Захарий Княжески: Разлика между версии

Захарий Княжески
	Захарий Княжески
български книжовник
	Единствената съществуваща снимка на Захарий Княжески, съхранявана в Регионален исторически музей - Русе
Роден	1810 г. Пишманя, Османска империя
Починал	23 януари 1877 г. (67 г.) Русе, Османска империя
Научна дейност
Област	Етнография
	Захарий Княжески в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 12:18, 14 юни 2017

Тази статия е за просветния деец. За библиотеката в Стара Загора вижте Регионална библиотека „Захарий Княжески“.

Захарий Княжески (псевдоним на Жеко Петров Русев) е български възрожденски просветен деец, книжовник, фолклорист и драгоман.

Биография

Роден през 1810 година в село Пишманя, днес Княжевско, община Опан, област Стара Загора. Изучава занаятите грънчарство и сапунарство, учи в Стара Загора, Търново, Света гора и във Взаимното училище в Габрово при Неофит Рилски. От 1832 учителства в Стара Загора. Предприема пътешествие из Близкия изток, Африка и балканския полуостров. През 1837 г. учителства в Габрово, а през 1838 г. - в Търново. Завършва образованието в Семинарията в Одеса, Русия (1839-1845). През периода развива сред българите активна патриотична дейност. Приема руско поданство и става драгоман в Руското вицеконсулство в Търново, по-късно преместено в Русе.

Между 1845-1847 събира от различни институции и учреждения в Русия и изпраща в България книги, учебни помагала и печатарска машина. Издейства стипендии за българските младежи и девойки, за да учат в Русия. Сам завежда С. Милкова и А. Тошева в Русия. Захарий Княжески подарява на Мъглижкия манастир цял товар книги, донесени от Русия, създавайки първата в България обществена библиотека. Книгите са били докарани с десет каруци, теглени от волове, пакетирани в 40 сандъка.

З. Княжески има заслуги за българския фолклор - записва народни песни, които П. А. Безсонов включва в сборника "Български песни" (на руски език) от 1855 г. Публикува на руски език "Обичаи на българите при сватба, раждане, кръщаване на деца и при погребения" (1846). Сътрудничи на руския Журнал Министерства народного просвещения, на Цариградски вестник, Македония , Напредък и др., пише книжки по земеделски, езикови и други въпроси. Организира курсове по бубарство. Ратува за земеделска просвета на населението.

Трудове

Коренья на пиянството и каква полза принася на ония, що пият много. Смирна, 1842.
Введение в истории българских славян. Москва, 1847.
Совети за непразни жени и правила как да постъпват с новорождените младенци. Цариград, 1853.
Средство за предварвание за заравянието на мнимоумрелите или примрели человеци. Цариград, 1858.
Практическо ръководство по шелководство. Цариград, 1859.

Източници

Аретов, Н. Делото на Захарий Княжески. - Език и литература, 1989, № 4, с. 32-39.
Койчева В., "Аз българинът Захари Княжески", - Септември (Ст.Загора), №10/1977;
Минкова Л., Възрожденският просветител Захари Княжески. - Литературна мисъл, №3/1974;
Ников П., Възраждане на българския народ, С.1971, стр.74,75,165;
Шишманов Ив., Избрани съчинения, Т.1, С.: БАН, 1965, стр. 245-254;
Д-р Цончев Петър, Из общественото и културно минало на Габрово - исторически приноси, 1934/1996/, стр.405-407; 411,418,472,484,661,679

@@ Ред 8: / Ред 8: @@
 | портрет          =  Захарий Княжески.jpg
 | портрет-описание =  Единствената съществуваща снимка на Захарий Княжески, съхранявана в Регионален исторически музей - Русе
-| роден-място      = [[Княжевско|Пишмана]], [[Османска империя]]
+| роден-място      = [[Княжевско|Пишманя]], [[Османска империя]]
 | починал-място    = [[Русе]], [[Османска империя]]
 | вложки           = {{Личност/Учен | категория   = етнограф
@@ Ред 25: / Ред 25: @@
 == Биография ==
-Роден през 1810 година в село Пишмана, днес [[Княжевско]], [[община Опан]], [[област Стара Загора]]. Изучава занаятите грънчарство и сапунарство, учи в Стара Загора, [[Търново]], [[Света гора]] и във Взаимното училище в [[Габрово]] при [[Неофит Рилски]]. От 1832 учителства в Стара Загора. Предприема пътешествие из Близкия изток, Африка и балканския полуостров. През 1837 г. учителства в Габрово, а през 1838 г. - в [[Търново]]. Завършва образованието в Семинарията в [[Одеса]], Русия (1839-1845). През периода развива сред българите активна патриотична дейност. Приема руско поданство и става драгоман в [[Руско вицеконсулство|Руското вицеконсулство]] в Търново, по-късно преместено в [[Русе]].
+Роден през 1810 година в село Пишманя, днес [[Княжевско]], [[община Опан]], [[област Стара Загора]]. Изучава занаятите грънчарство и сапунарство, учи в Стара Загора, [[Търново]], [[Света гора]] и във Взаимното училище в [[Габрово]] при [[Неофит Рилски]]. От 1832 учителства в Стара Загора. Предприема пътешествие из Близкия изток, Африка и балканския полуостров. През 1837 г. учителства в Габрово, а през 1838 г. - в [[Търново]]. Завършва образованието в Семинарията в [[Одеса]], Русия (1839-1845). През периода развива сред българите активна патриотична дейност. Приема руско поданство и става драгоман в [[Руско вицеконсулство|Руското вицеконсулство]] в Търново, по-късно преместено в [[Русе]].
 Между 1845-1847 събира от различни институции и учреждения в Русия и изпраща в [[България]] книги, учебни помагала и печатарска машина. Издейства стипендии за българските младежи и девойки, за да учат в Русия. Сам завежда С. Милкова и [[Анастасия Тошева|А. Тошева]] в Русия.
@@ Ред 40: / Ред 40: @@
 == Източници ==
-* Аретов, Н. Делото на Захари Княжески. - ''Език и литература'', 1989, № 4, с. 32-39.
+* Аретов, Н. Делото на Захарий Княжески. - ''Език и литература'', 1989, № 4, с. 32-39.
 * Койчева В., "Аз българинът Захари Княжески", - ''Септември'' (Ст.Загора), №10/1977;
 * Минкова Л., Възрожденският просветител Захари Княжески. - ''Литературна мисъл'', №3/1974;
@@ Ред 47: / Ред 47: @@
 * Д-р Цончев Петър, ''Из общественото и културно минало на Габрово - исторически приноси'', 1934/1996/, стр.405-407; 411,418,472,484,661,679
-{{СОРТКАТ:Княжевски, Захари}}
+{{СОРТКАТ:Княжески, Захарий}}
 [[Категория:Български просветни дейци]]