Лужица: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м Disambiguated: Любен → Любин (Полша), Ниса → Ниса (река); форматиране: 12x заглавие-стил, 7x тире, 16 интервала, 6lokavica, кавички, нов ред (ползвай... |
||
Ред 4: | Ред 4: | ||
Името произлиза от лужишката дума, означаваща „блата“ или „дупка, пълна с вода“. |
Името произлиза от лужишката дума, означаваща „блата“ или „дупка, пълна с вода“. |
||
==География== |
== География == |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
[[File:Town hall Bautzen 100.JPG|мини|220п |Кметството на Бауцен]] |
[[File:Town hall Bautzen 100.JPG|мини|220п |Кметството на Бауцен]] |
||
'''Горна Лужица''' ( {{lang-de|Oberlausitz}}, на [[горнолужишки език|горнолужишки]]: ''Hornja Łužica'') e историческа област, част от по-големия регион Лужица. Днес Горна Лужица обхваща части от германската федерална провинция Саксония и малка територия на изток от река [[река Нейсе|Ниса]] в [[Полша]]. Релефът е предимно хълмист, но височината се покачва на юг към чешката граница, а в границите на [[Чехия]] релефът вече е планински |
'''Горна Лужица''' ( {{lang-de|Oberlausitz}}, на [[горнолужишки език|горнолужишки]]: ''Hornja Łužica'') e историческа област, част от по-големия регион Лужица. Днес Горна Лужица обхваща части от германската федерална провинция Саксония и малка територия на изток от река [[река Нейсе|Ниса]] в [[Полша]]. Релефът е предимно хълмист, но височината се покачва на юг към чешката граница, а в границите на [[Чехия]] релефът вече е планински – образуват се [[Лужишки планини|Лужишките планини]] (на лужишки: ''Lužické hory'', на немски: ''Lausitzer Gebirge''). |
||
[[Горна Лужица]] има плодородна почва, красиви хълмове и исторически градове като [[Гьорлиц]], [[Бауцен]], [[Цитау]], [[Льобау]], [[Каменц]], [[Любан]], [[Бишофсверда]], [[Хернхут]], [[Хойерсверда]], [[Бау Мускау]]. Много села в най-южната част на Горна Лужица са туристическа атракция, заради дървените къщи с неизмазани греди. При този начин на строеж гредите, използвани за постройката, не се измазват, а остават непокрити |
[[Горна Лужица]] има плодородна почва, красиви хълмове и исторически градове като [[Гьорлиц]], [[Бауцен]], [[Цитау]], [[Льобау]], [[Каменц]], [[Любан]], [[Бишофсверда]], [[Хернхут]], [[Хойерсверда]], [[Бау Мускау]]. Много села в най-южната част на Горна Лужица са туристическа атракция, заради дървените къщи с неизмазани греди. При този начин на строеж гредите, използвани за постройката, не се измазват, а остават непокрити – смесица между франконски и славянски стил. Немското име за тези къщи е ''Umgebindehäuser''. Такива селища са, например, [[Нидеркунерсдорф]], [[Оберкунерсдорф]], [[Йонсдорф]], [[Шоланд на Шпрее]], [[Опах]], [[Еберсбах]]. |
||
===Долна Лужица=== |
=== Долна Лужица === |
||
[[Файл:Altmarktbild.JPG|мини|220п |Центърът на Котбус]] |
[[Файл:Altmarktbild.JPG|мини|220п |Центърът на Котбус]] |
||
По-голямата част от [[федерални провинции на Германия|германската федерална провинция]] |
По-голямата част от [[федерални провинции на Германия|германската федерална провинция]] [[Бранденбург]] днес се нарича '''Долна Лужица''' ({{lang-de|Niederlausitz}}, на [[долнолужишки език|долнолужишки]]: ''Dolna Łužyca''). Характеризира се с равнинен релеф, гори и долини. През почти целия 19 век и през 20 век в района се развива минното дело и добива и преработката на [[лигнитни въглища]]. Важни градове в областта са [[Котбус]], [[Любин (Полша)|Любен]], [[Любенау]], [[Шпремберг]], [[Финстервалде]], [[Сенфтенберг]]. |
||
Между Горна и [[Долна Лужица]] е разположен район, наречен Грензуол (Grenzwall), който означава ''погранична стена''. През [[Средновековие]]то тази територия е покрита с гъсти гори, превръщайки се в голямо препятствие за хората и войските. Някои от селцата са разрушени с развитието на |
Между Горна и [[Долна Лужица]] е разположен район, наречен Грензуол (Grenzwall), който означава ''погранична стена''. През [[Средновековие]]то тази територия е покрита с гъсти гори, превръщайки се в голямо препятствие за хората и войските. Някои от селцата са разрушени с развитието на въглищната индустрия от комунистическото управление на [[Източна Германия]]. А други, вече изоставени мини, се превръщат в изкуствени езера с надеждата да се утвърдят като ваканционни селища. Сега тази зона често е наричана Лужишки езера ({{lang-de|Lusatian Lakeland}}). |
||
[[Image:050816-See-in-Flutung-Klinge.jpg|thumb|600px|center|Рекултивация на бивша лигнитна мина край град Котбус]] |
[[Image:050816-See-in-Flutung-Klinge.jpg|thumb|600px|center|Рекултивация на бивша лигнитна мина край град Котбус]] |
||
==Столици на Лужица== |
== Столици на Лужица == |
||
Лужица не е и никога не е била административна единица или обособена провинция със същото име. Въпреки че историята на |
Лужица не е и никога не е била административна единица или обособена провинция със същото име. Въпреки че историята на Горна и Долна Лужица не е еднаква, те имат много общи неща. Най-големият град в региона е [[Котбус]]. Исторически погледнато, за столица на Долна Лужица може да се посочи град [[Лукау]], а на Горна Лужица – [[Бауцен]]. |
||
==Лужишки сърби== |
== Лужишки сърби == |
||
[[File:Sorben.jpeg|мини|250п|Карта, показваща разделението на Лужица на Горна и Долна. Представени са сорбски славяни с характерни носии]] |
[[File:Sorben.jpeg|мини|250п|Карта, показваща разделението на Лужица на Горна и Долна. Представени са сорбски славяни с характерни носии]] |
||
[[Лужишки сърби|Лужишките |
[[Лужишки сърби|Лужишките сърби (сорбите)]] са славянската общност, населяваща областта Лужица. Техният брой е около 60 000, от които 40 000 живеят в Горна Лужица, а останалите 20 000 – в Долна Лужица. Много от тях все още говорят [[горнолужишки език|лужишки езици]], а голяма част от пътните знаци освен на [[немски език|немски]] са написани и на лужишки. |
||
Броят на говорещите лужишки език сорби, обаче, намалява, а [[долнолужишки език|долнолужишкият]] език е особено застрашен. Причините за това са и бързо намаляващото население на цяла Саксония |
Броят на говорещите лужишки език сорби, обаче, намалява, а [[долнолужишки език|долнолужишкият]] език е особено застрашен. Причините за това са и бързо намаляващото население на цяла Саксония – 20% през последните 10 до 20 години. Лужишките [[славяни]] се опитват да запазят културната си идентичност чрез традиционните си носии и с особените си къщи. Минната индустрия в областта, нуждаеща се от територии, е причина за разрушаване на много типични лужишки села в миналото. Горнолужишкият език се преподава в много начални училища и гимназии, и в два университета: ( в [[Дрезден]] и в [[Прага]]). Проектът „Witaj“ („Добре дошли!“) включва осем основни училища, в които лужишкият език е основен за няколкостотин лужишки деца. |
||
Основната религия на лужишките сърби е [[християнство]]то, като те са предимно [[Протестантство|протестанти]], но има и [[католицизъм|католици]]. |
Основната религия на лужишките сърби е [[християнство]]то, като те са предимно [[Протестантство|протестанти]], но има и [[католицизъм|католици]]. |
||
Ред 32: | Ред 31: | ||
Тъй като Лужица се намира основно на територията на [[Германия]], мнозинство в този район представляват [[германци|немците]]. |
Тъй като Лужица се намира основно на територията на [[Германия]], мнозинство в този район представляват [[германци|немците]]. |
||
==История== |
== История == |
||
[[File:Oberlausitz Wappen.png|мини|180п|Герб на Горна Лужица]] |
[[File:Oberlausitz Wappen.png|мини|180п|Герб на Горна Лужица]] |
||
[[Файл:Lower Lusatia (Coat of Arms).jpg|мини|180п|Герб на Долна Лужица]] |
[[Файл:Lower Lusatia (Coat of Arms).jpg|мини|180п|Герб на Долна Лужица]] |
||
Според най-старите открити свидетелства, Лужица първоначално е населена от [[келти]]. По-късно, към 100 г. пр.н.е. по тези земи се заселват [[германски племена]]. Към 600 г. в областта се появяват [[славяни]] и се заселват за постоянно. Лужица става част от [[Франкска империя|Франкската империя]] и се управлява от [[Карл Велики]] под името ''Гаус'' (Gaus). След като първите [[поляци]] идват към [[928]] г., започва противопоставянето им с [[германци]]те за контрол над района. |
Според най-старите открити свидетелства, Лужица първоначално е населена от [[келти]]. По-късно, към 100 г. пр.н.е. по тези земи се заселват [[германски племена]]. Към 600 г. в областта се появяват [[славяни]] и се заселват за постоянно. Лужица става част от [[Франкска империя|Франкската империя]] и се управлява от [[Карл Велики]] под името ''Гаус'' (Gaus). След като първите [[поляци]] идват към [[928]] г., започва противопоставянето им с [[германци]]те за контрол над района. |
||
Лужица е управлявана последователно от [[Само]], [[Великоморавия]], чешкото [[Бохемия|Кралство Бохемия]]. След това е завладяна от [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], неин управник е [[Лаужиц Геро II]]. След смъртта на император [[Ото III]] през [[1002]] г., районът става едно от успешните западни завоевания на полския княз [[Болеслав I]]. Лужица е присъединена към [[Полша|полското кралство]] през [[1018]] г., но остава в пределите му само за около 20 години, когато саксонските владетели и управници на херцогствата [[Майсен]] и [[Бранденбург]] си я връщат обратно. През [[1076]] г. областта става зестра и е подарена на бохемския княз [[Вратислав II]] от императора на Свещената Римска империя |
Лужица е управлявана последователно от [[Само]], [[Великоморавия]], чешкото [[Бохемия|Кралство Бохемия]]. След това е завладяна от [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], неин управник е [[Лаужиц Геро II]]. След смъртта на император [[Ото III]] през [[1002]] г., районът става едно от успешните западни завоевания на полския княз [[Болеслав I]]. Лужица е присъединена към [[Полша|полското кралство]] през [[1018]] г., но остава в пределите му само за около 20 години, когато саксонските владетели и управници на херцогствата [[Майсен]] и [[Бранденбург]] си я връщат обратно. През [[1076]] г. областта става зестра и е подарена на бохемския княз [[Вратислав II]] от императора на Свещената Римска империя – [[Хенри IV]]. Около [[1200]] г. голям брой германски заселници се настаняват в гористите райони на Лужица, където не живеят славяни. |
||
Горна Лужица е под бохемска власт до [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]], когато става част от [[Саксония]]. През [[1815]] г. Горна Лужица е разделена, а източната ѝ част около [[Гьорлиц]] е дадена на [[Прусия]]. След [[лутеранство |лутеранската реформация]] Лужица се превръща в територия, основно заселена от протестанти, въпреки че [[лужишки сърби|сорбите]] запазват католическата си вяра. Град [[Хернхут]], между [[Любау]] и [[Цитау]], е основан през [[1722]] г. от [[Моравия|моравски изгнаници]], преследвани от официалната църква. Тук те създават църковното |
Горна Лужица е под бохемска власт до [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]], когато става част от [[Саксония]]. През [[1815]] г. Горна Лужица е разделена, а източната ѝ част около [[Гьорлиц]] е дадена на [[Прусия]]. След [[лутеранство |лутеранската реформация]] Лужица се превръща в територия, основно заселена от протестанти, въпреки че [[лужишки сърби|сорбите]] запазват католическата си вяра. Град [[Хернхут]], между [[Любау]] и [[Цитау]], е основан през [[1722]] г. от [[Моравия|моравски изгнаници]], преследвани от официалната църква. Тук те създават църковното учение на Моравската църква в Хернхут, откъдето го разпространяват из цял свят. |
||
През [[1945]] г. източната част на Лужица окончателно е върната към [[Саксония]], а през [[1952]] г., |
През [[1945]] г. източната част на Лужица окончателно е върната към [[Саксония]], а през [[1952]] г., когато Саксония е разделена от [[Източна Германия|комунистическите власти]] на 3 административни единици, Лужица е присъединена към окръг [[Дрезден]]. През [[1990]] г., след [[обединение на Германия|обединението на Германия]], Лужица отново става част от Саксония. |
||
===Саксонско и |
=== Саксонско и пруско управление === |
||
[[Файл:Lusatia superior mapa.jpg|200п|мини|вляво|Карта на Горна Лужица през 1635 г.]] |
[[Файл:Lusatia superior mapa.jpg|200п|мини|вляво|Карта на Горна Лужица през 1635 г.]] |
||
През [[1635]] г. по-голямата част от Лужица става част от [[Саксония]], с изключение на малка територия около град [[Котбус]], която принадлежи на провинция [[Бранденбург]] още от [[1492]] г. След като управителят на Саксония е избран за полски крал през [[1697]] г., Лужица се превръща в стратегически важна област, използвана за сухоземна връзка между саксонските и полските земи от кралете на [[Полша]]. |
През [[1635]] г. по-голямата част от Лужица става част от [[Саксония]], с изключение на малка територия около град [[Котбус]], която принадлежи на провинция [[Бранденбург]] още от [[1492]] г. След като управителят на Саксония е избран за полски крал през [[1697]] г., Лужица се превръща в стратегически важна област, използвана за сухоземна връзка между саксонските и полските земи от кралете на [[Полша]]. |
||
Ред 49: | Ред 48: | ||
След [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] през [[1815]] г. [[Прусия]] получава правото да владее Лужица, с изключение на най-южните райони около градовете [[Бауцен]], [[Каменц]] и [[Цитау]], които остават в границите на Саксония. [[Лужишки сърби|Лужишките сърби]] в Прусия искат техните земи да се отделят в отделна административна единица. Вместо това обаче областта, която населяват, е разделена между няколко пруски провинции. |
След [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] през [[1815]] г. [[Прусия]] получава правото да владее Лужица, с изключение на най-южните райони около градовете [[Бауцен]], [[Каменц]] и [[Цитау]], които остават в границите на Саксония. [[Лужишки сърби|Лужишките сърби]] в Прусия искат техните земи да се отделят в отделна административна единица. Вместо това обаче областта, която населяват, е разделена между няколко пруски провинции. |
||
През 19 и 20 век, под пруско управление, лужишките |
През 19 и 20 век, под пруско управление, лужишките сърби успяват да запазят идентичността си на отделна етническа група. Това е времето, когато се утвърждават съвременните форми на [[горнолужишки език|горно и долнолужишките езици]], развива се литературата на техния език и се появяват много организации за защита на правата им. |
||
===В границите на Третия Райх=== |
=== В границите на Третия Райх === |
||
Щастливите времена за населението на Лужица обаче свършват след началото на [[Националсоциализъм|нацисткия режим]] в Германия. След като начело на държавата застава [[Хитлер]], отношението към всички малцинства и етноси, различни от немския, коренно се променя. Всички организации на лужишките сърби са забранени, всички вестници и списания на лужишки език са спрени от печат, а всякаква употреба на този език е строго забранена. През [[Втората световна война]] лужишките активисти са арестувани и убити или изпратени в концентрационни лагери. От [[1942]] до [[1944]] г. действа Лужишкият национален комитет, формиран в окупираната от нацистите [[Варшава]]. Неговата цел е да защитава сорбите от властите, които ги преследват. След края на войната Лужица е разделена между [[Източна Германия]] и [[Полша]]. В периода от [[1945]] до [[1946]] г. полското комунистическо правителство изселва всички [[германци]] и сорби, живеещи на изток от река [[Ниса]]. |
Щастливите времена за населението на Лужица обаче свършват след началото на [[Националсоциализъм|нацисткия режим]] в Германия. След като начело на държавата застава [[Хитлер]], отношението към всички малцинства и етноси, различни от немския, коренно се променя. Всички организации на лужишките сърби са забранени, всички вестници и списания на лужишки език са спрени от печат, а всякаква употреба на този език е строго забранена. През [[Втората световна война]] лужишките активисти са арестувани и убити или изпратени в концентрационни лагери. От [[1942]] до [[1944]] г. действа Лужишкият национален комитет, формиран в окупираната от нацистите [[Варшава]]. Неговата цел е да защитава сорбите от властите, които ги преследват. След края на войната Лужица е разделена между [[Източна Германия]] и [[Полша]]. В периода от [[1945]] до [[1946]] г. полското комунистическо правителство изселва всички [[германци]] и сорби, живеещи на изток от река [[Ниса (река)|Ниса]]. |
||
===След 1945 г.=== |
=== След 1945 г. === |
||
[[File:Budyšin Serbski Dom.JPG|мини|200п|Сградата на сорбската Домовина в Бауцен]] |
[[File:Budyšin Serbski Dom.JPG|мини|200п|Сградата на сорбската Домовина в Бауцен]] |
||
След [[1945]] г. и края на войната Лужишкия национален комитет прави опити да създаде Лужишка държава или да присъедини Лужица към [[Чехословакия]], а цялото немско население да бъде изселено от региона. [[Домовина]]та (официалния съвет на сорбите), обаче, се противопоставя на това решение в полза на оставането в немската държава. |
След [[1945]] г. и края на войната Лужишкия национален комитет прави опити да създаде Лужишка държава или да присъедини Лужица към [[Чехословакия]], а цялото немско население да бъде изселено от региона. [[Домовина]]та (официалния съвет на сорбите), обаче, се противопоставя на това решение в полза на оставането в немската държава. |
||
През [[1950]] г. лужишките сърби получават правото свободно да използват езика си и да следват традициите като малцинство във [[федерални провинции на Германия|федерална провинция]] Саксония. Построени са лужишки училища, издават се лужишки вестници, а Домовината е възстановена, но поставена |
През [[1950]] г. лужишките сърби получават правото свободно да използват езика си и да следват традициите като малцинство във [[федерални провинции на Германия|федерална провинция]] Саксония. Построени са лужишки училища, издават се лужишки вестници, а Домовината е възстановена, но поставена под строгата опека на комунистическата партия. Местните институции подкрепят промените, а дори има желание от страна на немското мнозинство за създаване на провинция Лужица в границите на Германия, но с по-специални права. |
||
Плановете са изоставени след [[обединение на Германия|обединението на Германия]] през [[1990]] година. Конституциите на Саксония и Бранденбург гарантират културна автономия на славянското малцинство. През [[2005]] г. е създадена партия на лужишките сърби (Serbska Ludowa Strona |
Плановете са изоставени след [[обединение на Германия|обединението на Германия]] през [[1990]] година. Конституциите на Саксония и Бранденбург гарантират културна автономия на славянското малцинство. През [[2005]] г. е създадена партия на лужишките сърби (Serbska Ludowa Strona – SLS). |
||
==Демографски данни (към 1900 г.)== |
== Демографски данни (към 1900 г.) == |
||
[[File:Brötchen mit Leinöl und Zucker.jpg|мини|180п|Типична лужишка закуска]] |
[[File:Brötchen mit Leinöl und Zucker.jpg|мини|180п|Типична лужишка закуска]] |
||
Демографски данни за Лужица към 1900 година |
Демографски данни за Лужица към 1900 година |
||
Ред 78: | Ред 77: | ||
Броят на сорбите в Лужица значително е намален в сравнение с началота на 20 век, заради бракове с немци, културна асимилация, индустрализацията и урбанизацията, нацисткия режим и дискриминацията след края на Втората световна война. |
Броят на сорбите в Лужица значително е намален в сравнение с началота на 20 век, заради бракове с немци, културна асимилация, индустрализацията и урбанизацията, нацисткия режим и дискриминацията след края на Втората световна война. |
||
==Вижте също== |
== Вижте също == |
||
*[[Бела Сърбия]] |
*[[Бела Сърбия]] |
||
*[[Лужишки сърби]] |
*[[Лужишки сърби]] |
||
Ред 84: | Ред 83: | ||
*[[Долнолужишки език]] |
*[[Долнолужишки език]] |
||
==Външни препратки== |
== Външни препратки == |
||
* [http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/9/93/Lausitz_map_18thC.jpg |
* [http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/9/93/Lausitz_map_18thC.jpg Карта на Горна и Долна Лужица към 1715] |
||
* [http://www.hoeckmann.de/germany/map-saxony.htm Карта на Саксония и Лужица към 1789 ] |
* [http://www.hoeckmann.de/germany/map-saxony.htm Карта на Саксония и Лужица към 1789 ] |
||
* [http://www.sorben.com/ski/ Информация за лужишките сърби] |
* [http://www.sorben.com/ski/ Информация за лужишките сърби] |
Версия от 14:19, 23 юни 2017
Лужица (Шаблон:Lang-de, на горнолужишки: Łužica, на долнолужишки: Łužyca, Шаблон:Lang-pl, Шаблон:Lang-cs) e историческа област, която обхваща основно части от източните германски провинции Саксония и Бранденбург и малки територии от югозападна Полша (Долносилезко войводство) и северна Чехия.
Името произлиза от лужишката дума, означаваща „блата“ или „дупка, пълна с вода“.
География
Горна Лужица
Горна Лужица ( Шаблон:Lang-de, на горнолужишки: Hornja Łužica) e историческа област, част от по-големия регион Лужица. Днес Горна Лужица обхваща части от германската федерална провинция Саксония и малка територия на изток от река Ниса в Полша. Релефът е предимно хълмист, но височината се покачва на юг към чешката граница, а в границите на Чехия релефът вече е планински – образуват се Лужишките планини (на лужишки: Lužické hory, на немски: Lausitzer Gebirge).
Горна Лужица има плодородна почва, красиви хълмове и исторически градове като Гьорлиц, Бауцен, Цитау, Льобау, Каменц, Любан, Бишофсверда, Хернхут, Хойерсверда, Бау Мускау. Много села в най-южната част на Горна Лужица са туристическа атракция, заради дървените къщи с неизмазани греди. При този начин на строеж гредите, използвани за постройката, не се измазват, а остават непокрити – смесица между франконски и славянски стил. Немското име за тези къщи е Umgebindehäuser. Такива селища са, например, Нидеркунерсдорф, Оберкунерсдорф, Йонсдорф, Шоланд на Шпрее, Опах, Еберсбах.
Долна Лужица
По-голямата част от германската федерална провинция Бранденбург днес се нарича Долна Лужица (Шаблон:Lang-de, на долнолужишки: Dolna Łužyca). Характеризира се с равнинен релеф, гори и долини. През почти целия 19 век и през 20 век в района се развива минното дело и добива и преработката на лигнитни въглища. Важни градове в областта са Котбус, Любен, Любенау, Шпремберг, Финстервалде, Сенфтенберг.
Между Горна и Долна Лужица е разположен район, наречен Грензуол (Grenzwall), който означава погранична стена. През Средновековието тази територия е покрита с гъсти гори, превръщайки се в голямо препятствие за хората и войските. Някои от селцата са разрушени с развитието на въглищната индустрия от комунистическото управление на Източна Германия. А други, вече изоставени мини, се превръщат в изкуствени езера с надеждата да се утвърдят като ваканционни селища. Сега тази зона често е наричана Лужишки езера (Шаблон:Lang-de).
Столици на Лужица
Лужица не е и никога не е била административна единица или обособена провинция със същото име. Въпреки че историята на Горна и Долна Лужица не е еднаква, те имат много общи неща. Най-големият град в региона е Котбус. Исторически погледнато, за столица на Долна Лужица може да се посочи град Лукау, а на Горна Лужица – Бауцен.
Лужишки сърби
Лужишките сърби (сорбите) са славянската общност, населяваща областта Лужица. Техният брой е около 60 000, от които 40 000 живеят в Горна Лужица, а останалите 20 000 – в Долна Лужица. Много от тях все още говорят лужишки езици, а голяма част от пътните знаци освен на немски са написани и на лужишки.
Броят на говорещите лужишки език сорби, обаче, намалява, а долнолужишкият език е особено застрашен. Причините за това са и бързо намаляващото население на цяла Саксония – 20% през последните 10 до 20 години. Лужишките славяни се опитват да запазят културната си идентичност чрез традиционните си носии и с особените си къщи. Минната индустрия в областта, нуждаеща се от територии, е причина за разрушаване на много типични лужишки села в миналото. Горнолужишкият език се преподава в много начални училища и гимназии, и в два университета: ( в Дрезден и в Прага). Проектът „Witaj“ („Добре дошли!“) включва осем основни училища, в които лужишкият език е основен за няколкостотин лужишки деца.
Основната религия на лужишките сърби е християнството, като те са предимно протестанти, но има и католици.
Тъй като Лужица се намира основно на територията на Германия, мнозинство в този район представляват немците.
История
Според най-старите открити свидетелства, Лужица първоначално е населена от келти. По-късно, към 100 г. пр.н.е. по тези земи се заселват германски племена. Към 600 г. в областта се появяват славяни и се заселват за постоянно. Лужица става част от Франкската империя и се управлява от Карл Велики под името Гаус (Gaus). След като първите поляци идват към 928 г., започва противопоставянето им с германците за контрол над района.
Лужица е управлявана последователно от Само, Великоморавия, чешкото Кралство Бохемия. След това е завладяна от Свещената Римска империя, неин управник е Лаужиц Геро II. След смъртта на император Ото III през 1002 г., районът става едно от успешните западни завоевания на полския княз Болеслав I. Лужица е присъединена към полското кралство през 1018 г., но остава в пределите му само за около 20 години, когато саксонските владетели и управници на херцогствата Майсен и Бранденбург си я връщат обратно. През 1076 г. областта става зестра и е подарена на бохемския княз Вратислав II от императора на Свещената Римска империя – Хенри IV. Около 1200 г. голям брой германски заселници се настаняват в гористите райони на Лужица, където не живеят славяни.
Горна Лужица е под бохемска власт до Тридесетгодишната война, когато става част от Саксония. През 1815 г. Горна Лужица е разделена, а източната ѝ част около Гьорлиц е дадена на Прусия. След лутеранската реформация Лужица се превръща в територия, основно заселена от протестанти, въпреки че сорбите запазват католическата си вяра. Град Хернхут, между Любау и Цитау, е основан през 1722 г. от моравски изгнаници, преследвани от официалната църква. Тук те създават църковното учение на Моравската църква в Хернхут, откъдето го разпространяват из цял свят.
През 1945 г. източната част на Лужица окончателно е върната към Саксония, а през 1952 г., когато Саксония е разделена от комунистическите власти на 3 административни единици, Лужица е присъединена към окръг Дрезден. През 1990 г., след обединението на Германия, Лужица отново става част от Саксония.
Саксонско и пруско управление
През 1635 г. по-голямата част от Лужица става част от Саксония, с изключение на малка територия около град Котбус, която принадлежи на провинция Бранденбург още от 1492 г. След като управителят на Саксония е избран за полски крал през 1697 г., Лужица се превръща в стратегически важна област, използвана за сухоземна връзка между саксонските и полските земи от кралете на Полша.
След Виенския конгрес през 1815 г. Прусия получава правото да владее Лужица, с изключение на най-южните райони около градовете Бауцен, Каменц и Цитау, които остават в границите на Саксония. Лужишките сърби в Прусия искат техните земи да се отделят в отделна административна единица. Вместо това обаче областта, която населяват, е разделена между няколко пруски провинции.
През 19 и 20 век, под пруско управление, лужишките сърби успяват да запазят идентичността си на отделна етническа група. Това е времето, когато се утвърждават съвременните форми на горно и долнолужишките езици, развива се литературата на техния език и се появяват много организации за защита на правата им.
В границите на Третия Райх
Щастливите времена за населението на Лужица обаче свършват след началото на нацисткия режим в Германия. След като начело на държавата застава Хитлер, отношението към всички малцинства и етноси, различни от немския, коренно се променя. Всички организации на лужишките сърби са забранени, всички вестници и списания на лужишки език са спрени от печат, а всякаква употреба на този език е строго забранена. През Втората световна война лужишките активисти са арестувани и убити или изпратени в концентрационни лагери. От 1942 до 1944 г. действа Лужишкият национален комитет, формиран в окупираната от нацистите Варшава. Неговата цел е да защитава сорбите от властите, които ги преследват. След края на войната Лужица е разделена между Източна Германия и Полша. В периода от 1945 до 1946 г. полското комунистическо правителство изселва всички германци и сорби, живеещи на изток от река Ниса.
След 1945 г.
След 1945 г. и края на войната Лужишкия национален комитет прави опити да създаде Лужишка държава или да присъедини Лужица към Чехословакия, а цялото немско население да бъде изселено от региона. Домовината (официалния съвет на сорбите), обаче, се противопоставя на това решение в полза на оставането в немската държава.
През 1950 г. лужишките сърби получават правото свободно да използват езика си и да следват традициите като малцинство във федерална провинция Саксония. Построени са лужишки училища, издават се лужишки вестници, а Домовината е възстановена, но поставена под строгата опека на комунистическата партия. Местните институции подкрепят промените, а дори има желание от страна на немското мнозинство за създаване на провинция Лужица в границите на Германия, но с по-специални права.
Плановете са изоставени след обединението на Германия през 1990 година. Конституциите на Саксония и Бранденбург гарантират културна автономия на славянското малцинство. През 2005 г. е създадена партия на лужишките сърби (Serbska Ludowa Strona – SLS).
Демографски данни (към 1900 г.)
Демографски данни за Лужица към 1900 година
Дял на сорбите от общото население
- Котбус (провинция Бранденбург) 55.8%
- Хойесверда (провинция Силезия) 37.8%
- Бауцен (Кралство Саксония) 17.7%
- Ротенбург (провинция Силезия) 17.2%
- Каменц (Кралство Саксония) 7.1%
Общ брой: 93 032 души
Броят на сорбите в Лужица значително е намален в сравнение с началота на 20 век, заради бракове с немци, културна асимилация, индустрализацията и урбанизацията, нацисткия режим и дискриминацията след края на Втората световна война.