Владимир Зарев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
форматиране: 2x тире, URL, интервал, тире-числа (ползвайки Advisor)
Rerum.Novarum (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 28: Ред 28:


== Биография ==
== Биография ==
Син е на известния историк и литературен критик акад. [[Пантелей Зарев]]. Завършва [[българска филология]] в [[СУ|Софийския държавен университет]].<ref name="vz_st">[http://bgstories.athost.net/right/authors/vzarev.htm Владимир Зарев: Биографични бележки].</ref> <ref name="vz_nvn">[http://novinar.bg/news/vladimir-zarev-goliamata-bolka-na-ostariavaneto-e-che-chovek-prodalzhava-da-e-mlad_NDA1Njs3MQ==.html „Владимир Зарев: Голямата болка на остаряването е, че човек продължава да е млад“], в-к [[Новинар (вестник)|„Новинар“]], 28 септември 2012.</ref>
Син е на известния историк и литературен критик акад. [[Пантелей Зарев]] и брат на режисьорката Весела Зарева (р. 1943 г.).
Завършва [[българска филология]] в [[СУ|Софийския държавен университет]] (1972).<ref name="vz_st">[http://bgstories.athost.net/right/authors/vzarev.htm Владимир Зарев: Биографични бележки].</ref> <ref name="vz_nvn">[http://novinar.bg/news/vladimir-zarev-goliamata-bolka-na-ostariavaneto-e-che-chovek-prodalzhava-da-e-mlad_NDA1Njs3MQ==.html „Владимир Зарев: Голямата болка на остаряването е, че човек продължава да е млад“], в-к [[Новинар (вестник)|„Новинар“]], 28 септември 2012.</ref> От 1973 е редактор в белетристичния отдел на сп. ''„Съвременник“''. Член на [[Съюза на българските писатели]] (СБП). Първия си разказ печата в сп. ''„Пламък“''


Главен редактор е на списание „[[Съвременник]]“. Романите му се превеждат на много европейски езици, а „Разруха“ става бестселър в [[Германия]] и [[САЩ]]<ref name="vz_st"/>.
Главен редактор е на списание ''„[[Съвременник]]“''. Романите му се превеждат на много европейски езици, а „Разруха“ става бестселър в [[Германия]] и [[САЩ]]<ref name="vz_st"/>.


През 2013 г. [[ТВ7]] пуска сериала „[[Дървото на живота (сериал)|Дървото на живота]]“, екранизация по романа „Битието“<ref>[http://bulgarskatasaga.tv7.bg/novini/9647742/ „Дървото на живота“ сбъдна мечта на Владимир Зарев: Йосиф Сърчаджиев да играе във филм по негов роман“]</ref>.
През 2013 г. [[ТВ7]] пуска сериала „[[Дървото на живота (сериал)|Дървото на живота]]“, екранизация по романа „Битието“<ref>[http://bulgarskatasaga.tv7.bg/novini/9647742/ „Дървото на живота“ сбъдна мечта на Владимир Зарев: Йосиф Сърчаджиев да играе във филм по негов роман“]</ref>.
Ред 40: Ред 41:


; Романи
; Романи
* „Денят на нетърпението“ (1977)
* „Денят на нетърпението“ (1975, 1977)
* „Процесът“ (1984)
* „Процесът“ (1984)
* „Хрътката“ (1987)
* „Хрътката“ (1987)
Ред 55: Ред 56:


; Други
; Други
* „Ако това е времето“, стихове (1969)
* „Неспокойни чувства“, разкази (1971)
* „Голямата странна градина“, детска повест (1972)
* „Така хубаво, мъчително, безкрайно“, повести (1972)
* „Дунавски новели“ (1974)
* „Дунавски новели“ (1974)
* „Изборът“ (1985)
* „Изборът“ (1985)
Ред 64: Ред 69:
== Източници ==
== Източници ==
<references/>
<references/>
* ''Речник на българската литература'', т. 2 (Е-О), Институт за литература на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1977 г. с. 48.


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==

Версия от 11:13, 20 юни 2017

Владимир Зарев
Роден5 октомври 1947 г. (76 г.)
Професияредактор в списание „Съвременник
Националност България
Жанрроман
СъпругаМирела Иванова
Уебсайт

Владимир Пантелеев Пантев е български писател и редактор, с литературен псевдоним Владимир Зарев.

Биография

Син е на известния историк и литературен критик акад. Пантелей Зарев и брат на режисьорката Весела Зарева (р. 1943 г.). Завършва българска филология в Софийския държавен университет (1972).[1] [2] От 1973 е редактор в белетристичния отдел на сп. „Съвременник“. Член на Съюза на българските писатели (СБП). Първия си разказ печата в сп. „Пламък“

Главен редактор е на списание Съвременник. Романите му се превеждат на много европейски езици, а „Разруха“ става бестселър в Германия и САЩ[1].

През 2013 г. ТВ7 пуска сериала „Дървото на живота“, екранизация по романа „Битието“[3].

Съпругата му, поетесата Мирела Иванова, е уредничка в дома-музей „Иван Вазов“. Има 3 дъщери[2].

Избрана библиография

Автор е на над 15 книги[1].

Романи
  • „Денят на нетърпението“ (1975, 1977)
  • „Процесът“ (1984)
  • „Хрътката“ (1987)
  • „Хрътката срещу хрътката“ (1990)
  • „Лето 1850“ (1988)
  • „Разруха“ (2003)
  • „Поп Богомил и съвършенството на страха“ (2004)
  • „Светове“ (2008)
Трилогия
  • Битието“ (1978)
  • „Изходът“ (1983)
  • „Законът“ (2012)
Други
  • „Ако това е времето“, стихове (1969)
  • „Неспокойни чувства“, разкази (1971)
  • „Голямата странна градина“, детска повест (1972)
  • „Така хубаво, мъчително, безкрайно“, повести (1972)
  • „Дунавски новели“ (1974)
  • „Изборът“ (1985)

Филмография

Източници

  • Речник на българската литература, т. 2 (Е-О), Институт за литература на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1977 г. с. 48.

Външни препратки