Разлика между версии на „Правна норма“

Направо към навигацията Направо към търсенето
33 байта изтрити ,  преди 3 години
м
форматиране: 2x кавички, 2x нов ред, 2x тире, интервал (ползвайки Advisor)
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
м (форматиране: 2x кавички, 2x нов ред, 2x тире, интервал (ползвайки Advisor))
: ''За други значения на думата{{към пояснение|норма, вижте [[|норма (пояснение)]]''}}
'''Правната норма''' е създадено и обезпечавано от държавата правно предписание от общозадължителен характер, правило за поведение на [[правен субект|правните субекти]]. Тя е съвкупност от юридически [[права и задължения]], регулиращи поведението на адресатите и отношенията между тях. Правните норми се приемат от компетентен [[държавен орган]] по установен от закона ред. Обезпечени с принудителната сила на държавата, тяхното неизпълнение води до настъпването на специфични принудителни юридически последици - – санкции. <ref>Основи на правото (книга първа), проф. д-р Емил Златарев и колектив, София, 2007, изд. "Сиела"„Сиела“</ref>
 
'''Правната норма''' е създадено и обезпечавано от държавата правно предписание от общозадължителен характер, правило за поведение на [[правен субект|правните субекти]]. Тя е съвкупност от юридически [[права и задължения]], регулиращи поведението на адресатите и отношенията между тях. Правните норми се приемат от компетентен [[държавен орган]] по установен от закона ред. Обезпечени с принудителната сила на държавата, тяхното неизпълнение води до настъпването на специфични принудителни юридически последици - санкции. <ref>Основи на правото (книга първа), проф. д-р Емил Златарев и колектив, София, 2007, изд. "Сиела"</ref>
 
== Структура на правната норма ==
В структурата на повечето правни норми са включени три специфични елемента: хипотеза, диспозиция и санкция. В '''хипотезата''' се съдържат условията и предпоставките, при настъпването на които съответната норма ще бъде приложима. '''Диспозицията''' съдържа самото правило за поведение на правните субекти. В нея са определени правата и задълженията адресирани до субектите на правото. '''Санкцията''' посочва неблагоприятните последици, наказанията, които могат да настъпят за субекта, в случай че поведението му противоречи на правните предписания, т.е. не изпълнява правната норма.
 
В структурата на повечето правни норми са включени три специфични елемента: хипотеза, диспозиция и санкция. В '''хипотезата''' се съдържат условията и предпоставките, при настъпването на които съответната норма ще бъде приложима. '''Диспозицията''' съдържа самото правило за поведение на правните субекти. В нея са определени правата и задълженията адресирани до субектите на правото. '''Санкцията''' посочва неблагоприятните последици, наказанията, които могат да настъпят за субекта, в случай че поведението му противоречи на правните предписания, т.е. не изпълнява правната норма.
 
== Видове ==
 
Поради спецификата на правилата на поведение, които правните норми обхващат и регулират, те най-общо могат да бъдат разграничени на:
* регулиращи – норми, обвързани с регулиращата функция на правото;
* забраняващи – съдържат изискване към субекта да се въздържа от извършването на активни действия, т.е. да има пасивно поведение;
* оправомощаващи –правото на субектите да действат в определени от самите тях рамки;
* заповеднически (императивни) - – определят като задължително определено правило за поведение (напр. нормата на чл.9 ал.1 от НК: "[[Престъпление]] е това общественоопасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо"наказуемо“);
* диспозитивни –предоставят на правните субекти възможността сами да определят поведението си и се прилагат само ако това поведение не бъде определено. Нормата е на разположение (в диспозиция) на правния субект и той решава дали да се съобрази със съдържанието и&#768;;
* декларативни – съдържат правен принцип;

Навигация