Николай Овчаров: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 30: Ред 30:


== Спорни моменти ==
== Спорни моменти ==
През 2014 г. професорската титла на Овчаров придобита в Международния славянски университет в Москва (такъв не съществува в руската столица, местоположението на Международен славянски университете е в гр.Харков. Директорът на Националния археологически институт с музей към БАН, Людмил Вагалински е съобщава за медиите, че научната степен, която Николай Овчаров е удостоверил е доцент). Към 2003 г. Международния славянски университет в Москва не съществува. Още на 5 декември 1994 г. Международният славянски университет и обществената организация ''Руско земско движение'' образуват ''Международен славянски институт'', който на следващата година получава лиценз за образователна дейност, а едва на 23 декември 2002 г. му е даден държавен регистрационен номер, но във въпросното учебно заведение не съществува няма исторически факултет.<ref>[http://www.cross.bg/ovcharov-nikolaii-slavyanski-1440476.html#ixzz3QLnu8PMN - Професор ли е Николай Овчаров? публикация на cross.bg]</ref>
През 2014 г. професорската титла на Овчаров придобита в Международния славянски университет в Москва (такъв не съществува в руската столица, местоположението на Международен славянски университете е в гр.Харков. Директорът на Националния археологически институт с музей към БАН, Людмил Вагалински е съобщава за медиите, че научната степен, която Николай Овчаров е удостоверил е доцент). Към 2003 г. Международния славянски университет в Москва не съществува. Още на 5 декември 1994 г. Международният славянски университет и обществената организация ''Руско земско движение'' образуват ''Международен славянски институт'', който на следващата година получава лиценз за образователна дейност, а едва на 23 декември 2002 г. му е даден държавен регистрационен номер, но във въпросното учебно заведение не съществува няма исторически факултет.<ref>[http://www.cross.bg/ovcharov-nikolaii-slavyanski-1440476.html#ixzz3QLnu8PMN - ''Професор ли е Николай Овчаров?'' публикация на cross.bg]</ref>

През 2012 година Николай Овчаров е поканен за разпит в прокуратурата по сигнал на неучредената партия "Политическо обединение за многообразие, автентичност и култура" (ПОМАК), чийто евентуален лидер е Ефрем Моллов, който е автор на сигнала. Овчаров определя членовете на въпросното обединение като ''сепаратисти''.<ref>[https://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/prof.-nikolaj-ovcharov-na-razpit-v-kyrdzhali-6000916 vesti.bg - ''Проф. Николай Овчаров на разпит в Кърджали'']</ref>


== Библиография ==
== Библиография ==

Версия от 20:11, 1 юли 2017

Николай Овчаров
български археолог
Овчаров при Перперикон
Овчаров при Перперикон

Роден
19 юли 1957 г. (66 г.)

Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластАрхеология
Работил вАрхеологически институт с музей към БАН
Славянски университет
Нов български университет

Николай Димитров Овчаров е български археолог, придобил известност с археологическите разкопки на обекта Перперек, който той прекръства на Перперикон и праисторическия култов комплекс край село Татул в Източните Родопи, Югоизточна България.[1]

Биография

Николай Овчаров е роден на 19 юли 1957 г. във Велико Търново, син е на археолога проф. д-р Димитър Овчаров.[2] Завършва история в Софийския държавен университет през 1976 г. Кандидат на историческите науки (днес равно на образователната и научна степен „доктор“) с дисертация на тема „Образът на човека в българското средновековно изкуство VII-XIV в.“ (1985). Доктор на науките с дисертация на тема „Вардарска Македония през XIV в. и мястото на Охридската област в нея“ (1998). Старши научен сътрудник II-ра степен в Археологическия институт с музей към БАН (1994). От 2003 г. е дипломиран професор в Международния славянски университет – Москва.[3][4] Бил е преподавател в Славянския университет (1995–1999) и в Нов български университет (1999–2002).[4]

Освен като учен, Николай Овчаров се изявява и като автор на научнопопулярни текстове за по-широка читателска аудитория. Такава е книгата му „Разказите на българския Индиана Джоунс“, публикувана на 7 декември 2006 г. от в. „Стандарт“.[5]

На 17 май 2011 г. е посочен от Румен Ралчев, Велик приор на българския Приорат на ордена на тамплиерите, като Велик офицер на приората и ръководител на неговия институт по средновековна история.[6]

Спорни моменти

През 2014 г. професорската титла на Овчаров придобита в Международния славянски университет в Москва (такъв не съществува в руската столица, местоположението на Международен славянски университете е в гр.Харков. Директорът на Националния археологически институт с музей към БАН, Людмил Вагалински е съобщава за медиите, че научната степен, която Николай Овчаров е удостоверил е доцент). Към 2003 г. Международния славянски университет в Москва не съществува. Още на 5 декември 1994 г. Международният славянски университет и обществената организация Руско земско движение образуват Международен славянски институт, който на следващата година получава лиценз за образователна дейност, а едва на 23 декември 2002 г. му е даден държавен регистрационен номер, но във въпросното учебно заведение не съществува няма исторически факултет.[7]

През 2012 година Николай Овчаров е поканен за разпит в прокуратурата по сигнал на неучредената партия "Политическо обединение за многообразие, автентичност и култура" (ПОМАК), чийто евентуален лидер е Ефрем Моллов, който е автор на сигнала. Овчаров определя членовете на въпросното обединение като сепаратисти.[8]

Библиография

  • Десет перли от короната на България, София: Български бестселър, 2005, 64 с. ISBN 9549308685
  • Разказите на българския Индиана Джоунс, София: Стандарт, 2006, 160 с. ISBN 9549042650
  • Средновековната българска империя, Пловдив: Летера, 2006, 168 с. ISBN 9789545166761
  • Хроника на свещения град Перперикон, София: Български бестселър, 2006, 82 с. ISBN 9549308871
  • Най-кратката история на България, Пловдив: Летера, 2006, 72 с. (също на англ.) ISBN 9545165820
  • Светилището на Орфей при село Татул, Момчилградско, Варна: лавена, 24 с. ISBN 954579481X
  • Образът и подобието. Естетика на образа в българското средновековно изкуство, София: Захарий Стоянов, 2007, 80 с. ISBN 9789540900070
  • Пътешествие из страни на орли и замъци, Пловдив: Хермес, 2012, 184 с. ISBN 9789542610977
  • Търсачът на минало открива света, Пловдив: Хермес, 2013, 312 с. ISBN 9789542612582

Научни монографии

  • Рисунките-графити от „Имарет-джамия“ в Пловдив като извор за историята на Средиземноморието през XV в. София: Издателство на БАН, 1987, 101 с. (Разкопки и проучвания, XVIII).
  • Големият царски дворец във Велики Преслав, I. Преславска патриаршия през Х в. София: Издателство „Агрес“, 1991. (съвместно с Д. Овчаров и Ж. Аладжов).
  • Корабоплаването по българското черноморско крайбрежие XIV–XIX в. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992, 175 с.
  • Средновековен манастир в гр. Кърджали - център на епископията Ахридос XI–XIV в. София: Издателство на БАН, 1992.(с Д. Хаджиева) (=Разкопки и проучвания, XXIV).
  • Ships and shipping in the Black Sea XIV–XIX centuries. Sofia: St. Kliment Ohridski University Press, 1993, 153 p.
  • Проучвания върху Средновековието и по-новата история на Вардарска Македония. Ново след Йордан Иванов. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1994, 165 с.
  • История и археология на Вардарска Македония през XIV в. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1996.
  • Победите на цар Калоян (1197-1207 г.). Историческият избор на на България между православие и католицизъм. София: Издателство ТанНакРа, 2000.
  • Перперикон и околните твърдини през Средновековието. Крепостното строителство в Източните Родопи. София: Издателство ТанНакРа, 2003, 112 с. (съвместно с Д. Коджаманова).
  • The Warrior Saints in Old Bulgarian Art. Legends and Reality. Sofia: AGATO Publishers, 2003, 115 p.
  • Perperikon. A civilization of the rock people. Sofia: Borina, 2005, 162 c. (същото на бълг., фр. и нем. език). ISBN 978-9545001406
  • Исторически приноси към старобългарската и старославянската епиграфика и книжовност. София: Академично издателство „Марин Дринов“, 2006, 403 с.
  • Средновековната Българска империя. Пловдив: Издателство „Летера“, 2006, 168 с. + 200 цветни илюстрации, на бълг., англ., немски. и фр. език.
  • Образът и подобието. Естетика на образа в българското средновековно изкуство. София: Издателство „Захарий Зограф“, 2007, 77 с.

Вижте също

Бележки

  1. Galina Stefanova. New Civilization Discovered in Perperikon // ruralbulgaria.com. Посетен на 23 април 2013. (на английски)
  2. Проф. Николай Овчаров: Да спреш иманярството е все едно да спреш хашиша в Азия. Абсурд! // e-vestnik.bg. Посетен на 23 април 2013. (на български)
  3. В „Авторът и неговата публика“: проф. Николай Овчаров // БНР. Посетен на 23 април 2013. (на български)
  4. а б „Един археолог пътешества по света“ от Николай Овчаров // svetlosenki.com. Посетен на 23 април 2013. (на български)
  5. Индиана Джоунс превърна археологията в приказка // в-к Стандарт. 07 декември 2006. Посетен на 23 април 2013. (на български)
  6. БГ тамплиери вдигат замък в София // frognews.bg. Посетен на 23 април 2013. (на български)
  7. - Професор ли е Николай Овчаров? публикация на cross.bg
  8. vesti.bg - Проф. Николай Овчаров на разпит в Кърджали

Външни препратки