Попинци: Разлика между версии
LordBumbury (беседа | приноси) м област с малка буква |
Редакция без резюме |
||
Ред 20: | Ред 20: | ||
== История == |
== История == |
||
<!-- == Религии == --> |
|||
Точната дата на възникване на Попинци не се знае, но е установено, че то датира от преди новата ера, още от времето на траките. За това свидетелстват редица археологически находки в местностите Попинско кале, Оброчище, Свети Никола, Света Петка, Господова черква, Борова могила, Полето и Цонина чукара. Открити са над 25 надгробни могили, оброчна плоча на тракийския вожд Херос, монети, оръдия на труда, грънчарски изделия, което говори за едно компактно за времето си населено място и за един отминал бурен живот, незапомнен и за съжаление все още неизучен и непознат. |
Точната дата на възникване на Попинци не се знае, но е установено, че то датира от преди новата ера, още от времето на траките. За това свидетелстват редица археологически находки в местностите Попинско кале, Оброчище, Свети Никола, Света Петка, Господова черква, Борова могила, Полето и Цонина чукара. Открити са над 25 надгробни могили, оброчна плоча на тракийския вожд Херос, монети, оръдия на труда, грънчарски изделия, което говори за едно компактно за времето си населено място и за един отминал бурен живот, незапомнен и за съжаление все още неизучен и непознат. |
||
Предполага се, че селището е попаднало под Османско робство през 1393 г., през което време е поробено Източното Българско царство на Цар Иван Шишман. |
Предполага се, че селището е попаднало под Османско робство през 1393 г., през което време е поробено Източното Българско царство на Цар Иван Шишман. |
||
Ред 28: | Ред 27: | ||
Немалък дял за опазване на културните традиции на селото има Читалище "Искра", създадено през 1872 г. Самодейните състави към Читалището възраждат и пресъздават самобитните попински обичаи не само пред местната публика, а и на национални форуми и събори, от които имат спечелени много награди. |
Немалък дял за опазване на културните традиции на селото има Читалище "Искра", създадено през 1872 г. Самодейните състави към Читалището възраждат и пресъздават самобитните попински обичаи не само пред местната публика, а и на национални форуми и събори, от които имат спечелени много награди. |
||
В близост до историческата крепост "Градището" и до днес съществуват останки от църковен параклис, което говори за изповядването на източно-православното християнство в с. Попинци още в далечното минало. Сегашната църква е построена през 1848 г. и мелодичните ѝ камбани все още огласят селото в празничните дни. |
В близост до историческата крепост "Градището" и до днес съществуват останки от църковен параклис, което говори за изповядването на източно-православното християнство в с. Попинци още в далечното минало. Сегашната църква е построена през 1848 г. и мелодичните ѝ камбани все още огласят селото в празничните дни. |
||
По време на туското робство в селото не са замръквали турци. Има |
По време на туското робство в селото не са замръквали турци. Има |
||
Ред 34: | Ред 32: | ||
Друга легенда разказва как е възникнало името на река Луда Яна. По време на османската власт в крепостта Красен /днешното местонахождение на Попинци/ живяла мома, на име Яна, която била дъщеря на вожда на крепостта Красен. Тя била много хубава, но и буйна. И когато турците искали да я отведат за ханъма, тя предпочела да се хвърли от една скала в буйните води на реката и когато се хвърлила турците възкликнали "Луда Яна!" От тогава реката носи това име. |
Друга легенда разказва как е възникнало името на река Луда Яна. По време на османската власт в крепостта Красен /днешното местонахождение на Попинци/ живяла мома, на име Яна, която била дъщеря на вожда на крепостта Красен. Тя била много хубава, но и буйна. И когато турците искали да я отведат за ханъма, тя предпочела да се хвърли от една скала в буйните води на реката и когато се хвърлила турците възкликнали "Луда Яна!" От тогава реката носи това име. |
||
== Население == |
|||
Численост на [[население]]то според преброяванията през годините:<small><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.webcitation.org/6IytR5Txm | заглавие = „Справка за населението на село Попинци, община Панагюрище, област Пазарджик, НСИ“| достъп_дата = 23 юни 2017 | издател = webcitation.org | език = bg}}</ref><ref name="citypopulation.de">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.citypopulation.de/php/bulgaria-pazardzik.php | заглавие = „The population of all towns and villages in Pazardžik Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“| достъп_дата = 23 юни 2017 | издател = citypopulation.de | език = en}}</ref></small> |
|||
{{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване |
|||
|1934г = 2 876 |
|||
|1946г = 3 225 |
|||
|1956г = 3 201 |
|||
|1965г = 3 154 |
|||
|1975г = 3 077 |
|||
|1985г = 2 997 |
|||
|1992г = 2 864 |
|||
|2001г = 2 467 |
|||
|2011г = 1 993 |
|||
}} |
|||
=== Етнически състав === |
|||
==== Преброяване на населението през 2011 г. ==== |
|||
Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 23 юни 2017 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en}}</ref></small> |
|||
{| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |
|||
|- bgcolor="#ececec" valign=top |
|||
| || Численост || Дял (в %) |
|||
|- bgcolor="#DCDCDC" valign=top |
|||
|align="center"| Общо || 1 993 || 100.00 |
|||
|- |
|||
|align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 1 714 || 86.00 |
|||
|- |
|||
|align="left"|[[Турци в България|Турци]] || ? || ? |
|||
|- |
|||
|align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 87 || 4.36 |
|||
|- |
|||
|align="left"|Други || ? || ? |
|||
|- |
|||
|align="left"|Не се самоопределят || 4 || 0.20 |
|||
|- |
|||
|align="left"|Не отговорили || 186 || 9.33 |
|||
|} |
|||
== Обществени институции == |
== Обществени институции == |
||
Ред 57: | Ред 95: | ||
* Светлана Паршикова, ''[[Кукерските празници Джумал и Въртяшка в с. Попинци, Панагюрс |
* Светлана Паршикова, ''[[Кукерските празници Джумал и Въртяшка в с. Попинци, Панагюрс |
||
== Източници == |
|||
<references /> |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
Ред 63: | Ред 104: | ||
{{Община Панагюрище}} |
{{Община Панагюрище}} |
||
{{Портал|География|България}} |
|||
[[Категория:Села в област Пазарджик]] |
[[Категория:Села в област Пазарджик]] |
||
{{Мъниче селища в България}} |
Версия от 13:50, 23 юни 2017
Попинци | |
Панорамен изглед от Попинци | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 1563 души[1] (15 март 2024 г.) 32,5 души/km² |
Землище | 48,046 km² |
Надм. височина | 343 m |
Пощ. код | 4528 |
Тел. код | 03534 |
МПС код | РА |
ЕКАТТЕ | 57580 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Пазарджик |
Община – кмет | Панагюрище Желязко Гагов (независим политик; 2023) |
Кметство – кмет | Попинци Гено Галчев (Възраждане) |
Попинци е село в Южна България. То се намира в община Панагюрище, област Пазарджик.
География
Село Попинци се намира в полите на Средна гора и е на около 20 км. от град Панагюрище. Разделя се от река Луда Яна. Едната част местните наричат "Чучура", а другата Селото. Село Попинци се слави като много гостоприемно. В района на селото се намира местността "Петелово". Там са открити големи залежи от злато и други благородни метали. След опит за разработка на залежите от чуждестранен инвеститор, жителите на селото излязоха на протест срещу евентуалната концесия, начело с инж. д-р Тодор Гарванов, който е запознат с технологията и евентуалните рискове. Тяхната най-голяма грижа бе опазването на и без това крехкото екологично равновесие. Протестите се оказаха ефективни и след намесата на правителството за сега няма опасност местността Петелово да бъде отдадена на концесия.
История
Точната дата на възникване на Попинци не се знае, но е установено, че то датира от преди новата ера, още от времето на траките. За това свидетелстват редица археологически находки в местностите Попинско кале, Оброчище, Свети Никола, Света Петка, Господова черква, Борова могила, Полето и Цонина чукара. Открити са над 25 надгробни могили, оброчна плоча на тракийския вожд Херос, монети, оръдия на труда, грънчарски изделия, което говори за едно компактно за времето си населено място и за един отминал бурен живот, незапомнен и за съжаление все още неизучен и непознат. Предполага се, че селището е попаднало под Османско робство през 1393 г., през което време е поробено Източното Българско царство на Цар Иван Шишман. Попинци е старо българско село, съществувало още през Средновековието. Сведения за него под имената Попинче и Попинич има в турски регистри от 1489(Попинче - Istanbul - BOA,TD 26) и 1530г.(Попинич - Istanbul - BOA,TD 370). Културните традиции на с. Попинци също са съхранени през вековете, предавани от поколение на поколение. Сурвакарството, Джумалът на Сирни заговезни, лазаруването, Гергьовден - всички тези обичаи и традиции са живи и днес. През последните години се наложи още една нова традиция - от 1977 г. досега на всеки три години в Попинци се провежда фолклорен фестивал на кукерските и маскарадни игри и обичаи с участници от цялата страна. Немалък дял за опазване на културните традиции на селото има Читалище "Искра", създадено през 1872 г. Самодейните състави към Читалището възраждат и пресъздават самобитните попински обичаи не само пред местната публика, а и на национални форуми и събори, от които имат спечелени много награди. В близост до историческата крепост "Градището" и до днес съществуват останки от църковен параклис, което говори за изповядването на източно-православното християнство в с. Попинци още в далечното минало. Сегашната църква е построена през 1848 г. и мелодичните ѝ камбани все още огласят селото в празничните дни.
По време на туското робство в селото не са замръквали турци. Има легенда, която разказва, че една нощ двама турци решават да "погостуват" на едно семейство от Попинци. Влизат в къщата и започват да искат да им сготвят: питка, кокошка и куп други неща. Те дават каквото имат готвят им го, пренасят им го. По това време в къщата били майката, дъщерята и момчето, а бащата е на саята. Всичко дотук върви добре, но турците започват да заглеждат момичето и умната майка праща момчето през задния двор да извика баща си. Майката дава много вино и ракия на турците и те се напиват. В това време бащата пристига и лесно убиват турците в къщата и ги заравят в нея/тогава не е имало под било е земя/слагат глина въху мястото -замазват го,след това слагат козяка. След това турците търсят своите събратя, но не ги намират. И от тогава турци не замръкват в селото.
Друга легенда разказва как е възникнало името на река Луда Яна. По време на османската власт в крепостта Красен /днешното местонахождение на Попинци/ живяла мома, на име Яна, която била дъщеря на вожда на крепостта Красен. Тя била много хубава, но и буйна. И когато турците искали да я отведат за ханъма, тя предпочела да се хвърли от една скала в буйните води на реката и когато се хвърлила турците възкликнали "Луда Яна!" От тогава реката носи това име.
Население
Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]
Етнически състав
Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 1 993 | 100.00 |
Българи | 1 714 | 86.00 |
Турци | ? | ? |
Цигани | 87 | 4.36 |
Други | ? | ? |
Не се самоопределят | 4 | 0.20 |
Не отговорили | 186 | 9.33 |
Обществени институции
- Читалище „Искра“
Основно училище "Отец Паисий" - средищно училище. В него учат деца от Попинци, Левски и Елшица.
Културни и природни забележителности
В село Попинци е запазен фолклорът. Дори не само бабите, а и младите знаят известните попински песни, които не веднъж допринасят селото да е в челната тройка на състезания. По-известни попински песни са: "Прала Начка на реката" и "Бял се пелин". В землището на село Попинци, Панагюрско се намират залежи на злато. Цената на златото в момента скача главоломно и златното селце привлича погледите на едри капиталисти.
Редовни събития
Традиционни за с. Попинци са кукерските фестивали (Джумал), провеждащи се всяка година, а през 3 години се провежда събор, на който всеки път се събират кукерски състави от цялата страна. Избират се кукерски състави, които да са на 1, 2, 3 място и те получават награди.
Фестивалът се провежда от 1977 г. през три години. Организатори са Кмeтство Попинци и читалище “Искра” със съдействието на Община Панагюрище. Провежда се под патронажа на Кмета на община Панагюрище - Никола Белишки и се финансира от Община Панагюрище и други спонсори.
Целите на фестивала са съхраняване на традицията, популяризиране на маскарадните и кукерски игри и създаване на условия за непрекъснато взаимодействие между традицията и съвременността в тази област на националния фолклор.
Литература
- Светлана Паршикова, [[Кукерските празници Джумал и Въртяшка в с. Попинци, Панагюрс
Източници
- ↑ www.grao.bg
- ↑ „Справка за населението на село Попинци, община Панагюрище, област Пазарджик, НСИ“ // webcitation.org. Посетен на 23 юни 2017. (на български)
- ↑ „The population of all towns and villages in Pazardžik Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 23 юни 2017. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 23 юни 2017. (на английски)
Външни препратки
|