Паисий Врачански (Българска патриаршия): Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 10: | Ред 10: | ||
| общомедия = |
| общомедия = |
||
}} |
}} |
||
[[Файл:Bulgarian Bishops in 1937.jpg|дясно|мини|250п|От ляво на дясно |
[[Файл:Bulgarian Bishops in 1937.jpg|дясно|мини|250п|От ляво на дясно седнали: митрополитите [[Неофит Скопски]], [[Максим Пловдивски]], [[Неофит Видински]], екзарх [[Стефан I Български]] и митрополит [[Иларион Сливенски]]; прави от ляво надясно: митрополитите [[Борис Неврокопски]], [[Михаил Доростоло-Червенски]], Паисий Врачански, [[Софроний Търновски]] и епископ [[Кирил Български|Кирил Стобийски]], главен секретар на Светия синод, 1937 г.]] |
||
'''Паисий''' е [[българи|български]] [[православие|православен]] духовник, [[митрополит]] на [[Врачанска епархия|Врачанската епархия]] на [[Българска православна църква|Българската православна църква]] от 1930 до 1974 година.<ref name="Динков 108">{{cite book |title=История на българската църква: Четива |last= Динков |first=Камен |authorlink= |coauthors= |year=1954 |publisher= Редакция Духовно възраждане |location=Враца |isbn= |pages=108 |url= |accessdate=}}</ref> |
'''Паисий''' е [[българи|български]] [[православие|православен]] духовник, [[митрополит]] на [[Врачанска епархия|Врачанската епархия]] на [[Българска православна църква|Българската православна църква]] от 1930 до 1974 година.<ref name="Динков 108">{{cite book |title=История на българската църква: Четива |last= Динков |first=Камен |authorlink= |coauthors= |year=1954 |publisher= Редакция Духовно възраждане |location=Враца |isbn= |pages=108 |url= |accessdate=}}</ref> |
||
Версия от 14:54, 21 юни 2017
- Тази статия е за епископа на Българската патриаршия. За епископа на Вселенската вижте Паисий Врачански (Вселенска патриаршия).
Паисий | |
български духовник | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Религия | православие |
Учил в | Лайпцигски университет Черновицки университет |
Паисий в Общомедия |
Паисий е български православен духовник, митрополит на Врачанската епархия на Българската православна църква от 1930 до 1974 година.[1]
Биография
Роден е на 6 август 1888 г. в Своге със светското име Александър Райков Анков. Начално образование получава в родното си село, а прогимназиално в Искрец и София. Завършва Цариградската българска семинария и след това става доктор по богословие от Черновицкия университет. Специализира философия и право в Мюнхенския и Лайпцигския университет. Служи като дякон при екзарх Йосиф I Български и като дякон при наместник-председателя на Светия Синод, ефимерий, библиотекар и началник на Културно-просветното отделение при Светия Синод. Преподава в Софийската духовна семинария и е проповедник в Софийската митрополия и юрисконсулт на Светия Синод, протосингел на софийския митрополит.[1]
На 1 май 1923 година е ръкоположен за знеполски епископ. На 10 юни 1930 година е избран за врачански митрополит. От 1934 г. Паисий Врачански е постоянен член на Светия синод в намален състав, като от 4 януари 1949 до 3 януари 1951 г. е наместник-председател.[1] През 1971 г. е кандидат за патриарх, редом с митрополит Максим Ловчански. До края на живота си остава един от водачите на така нареченото „реакционно крило“ на Синода.
Почива на 16 май 1974 година във Враца.
Бележки
пръв | → | знеполски епископ (1 април 1923 – 21 септември 1930) |
→ | Софроний |
Климент | → | врачански митрополит (10 юни 1930 – 16 май 1974) |
→ | Калиник |