Елизабет Вителсбах: Разлика между версии
Ред 51: | Ред 51: | ||
[[Категория:Хоенщауфен]] |
[[Категория:Хоенщауфен]] |
||
[[Категория:Майнхардини]] |
[[Категория:Майнхардини]] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Херцози на Каринтия]] |
||
[[Категория:Граф (Тирол)]] |
[[Категория:Граф (Тирол)]] |
||
[[Категория:Граф (Горица)]] |
[[Категория:Граф (Горица)]] |
Версия от 17:23, 17 юни 2017
Елизабет Вителсбах | |
кралица на Германия, Сицилия и Йерусалим | |
Родена |
1227 г.
|
---|---|
Починала | 9 октомври 1273 г.
замък Грайфенбург Тирол |
Погребана | Австрия |
Религия | християнство |
Семейство | |
Род | Вителсбахи |
Баща | Ото II (Бавария) |
Майка | Агнес фон Брауншвайг |
Братя/сестри | Хайнрих XIII (Бавария) Лудвиг II Строги |
Съпруг | Конрад IV (1 септември 1246) Майнхард II (1258) |
Деца | Конрадин Хайнрих Елизабета Тиролска Ото III |
Елизабет Вителсбах в Общомедия |
Елизабет Вителсбах (Шаблон:Lang-de, * около 1227 в замък Траусниц, Ландсхут, † 9 октомври 1273 в замъка „Грайфенбург“, Тирол) от династията Вителсбахи е кралица на Свещената Римска империя (септември 1246 – май 1254), Йерусалим (септември 1246 – май 1254) и Сицилия (1250 – май 1254) като съпруга на император Конрад IV. Чрез втория си брак с Майнхарт II херцог на Каринтия, е графиня на Гориция и Тирол (1259 – 1273).
Ранен живот
Елизабет е най-голямата дъщеря на Ото II Вителсбах (1206 – 1253), херцог на Бавария, и Агнес фон Брауншвайг (1201 – 1267) от фамилията Велфи.
Баща ѝ е поддръжник на Фридрих II, император на Свещената Римска империя, и политическият им алианс логично довежда до омъжването ѝ за престолонаследника на династията Хоенщауфен – Конрад IV (1228 – 1254). Сватбата им се състоява на 1 септември 1246 г. във Фобург на Дунав и превръща династията Вителсбахи в най-важен съюзник на немската корона. Двойката има само 1 наследник - Конрадин (25 март 1252 - 29 октомври 1268), ранната насилствена смърт на когото означава край на Хоенщауфените.
Бракове и смърт
Нейният свекър, император Фридрих II, умира от дизентерия през 1250 година, докато е във война срещу папа Инокентий IV и съюзниците му. След 8 години брак, съпругът ѝ крал Конрад IV умира от малария през 1254 г. Германската корона трябва да премине в ръцете на невръстния Конрадин, но папата, който в завещанието на Конрад е обявен за защитник на детето, забранява това и отлъчва син ѝ Конрадин от църквата, продължавайки конфликта си с династията. Наследникът на Хоенщауфените получава единствено короните на Йерусалим, Сицилия (по-късно узурпирана от чичо му Манфред) и Швабия.
През 1259 г., Елизабет се жени за близо 11 г. по-младия от нея Майнхарт II (1228 – 1254) от род Майнхардини, граф на Гориция и Тирол, от когото има 6 деца. Умира на 9 октомври 1273 г. в Тирол. Погребана е в цистерианския манастир Щамс в Тирол, който година по-рано основава в памет на екзекутирания през 1268 г. неин първороден син Конрадин. Съпругът и Майнхард живее още 22 г. и е погребан в същия манастир..[1]
Потомство
Най-голямата ѝ дъщеря, носеща името на майка си – Елизабета (1262-1313), става съпруга на Алберт I Хабсбургски, херцог на Австрия и по-късно император на Свещената Римска империя. Другата ѝ дъщеря – Агнес, е омъжена на Фридрих I, маркграф на Майсен. Синът ѝ Ото III става граф на Гориция и Тирол и херцог на Каринтия, а друг неин син - Хайнрих VI, става крал на Бохемия (1307-1310) и Полша.
Деца
От първия брак с Конрад IV:
- Конрадин (1252 – 1268), херцог на Швабия, последният легитимен Хоенщафер.
От втория брак с Майнхард II:
- Алберт II, граф на Тирол († 1292);
- Агнес († 14 май 1293), омъжва се 1286 за маркграф Фридрих I фон Майсен (1257 – 1323)
- Елизабета Тиролска (1262 – 1313), омъжва се 1276 г. за немския крал Албрехт I (1255 – 1308)
- Ото III (1265 – 1310), граф на Горица и Тирол, херцог на Каринтия и Крайна
- Хайнрих VI (1270 – 1335), херцог на Каринтия, херцог/маркграф на Крайна, граф на Тирол, от 1306 крал на Бохемия и титулиран крал на Полша
- Лудвиг († 1305).
Източници
- ↑ Elke Goez: Elisabeth von Bayern, Gemahlin Konrads IV. und Meinhards II. von Görz-Tirol. In: Karl-Heinz Rueß: Frauen der Staufer. 2006, S. 151–170, hier S. 157–158, (Digitalisat (PDF; 1,17 MB)).
Литература
- Elke Goez: Elisabeth von Bayern, Gemahlin Konrads IV. und Meinhardts II. von Görz-Tirol. In: Karl-Heinz Rueß: Frauen der Staufer (= Schriften zur staufischen Geschichte und Kunst. Band 25). Gesellschaft für staufische Geschichte, Göppingen 2006, ISBN 3-929776-16-2, S. 151–170.
- Marita A. Panzer: Wittelsbacherinnen. Fürstentöchter einer europäischen Dynastie. Pustet, Regensburg 2012, ISBN 978-3-7917-2419-5, S. 11–21.
Външни препратки
- Marek, Miroslav. A listing of descendants of the Wittelsbach family // Genealogy.EU.