Разлика между версии на „Облекло“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
(Премахната редакция 7924569 на 62.176.70.136 (б.))
Чистотата на религиозните тоги в източните религии, като индуизма, сикхизма, будизма, исляма и джайнизма е от първостепенно значение, тъй като показва чистота на душата.
 
Облеклото е на видно място в [[Библията]], където се появява в множество контексти, по-изявени от които са: историята на [[Адам]] и [[Ева]], [[Йосиф (Библия)|Йосиф]], [[Юда]] и [[Фамар]], [[Мардохей]] и [[Естер]]. Освен това свещениците, които извършват в храма литургиите, имат много специфични облекла.
 
В ислямските традиции, жените са задължени да носят дълги, широки, непрозрачни рокли когато излизат от дома. Жените с по-висок статус в цялата история на обществото носят по-скромни дрехи. Този код е демократичен (за всички жени, независимо от статуса) и защита от жаркото слънце. Корана казва, че това важи за съпрузи и съпруги: „... Това са дрехи, покриващи за вас, и вие за тях.“ (Глава 2:187)
[[Ватенка]]та е облекло съществуващо в различни варианти в миналото и сега. Има и модерни и скъпи варианти. Това, което е характерно е, че през 20-ти век наличните суровини и технологии дават възможност това облекло да се произвежда в големи количества и на ниска цена. На 1 април 1942 по време на разгара на [[Втора световна война|Втората световна война]] излиза заповед за обличане на войниците на СССР с ватенки вместо с шинели.
 
В България ватенката придобива голямо разпространение през първите години на социализма. Това е облекло, което се произвежда масово и покрива нуждите на строителството, промишлеността и селското стопанство. Става символ на социалистическото строителство. Един от най-честните български поети, наречен поетът с ватенката [[Пеньо Пенев (поет)|Пеньо Пенев]] пише:
Не мечтая
безсмъртие

Навигация