Обикновен дъб

Обикновен дъб

Природозащитен статут

Незастрашен

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophyta) (без ранг): Покритосеменни (Angiospermae) (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): Розиди (rosids) (без ранг): Фабиди (fabids) разред: Букоцветни (Fagales) семейство: Букови (Fagaceae) род: Дъб (Quercus) вид: Обикновен дъб (Q. robur)

Научно наименование

Quercus robur Linnaeus, 1753

Разпространение

Обикновен дъб в Общомедия

[ редактиране ]

Обикновеният дъб (Quercus robur), известен още като летен дъб, е широколистно листопадно дърво от семейство Букови, групата на белите дъбове (секция Quercus). Достига 25-35 m височина. Животът му може да надхвърли 1000 години.

Листата му са прости (пересто нарязани) – с по 3 до 7 несиметрично заоблени дяла от всяка страна (на основната жилка), с обратнояйцевидна форма и дължина между 7 и 14 cm, тъмнозелени и гладки отгоре, по-светли отдолу, приседнали или върху къси дръжки (до 8 mm).

Плодовете на летния дъб са жълъди, които падат през есента и често служат за храна на дивите свине. Дървесината на обикновения дъб съдържа много танин и се използва за направа на бъчви за съхранение на вино. Държаните в такива бъчви вина получават особено приятен аромат.

Известни са две разновидности на обикновения дъб – ранен и късен. Ранният се разлиства през април и листата му окапват през зимата докато при късния разлистването става 2-3 седмици по-късно и листата на младите растения се запазват на дървото през зимния сезон.

В България

В село Гранит, област Стара Загора, се намира дърво от вида Quercus robur, считано за най-старото в България и едно от най-дълголетните в света. Гранитският дъб е обявен за обект „Вековно дърво“ под наименованието „Старият дъб“ със заповед № 2276 от 25 декември 1967 г. на Министерството на горите и горската промишленост. Записан е в Държавния регистър за природните забележителности под № 388. През месец март 1982 г. с Преслеров свредел е установена неговата възраст – 1637 години; т.е. израстването на фиданката датира от 345 г. от новата ера. Височината му е 23,4 m, дебелината на ствола е 2,38 m, проекция на короната е 1017,36 m², обиколката на стъблото е 7,46 m на височина от земята 1,3 m.

Друг огромен представител на вида е царският дъб до Тулово област Стара Загора. Той се намира в близост до гарата в Тулово, в местността Туловска кория. Дървото е на възраст над 1000 години.

Галерия

• 
  Кора
• 
  Листа
• 
  Съцветия
• 
  Жълъди
• 
  Дървесина

Литература

• Цавков, Евгени, Димова, Добромира. Дърветата и храстите в природен парк Витоша. България, Дирекция на Природен парк Витоша, 2001. с. 142.