Окупация на Цариград: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 25: Ред 25:
[[Категория:Военна история на Франция]]
[[Категория:Военна история на Франция]]
[[Категория:Въоръжени сили на Италия]]
[[Категория:Въоръжени сили на Италия]]
[[Категория:Малоазийска катастрофа]]

Версия от 14:03, 4 юли 2017

Френският маршал Луи Франше д'Еспере влиза в Бейоглу на 8 февруари 1919 г.

Окупацията на Константинопол от френски, британски и италиански войски в съответствие с Мудроското примирие и Севърския договор продължава от 13 ноември 1918 г. до 23 септември 1923 г.

Със завземането на Цариград от чуждестранни войски приключва участието на Османската империя в Първата световна война. Окупацията създава условия за вътрешнополитически реформи, както и за премахване на Османския султанат на 1 ноември 1922 г.

Първите френски войски влизат в града на 12 ноември 1918 г., последвани от британски войски на следващия ден. Италиански войски акостират в Галата на 7 февруари 1919 г.[1].

Съюзническите окупационни зони се разпределят по квартали на Константинопол и установяват съюзническа военна администрация през декември 1918 г. Окупацията има 2 фази:

  • първоначално тя е в съответствие с Мудроското примирие (до 16 март 1920 г.);
  • след това е съгласно Севърския договор, чието действие е прекратено с Лозанския договор от 24 юли 1923 г.

Последните съюзнически войски напускат града на 23 септември 1923 г., а на 6 октомври с.г. влизат първите войски на Турция.

Това е първата промяна на владението на Константинопол, откакто османските турци превземат столицата на Византия през 1453 г.

Бележки

  1. Missioni all'estero:1918 – 1923. In Turchia: da Costantinopoli all'Anatolia. // Arma dei Carabinieri. Посетен на 8 November 2012.