460
редакции
Въпреки оказания от страна на [[Великобритания]] натиск, правителството на Южна Родезия, доминирано от представители на [[Бели хора в Зимбабве|бялото малцинство]], отказва да предаде властта в ръцете на месното [[негри|чернокожо население]]. След дълги пререкания с метрополията на [[11 ноември]] [[1965]] г. се стига до едностранно обявяване независимостта на страната от Обединеното кралство. Първоначално [[конституционна монархия]] в състава на [[Общност на нациите | Общността на нациите]], през [[1970]] г. тя става [[парламентарна република]].
Непосредствено след провъзгласяването на независима Родезия, вследствие отказа на властите да отстъпят управлението на чернокожите, [[ляв национализъм|лявонационалистическите]] революционни организации [[Африкански национален съюз на Зимбабве]] (ZANU) начело с [[Робърт Мугабе]] и [[Африкански народен съюз на Зимбабве]] (ZAPU) начело с [[Джошуа Нкомо]] с
Британското правителство, недоволно от това стечение на обстоятелствата, инициира преговори между участващите в конфликта страни във вилата „Ланкастър Хаус“ край [[Лондон]] под председателството на лорд Карингтън, министър на външните работи на Обединеното кралство, на [[15 декември]] [[1979]] г. Съгласно сключеното споразумение, Родезия отново става колония на Великобритания, като властта поема лорд Соумс.
|
редакции