Свежен

Свежен
Свежен 42.506415, 25.023452 Свежен
Общи данни
Население	206 души (15 март 2024 г.) 3,45 души/km²
Землище	59,985 km²
Надм. височина	752 m
Пощ. код	4304
Тел. код	031996
МПС код	РВ
ЕКАТТЕ	65526
Администрация
Държава	България
Област	Пловдив
Община    – кмет	Брезово Калин Калапанков (БСП за България; 2023)
Кметство    – кмет	Христо Енков
Свежен в Общомедия

Свежен е село в Южна България, в община Брезово, област Пловдив. Разположено е в Сърнена Средна гора. Отстои на 32 км от Карлово и на 68 км от Пловдив.

География

Село Свежен лежи на 752 м над морското равнище.

Климат

В климатично отношение с. Свежен се отличава доста от околните му селища. Понеже е на по-голяма надморска височина в сравнение с околните села, тук е и много по-хладно. През зимата стават доста големи студове и обикновено зимата е снежна и трае от месец ноември до началото на месец април. Дебели снегове рядко падат и не се задържат дълго. Пролетта е хладна, къса и често променлива; лятото късо и хладно, а есента хладна и дъждовна. Въпреки тези особености, климатът тук позволява засятото със зърнени храни да се прибира навреме. Селото е изложено по своето местоположение на ветровете. Най-силни са североизточният и северозападният, а южният и северният прехвърлят местата около къщите. Селяните наричат североизточния вятър „Горния“, понеже идва от горното течение на Свеженска река, северозападния — „Долния“ (от долното течение на реката), северния — „Овчиларски“, тъй като духа от с. Александрово (Окчулари), а южния — „Кокалски“, от местността „Кокала“. В селото овощията, лозята, розите разцъфват много по-късно от тези в околността. Най-много дъждове падат пролет и есен.

История

Село Свежен

Селото е основано през 14 век. Смята се, че първите му заселници са избягали от Търново боляри. Те избират мястото, защото е труднодостъпно и турската конница не би могла да достигне бързо до планинския район. Болярските родове запазват „синята кръв“ и селището се разраства в сърцето на Османската империя до големината на малък градец. До 1934 г. се нарича Аджар, което в превод от турски значи здрав/каменен, а според някои източници от арабски „ханджар“ - кама, нож. По време на османската власт през 18-19 в. е било център на Караджадагска нахия. Като малък околийски център е владеело 62 села до поречието на Марица и околията на Чирпан. Като административен център Аджар е многолюдно, икономически добре развито, с будно българско население, с ярки културни прояви селище. Населението му има гарантирани привилегии от султана, включително правото да носи оръжие. Поминъкът на жителите е абаджийство, розопроизводство, скотовъдство.

На връх Кадрафил над селото е лобното място на войводата Хаджи Димитър според една от версиите. Тежко раненият войвода бил пренесен от трима негови четници до върха, след което местни овчари се грижили за раните му, но в началото на август 1868 г. състоянието на войводата се влошило и той починал от раните си, след което бил погребан на върха. През 1880 г. аджарци изравят костите на Хаджи Димитър от гроба му на връх Кадрафил, пренасят ги в селото и с църковен ритуал ги препогребват в двора на черквата "Св. Св. Петър и Павел", за което днес свидетелства поставената там паметна плоча. Дописка за това събитие била поместена в пловдивския в-к „Марица“ и научавайки за случката майката на войводата Маринка Асенова се снабдила с пълномощно и заминала за Аджар. Студената снежна зима й попречила да достигне до селото и тя отседнала в близкото с. Домлян, където й били предадени изровените кости на сина й. Баба Марина разпознала черепа по избития зъб и потвърждавайки, че това наистина са останките на Хаджи Димитър, ги отнесла в Сливен, където били препогребани до абсидата на църквата “Свети Николай” в родния квартал на войводата Клуцохлор.

Аджарци активно участвали и в Априлското въстание през 1876 г. Уличено в стари провинения към империята, селото било опожарено през лятото на 1877 г., по време на Руско-турската освободителна война от отстъпващите орди на Сюлейман паша. От над 1200 къщи след опожаряването оцеляват около 100, които са обявени за архитектурно-исторически резерват. Стотици хора загиват в пламъците. Около 680 мъже — аджарци са заловени и обезглавени, хиляди напускат домовете си. Трагедията е оприличена от историците на клането в Батак. След Освобождението селото възкръсва за нов живот.

В околността на селото има тракийски могили, останки от крепости, калета и манастири. В началото на 20 век селото е наброявало над 5000 души и е било търговски център на околията.

Култура

Страница от Псалтира на даскал Филип

През XVI–XVII век в Аджар (Свежен) функционира книжовна школа, достоен наследник на Търновската книжовна школа след падането на България под османско владичество. Преписват се, илюстрират и подвързват ръкописи главно с църковно съдържание - требници, минеи, евангелия, дамаскини, преписва се Паисиевата история. Представители на Аджарската книжовна школа са поп Йовко, даскал Недялко и синът му даскал Филип. Сред образците от работата на Аджарската школа е Псалтирът на даскал Филип.

През 1850 е създадено килийно училище, а през 1868 г. първото българско селско читалище.

Забележителности

язовир Свежен

Хижа Свежен

В близката околност се намират хижите Свежен, Братан и Каваклийка, връх Братан, язовирите Свежен и Домлян и други красиви местности.

През селото протича Свеженска река, а недалеч от Свежен има минерален извор с изградена чешма — „Невенкина чешма“.

Животински свят

В сърцето на Сърнена Средна гора най-често срещаните животни са сърните, благородния елен, дивото прасе, вълка, чакала, лисицата, заека, в близкото минало и кафявата мечка. От пернатите — ушата сова, бухал, ястреб, кукумявка, улулица, селска лястовица, кукувица, славей, чучулига, сврака, врана. В „Червената книга“ на защитените видове са сухоземната костенурка, таралежът. От влечугите — смок мишкар, усойница, пепелянка.

Кухня

Основни продукти в свеженската кухня са картофите (барабой — според местния диалект) и фасулът. Типично ястие за района е картофи с ориз, приготвени на фурна; т.нар биди (катми), които се пекат на глинен сач и може би най-известната по готварските книги рецепта — фалшив заек по свеженски. Свеженски катък — ястие от сварено и посолено прясно овче мляко, което престоява 2-3 дни на 10-15 градуса температура и е готово за консумация. Характерно е сладкото от тикви-рачел и тестените ястия трейница и ушмер.

Личности

Родени

• Стойко Божков (1913 — ?), литературовед
• Бойко Пенчев (р. 1968), литературовед, писател и преводач
• Христо Станчев Крусев (1870-1950), народен художник
• Спас Георгиев Капелков (1901 — 2002), юрист, преводач и писател
• Владимир Серафимов (1860 — 1934), военен деец, полковник
• Петко Цъклев (1863 — ?), военен деец, генерал-майор
• Иван Стойнов Стефанов (1919 — 1975), генерал-майор, командваш артилериата БНА 1958-1971
• Христо Каламов (1822 — 1960), военен деец, генерал-майор
• Иван Николов Марев (1900 — 1925), адвокат, земеделски трибун
• Никола Марев (? — 1936), общественик, градоначалник на гр. Русе през 1894 г.

Свързани

• Димо Божиков — укривал и хранил известния български войвода Хаджи Димитър.
• Даскал Марко Тодоров Божиков — виден общественик, читалищен деец, учител — убит на 26 юли 1944 г.
• Христо Иванов Чолчев (1887-1978), издател, журналист и общественик

Външни препратки

• Снимки от Свежен