен“] (архивирано от: http://reduta.bg/v2/article/американецът-от-сливен)
* [[Христо Карастоянов]], [http://m.trud.bg/Article.aspx?Id=1198995 „За Атанас Славов неканонично“], в. „Труд“, 25 януари 2012 г.
* [[Христо Карастоянов]], [http://m.trud.bg/Article.aspx?Id=1198995 „За Атанас Славов неканонично“], в. „Труд“, 25 януари 2012 г.
* Веселина Седларска, [http://www.temanews.com/img/tema/762/17228/39.p1.pdf „След нищото“], сп. „Тема“, 11 май 2013 г.
* Веселина Седларска, [http://www.temanews.com/img/tema/762/17228/39.p1.pdf „След нищото“], сп. „Тема“, 11 май 2013 г.
* [[Димитър Бочев (писател)|Димитър Бочев]], [http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=792&aid=17890 „Атанас Славов - бунтарят“], сп. „Тема“, бр. 49 (628), 16 декември 2013 г.
* [[Димитър Бочев (писател)|Димитър Бочев]], [http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=792&aid=17890 „Атанас Славов бунтарят“], сп. „Тема“, бр. 49 (628), 16 декември 2013 г.


{{Нормативен контрол}}
{{Нормативен контрол}}

Версия от 06:13, 2 юни 2017

Вижте пояснителната страница за други личности с името Атанас Славов.

Атанас Славов
Писателят в Сливен през януари 2010 г.
Писателят в Сливен през януари 2010 г.
ПсевдонимАл Сантана
Роден25 юли 1930 г.
Починал4 декември 2010 г. (80 г.)
Професиянаучен изследовател, преподавател, преводач, журналист
Националност България
Активен период1953 – 2010
Жанрстихотворение, роман, разказ, сценарий, есе
Известни творби„С точността на прилепи“ (1992)
Наградиорден „Стара планина“ I степен (2001)
„Добри Чинтулов“
„Лежерете“
СъпругаВера Мутафчиева
ДецаВасил, Иван, Пенка
Уебсайт

Атанас Василев Славов е български писател, изкуствовед, семиотик, поет, сценарист.

Биография

Роден е в град Сливен на 25 юли 1930 г.

Първоначално учи в Американския колеж в София до закриването му през 1941 г. През 1953 г. завършва английска филология в Софийския университет „Климент Охридски“.

През 1953-65 г. е преподавател по руски език в курсовете, организирани от Обединения комитет за българо-съветска дружба, библиотекар в Народната библиотека в София, участва в предаванията на Радио София за чужбина, работи като картограф в Родопите.

Преподавател по английска литература в Софийския университет (1961–71), където води семинар за поезията и драмата на английското Средновековие и Ренесанс и за английската проза и поезия на XIX и XX в. Защитава дисертация на тема „Функции на ритъма в художествената стихова реч“ в Института за литература при БАН (1965). През 1966–76 г. работи в Института за изкуствознание при БАН; основава секция по дизайн и секция по информация и документация, съосновател на проблемна група за изучаване на българските приложни изкуства. Научен сътрудник по фолклор и теория на изкуствата и фолклора (от 1974). Съосновател и член на международната група по сравнителна славянска метрика към Института за литературни изследвания при Полската АН (1971–76). Изпълнителен секретар на научния проект „Основни насоки на световната култура до 2000 година“ към Научното обединение по изкуствознание при БАН (1975–76), във връзка с което заминава за САЩ – работи в Отдела за международни научни изследвания и обмен в Ню Йорк (1975–76).

Автор на свободна практика и диктор в Радио „Свободна Европа“ (1978) и в BBC (Лондон) през 1978. Работи по проблемите на източноевропейските култури към Центъра „Удроу Уилсън“ във Вашингтон (1979) и като инструктор по български език в Държавния департамент, Вашингтон (1980–83), и в Центъра за езикови научни изследвания, Мериленд (1983). Радиосценарист, редактор и диктор в „Гласът на Америка“ (1980–90). Автор на стихове, на фантастика, на изкуствоведски изследвания и много други. За него ласкаво се изказват световноизвестните писатели Кърт Вонегът и Греъм Грийн.

След 1990 г. той се завръща в родния Сливен, където остава до края на живота си. Издъхва в пловдивска болница на 4 декември 2010 г.

Творчество

Славов е автор на стихове, научнофантастична проза, мемоари, изкуствоведски, стиховедски, литературно-теоретични, литературно-критически, историко-етнографски изследвания, книги за деца, сценарии за анимационни, документални и пълнометражни филми; радиосценарист, преводач от английски език.

Изкуствоведските занимания на Славов са представени в книгите „Медни съдове“ (втори том от поредицата „Българско художествено наследство“, в която авторът разглежда развитието на медникарството в България и художествените особености на медните изделия), „Традиции и перспективи в българското приложно изкуство“, „Дърворезбите на Роженския манастир“ и др.

Литературно-критическите и теоретичните му търсения присъстват в книгата „В сянката на Фордовия мит“, където Славов разглежда въпроса за „аутсайдера” в американската литература (неговата философска и социална същност, присъствието му в творчеството на битниците и на т. нар. лутащо се поколение, тяхната естетика); в публикации по проблемите на частните методи на сравнение и класификация при художествения анализ, в дисертационния му труд. През 1974 г. Полската АН издава книгата му „Очерк върху българското стихосложение“ (на полски език), в която с помощта на статистическия метод Славов прави опит да обхване българската стихова традиция от IX в. до наши дни, а през 1987 г. – книгата „Сравнителна славянска метрика“ (на полски език), на която Славов е съавтор.

След напускането на България (1976) Славов започва да пише своите мемоари, на които до голяма степен дължи известността си на Запад. Те са писани на английски език, но първоначално звучат на български (четени от самия автор) в 52 седмични предавания по Радио „Свободна Европа“ под заглавие „Пътеки под магистралите“ (1978–79). По-късно излизат на български език под заглавието „С трева обрасли“ в парижкото издателство „Пеев & Попов“ (1983). През 1986 г. пълният вариант на мемоарите се появява на английски език (изд. „Оксидентъл прес“, Вашингтон) под заглавието „With The Precision of Baths“. Книгата на Славов, в която през призмата на автобиографизма е пресъздадена специфичната за тоталитаризма политическа и културна атмосфера на България, печели наградата на Legerete International Writers Union Book за най-добра автобиография през 1986 г. Съдбата на мемоарите му в България е коренно различна – срещу Славов е заведено следствено дело № 178 (1978), след възобновяването на което през 1981 г. авторът е осъден на 9 години лишаване от свобода. На 1 февруари 1991 г. наказателното дело срещу Славов е прекратено окончателно.

За пръв път публикува стихове през 1962 г. във в. „Литературни новини“, получили публично отрицание в речта на Тодор Живков пред интелектуалците (15 април 1963). Поетическото му творчество след напускането на България намира израз в стихосбирките „Стихове 1962. Порнографска поема 1968“ (излязла на български език в Мюнхен), „Mr. Lampedusa Has Vanished“, „The Dough of America is Rising Me“. През 1988 г. под псевдонима Al Santana Славов публикува гротесковата пародия „Handling Vegetables“.

Връщане към българската политическа и културна действителност е книгата „The `Thaw` in Bulgarian Literature“, която кореспондира с четените по Радио „Свободна Европа“, но все още непубликувани мемоари. „`Размразяването` на българската литература“ запознава англоезичния читател с истинската същност на процесите в българския литературен живот, видени от интелектуалец с „поглед отвътре“.

Славов е най-големият изследовател на живота и учението на Петър Дънов.[1] В Америка той обикаля и документира всички места, където Дънов е пребивавал по време на следването си в САЩ.

Обществена дейност

Членува в различни творчески обединения: Националния съвет по промишлена естетика на България (1972–74), художествения съвет на Студия за анимационни филми (1971–76), Американската асоциация за насърчаване на българската култура (съпредседател), Американската асоциация за развитие на славистичните следвания (съпредседател), Американския ПЕН клуб, ПЕН клуб на писателите в изгнание – американски клон.

Работи по международни проекти в Полската академия на науките, на Уилсъновия център и Фордовата фондация в САЩ, Гласът на Америка, Института по дипломация в Арлингтън.

Награди

Почетен гражданин на Сливен.

Награди като сценарист:

  • „Парад“ (награден на международните кинофестивали в Москва, 1961, и в Оберхаузен, 1965),
  • „Индиговият пират“ (награден на Международния филмов кинофестивал в Испания, 1974, и на Националния кинофестивал за детски филми в България, 1975),
  • „Герловска история“ (две награди на Международния филмов фестивал във Варна, 1971).

Посмъртно признание

Още през 2011 г., по-малко от два месеца след смъртта на Атанас Славов, департамент Нова българистика към Нов български университет започва да чества именния ден на писателя, 18 януари, като Атанаславовден – с четения и малки конференции. [3] [4] [5] [6] [7] [8] [9] [10]

В началото на 2016 г. журналистката от телевизия BiT Кремена Николова подготвя кратък филм за Атанас Славов.[11]

Филмография

  • Парад (1960)
  • Китара и клаксон (1962)
  • Герловска история (1971)
  • Жоро, Шаро и Мара – индиговият пират (1974)

Книги

Научни изследвания

  • Сливен. Градът на сукното и барута. 1962.
  • В сянката на Фордовия мит. 1963.
  • Жеравна. 1965.
  • Прочее, нека моето слово... 1966.
  • С иждивението на еснафа. 1966.
  • Дърворезбите на Роженския манастир. 1968.
  • От камък и дърво. 1968.
  • Добри Желязков – Фабрикаджията. 1969.
  • Zaris Wersyfikacji Bulgarskiej. 1974.
  • Медни съдове. 1975.
  • Традиции и перспективи в българското приложно изкуство. 1975.
  • Тhе „Тhaw“ in Bulgarian Literature. 1981.
  • Светът на циганите: Кратка история. Светлина, 2002, 148 с. ISBN 9548850338
  • Пътят и времето. Началото: Светска биография на Петър Дънов. София: Захарий Стоянов, 2009, 360 с. (ISBN 9789547441040)[12]
  • Изгревът. Към светската биография на Петър Дънов. Хелиопол, 2009.[13]

Белетристика

  • Нощите на Трентън. Роман. София: Изток-Запад, 2006, 182 с. (ISBN 9543211175)
  • Квой туй дето му викате ЛЮБОВ. Разкази. Сливен: Я, 2008, 108 с. (ISBN 9789548850728)

Есеистика

  • Оловното кълбо. 1991.
  • Слънцето, ах вижте слънцето със костюма на квадрати. Сливен: Жажда, 2010, 136 с., ISBN 9789547952874

Мемоари

  • С трева обрасли, 1983.
  • With the Precision of Baths: The Sweet and Sour Story of the Real Bulgaria During the Last 50 Years, Occidental Press, 1986.[14]
  • Пак заедно. Яворови до Елхови, 1991.
  • С точността на прилепи, 1992.
  • На Запад и на Запад, София, изд. Захарий Стоянов, 2006, 134 с., ISBN 9547298614

Фантастика

  • По голямата спирала, 1965.
  • Факторът „Х“, 1965.

Стихосбирки

  • Стихове 1962. Порнографска поема 1968, 1981.
  • Mr. Lampedusa has Vanished, Occidental Press, 1982.[15]
  • Тhe Dough of America is Rising in Me, 1986.[16]
  • Handling Vegetables, 1988.

Книги за деца

  • Плюшеният мечо, 1967.
  • Сивушко и Пънчушко, 1967.

Преводи

Избрани творби

  • Избрани произведения
    • т.1: Големите кротки животни (поезия и есета). Сливен: БИС, 2003, 402 с.
    • т.2: Луи Армстронг в страната на славеите (проза). Сливен: БИС, 2003, 420 с.
    • т.3: Яворови до елхови (спомени и разговори). Сливен: БИС, 2003, 448 с.[17]
    • т.4: Тананикане на лакардиониста. Сливен: БИС, 2004, 407 с.

За него

  • Био-библиографски указател „Атанас Славов“, под съставителството на д-р Росица Петрова-Василева, Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ – Сливен.

Бележки

  1. Въведение към втория том от биографията на Петър Дънов, „Изгрева“, сайт за наука, литература и мистично познание „Ведра ранина“, 20 ноември 2014 г.
  2. Указ № 146 от 23 май 2001 г.
  3. „Събитието“, Българистика Nuova ’2012 (Годишник на департамент Нова българистика), сайт на НБУ.
  4. „Съдържание“, Българистика Nuova ’2012 (Годишник на департамент Нова българистика), сайт на НБУ – с блок с текстове на Пламен Дойнов, Христо Карастоянов, Мария Попова и Надежда Искрова.
  5. „Първите Атанасславови четения“, страница на департамент Нова българистика на сайта на НБУ, 18 януари 2012 г.
  6. „Да поменем отново Атанасславовден“, страница на департамент Нова българистика на сайта на НБУ, 18 януари 2013 г.
  7. „Да празнуваме за четвърти път Атанасславовден“, „Литературен вестник“, год. 23, бр. 2, 15 януари 2014 г., с.2.
  8. „Пети Атанасславови Четения“, страница на галерия УниАрт, 20.01.2015 г.
  9. „Шести Атанас-Славови четения“, електронен бюлетин „Културни новини“, 13 януари 2016 г.
  10. „Седми Атанас-Славови четения. „Атанас Славов и кодовете на визуалното“, сайт на НБУ, 18 януари 2017 г.
  11. Ралица Ковачева, „Атанас Славов – човекът, който постави България на световната карта“, сайт на телевизия BiT, 3 февруари 2016 г.
  12. От представители на левия печат книгата бива определяна като „откровена апологетика на личността на Петър Дънов“ – виж „Езотерични времена“, блог на вестник „Земеделско знаме“, 4 юли 2011 г.
  13. Сам Славов нарича тази книга „неудобната биография на Дънов“ – виж Петър Бучков, „Атанас Славов отлетя, както и живя – свободен“, сп. „Правен свят“, 5 декември 2010 г.
  14. Рец.: Iovine, Micaela S., „With the Precision of Bats: The Sweet and Sour Story of the Real Bulgaria During the Last 50 Years.“, сп. „World Literature Today“, Winter 88, Vol. 62, Issue 1, p. 153.
  15. Рец.: Mozejko, Edward, „Mr. Lampedusa Has Vanished.“, сп. „World Literature Today“, Winter 84, Vol. 58, Issue 1, p. 128.
  16. Рец.: Karageorge, Yuri Vidov, „The Dough of America Is Rising in Me.“, сп. „World Literature Today“, Spring 87, Vol. 61, Issue 2, p. 312.
  17. Веселина Седларска, „Какво повече от това?“, Из словото, произнесено на представянето на двата тома, състояло се на 26 септември 2003 в Сливен, в. „Култура“, бр. 39, 24 октомври 2003 г.

Външни препратки

За него