Халоген: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Премахната невярна информация за астата.
Ред 1: Ред 1:
{| style="float:right; clear:right; margin:auto; padding:auto; border:1px solid gray"
{| align="right"
| [[Група на периодичната система|'''Група''']]
| [[Група на периодичната система|'''Група→''']]
| align="center" width="47%" | '''[[Халкоген|◄]]''' [[Халоген|17]] '''[[Благороден газ|►]]'''
| '''17'''
|-
| [[Период на периодичната система|'''↓Период''']]
|- align="center"
|- align="center"
| [[Период на периодичната система|'''Период''']]
| [[Период 2 на периодичната система|'''2''']]
| {{химичен елемент/клетка|9|Флуор|F||газ|халоген|естествен}}
|- align="center"
|- align="center"
| [[Период 3 на периодичната система|'''3''']]
| '''2'''
| {{химичен елемент/клетка|17|Хлор|Cl||газ|халоген|естествен}}
|style="text-align:center;background-color:#ffff99;color:black;border:1px solid black;"|9<br />[[Флуор|F]]
|- align="center"
|- align="center"
| [[Период 4 на периодичната система|'''4''']]
| '''3'''
| {{химичен елемент/клетка|35|Бром|Br||течност|халоген|естествен}}
|style="text-align:center;background-color:#ffff99;color:black;border:1px solid black;"|17<br />[[Хлор|Cl]]
|- align="center"
|- align="center"
| [[Период 5 на периодичната система|'''5''']]
| '''4'''
| {{химичен елемент/клетка|53|Йод|I||твърдо вещество|халоген|естествен}}
|style="text-align:center;background-color:#ffff99;color:black;border:1px solid black;"|35<br />[[Бром|Br]]
|- align="center"
|- align="center"
| [[Период 6 на периодичната система|'''6''']]
| '''5'''
| {{химичен елемент/клетка|85|Астат|At||твърдо вещество|халоген|при разпад}}
|style="text-align:center;background-color:#ffff99;color:black;border:1px solid black;"|53<br />[[Йод|I]]
|- align="center"
|- align="center"
| [[Период 7 на периодичната система|'''7''']]
| '''6'''
| {{химичен елемент/клетка|117|Тенесин|Ts|||халоген|синтетичен}}
|style="text-align:center;background-color:#ffff99;color:black;border:1px dashed black;"|85<br />[[Астат|At]]
|- align="center"
| '''7'''
|style="text-align:center;background-color:#ffff99;color:black;border:1px dotted black;"|117<br />[[Тенесин|Ts]]
|}
|}


'''Халогените''' (думата има [[гръцки език|гръцки]] произход) са [[химичен елемент|химични елементи]] от главната подгрупа на VII група на [[Периодична система на елементите|периодичната система на елементите]]:
'''Халогените''' (думата има [[гръцки език|гръцки]] произход) са [[химичен елемент|химични елементи]] от '''група 17''' на [[Периодична система на елементите|периодичната система]], включваща следните елементи:

* [[флуор]]
* [[флуор]]
* [[хлор]]
* [[хлор]]
* [[бром]]
* [[бром]]
* [[йод]]
* [[йод]]
* [[астатий]]
* [[астат]]
* [[тенесин]]
* [[тенесин]]


Ред 48: Ред 47:
* '''Йодът''' (I) се използва много в медицината – при недостиг на йод се получава [[струма (болест)|струма („гуша“)]] – увеличаване на [[щитовидна жлеза|щитовидната жлеза]], особено в планински райони, където водата е бедна на йод. За профилактика на това заболяване се йодира [[готварска сол|готварската сол]]. Използва се и за дезинфекция – йодна тинктура и йодасепт.
* '''Йодът''' (I) се използва много в медицината – при недостиг на йод се получава [[струма (болест)|струма („гуша“)]] – увеличаване на [[щитовидна жлеза|щитовидната жлеза]], особено в планински райони, където водата е бедна на йод. За профилактика на това заболяване се йодира [[готварска сол|готварската сол]]. Използва се и за дезинфекция – йодна тинктура и йодасепт.


* '''Астатият''' (At) се използва в [[Нуклеарна медицина|ядрената медицина]] и [[ядрени опити]]. Течният астат се използва за получаване на многобройни лекарства, пестициди и др.
* '''Астатът''' (At) се използва в [[Нуклеарна медицина|ядрената медицина]] при лъчетерапия и радиоизотопна диагностика.


Сребърните халогениди (AgCl, AgBr, AgI, AgAt) – имат интересно свойство. Под въздействието на пряка слънчева светлина, те се разлагат и се получава сребро, т.е. те са фоточувствителни. В черно-бялата фотография се използва сребърният бромид (AgBr). С него са покрити фотографската лента и фотографската хартия. Под въздействието на светлината той се разлага и потъмнява от образуваното сребро. При заснемане на изображение на обект, светлите му части отразяват по-голямо количество светлина и съответно предизвикват образуване на тъмни петна върху фотографската лента. Проявителят ускорява този процес. Фиксажът е необходим за спирането му и отстраняването на сребърният бромид. На негатива светлите части на обекта изглеждат тъмни, а тъмните – светли. При проявяването на снимката се извършват същите процеси, но тъмните петна върху филма стават светли – такива, каквито са били върху заснетия обект.
Сребърните халогениди (AgCl, AgBr, AgI, AgAt) – имат интересно свойство. Под въздействието на пряка слънчева светлина, те се разлагат и се получава сребро, т.е. те са фоточувствителни. В черно-бялата фотография се използва сребърният бромид (AgBr). С него са покрити фотографската лента и фотографската хартия. Под въздействието на светлината той се разлага и потъмнява от образуваното сребро. При заснемане на изображение на обект, светлите му части отразяват по-голямо количество светлина и съответно предизвикват образуване на тъмни петна върху фотографската лента. Проявителят ускорява този процес. Фиксажът е необходим за спирането му и отстраняването на сребърният бромид. На негатива светлите части на обекта изглеждат тъмни, а тъмните – светли. При проявяването на снимката се извършват същите процеси, но тъмните петна върху филма стават светли – такива, каквито са били върху заснетия обект.

Версия от 03:37, 21 юни 2017

Група→ 17
↓Период
2 9
F
3 17
Cl
4 35
Br
5 53
I
6 85
At
7 117
Ts

Халогените (думата има гръцки произход) са химични елементи от група 17 на периодичната система, включваща следните елементи:

Халогените са газове или твърди вещества с изключение на брома, който при нормални условия е течност. С увеличаване на атомния номер се увеличава относителната атомна маса, температурата на топене и кипене, а цветът от безцветен се изменя до черен. Това са най-активните неметали. Непосредствено се съединяват с повечето елементи като образуват съответно халогениди. Голямата им реактивна способност се дължи на склонността им към присъединяване на електрон към външния електронен слой, който е незапълнен. В съединенията са едновалентни. С водорода образуват халогеноводороди.

Всички халогени са добре разтворими във вода – разтворите им са силни киселини. В природата се срещат във вид на съединения.

Халогените и техните съединения имат голямо приложение в различните отрасли на промишлеността, в лабораторната практика и другаде.

Приложения

  • Флуорът (F) се употребява главно за флуориране на органични съединения (т.е. за заменяне на водорода в тях с флуор). Също така флуорът се ползва за направата на тефлон и други труднотопими смазочни материали. Използва се и в хладилната техника. Освен свободният флуор голямо практическо значение имат водородното му съединение – флуороводородът (HF) и много производни на последния. В райони, където питейната вода е с високо съдържание на флуор, зъбите на хората се оцветяват, а там, където е с прекалено ниско съдържание на флуор, рискът от често развитие на кариес сериозно нараства. Затова в детската възраст се дават профилактично таблетки флуор, а почти всички пасти за зъби съдържат флуор.
  • Йодът (I) се използва много в медицината – при недостиг на йод се получава струма („гуша“) – увеличаване на щитовидната жлеза, особено в планински райони, където водата е бедна на йод. За профилактика на това заболяване се йодира готварската сол. Използва се и за дезинфекция – йодна тинктура и йодасепт.

Сребърните халогениди (AgCl, AgBr, AgI, AgAt) – имат интересно свойство. Под въздействието на пряка слънчева светлина, те се разлагат и се получава сребро, т.е. те са фоточувствителни. В черно-бялата фотография се използва сребърният бромид (AgBr). С него са покрити фотографската лента и фотографската хартия. Под въздействието на светлината той се разлага и потъмнява от образуваното сребро. При заснемане на изображение на обект, светлите му части отразяват по-голямо количество светлина и съответно предизвикват образуване на тъмни петна върху фотографската лента. Проявителят ускорява този процес. Фиксажът е необходим за спирането му и отстраняването на сребърният бромид. На негатива светлите части на обекта изглеждат тъмни, а тъмните – светли. При проявяването на снимката се извършват същите процеси, но тъмните петна върху филма стават светли – такива, каквито са били върху заснетия обект.

Вижте също