Разлика между версии на „Битка при Ровине“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
Disambiguated: валЗемен вал+форматиране: 7 интервала, тире, число+г. (ползвайки Advisor)
м (Disambiguated: валЗемен вал+форматиране: 7 интервала, тире, число+г. (ползвайки Advisor))
'''Битката при Ровине''' е датирана на [[17 май]] [[1395]] г. Една [[хроника]] съставена около [[век]] след събитията обаче сочи, че ''влашката кампания'' на [[Баязид I]] е имала два военни похода завършили с две последователни битки по течението на река [[Арджеш]] в посока от [[Дунав]] към влашката княжеска столица [[Куртя де Арджеш]] - – първата при ''Карановаса'' на [[10 октомври]] [[1394]] г., а втората на [[17]] [[май]] [[1395]] г. година .
 
== Военна кампания ==
=== Подготовка ===
След падането на [[Търново]] ([[17 юли]] [[1393]]) Баязид започва подготовка за военна кампания срещу [[Влашко]], която стартира през [[есен]]та на [[1394]]. Тя е насочена срещу влашката княжеска [[столица]] [[Куртя де Арджеш]], като в нея са включени всички османски [[васал]]и.
 
=== Първи опит ===
Според хрониката именно в първия военен сблъсък при ''Карановаса'' на [[10 октомври]] [[1394]] г. наречен „битката на рововете“ (заради [[ров]]овете и [[Земен вал|вал]]овете изградени да препятстват османското настъпление) загиват [[Крали Марко]] и [[Константин Драгаш]], а Баязид I, [[Стефан Лазаревич]] и [[Константин Балшич]] едва успяват да се спасят бягайки през Дунава.
 
В първата битка османците претърпяват пълно поражение от влашкия войвода [[Мирчо Стари]]. На османска страна се сражават всички баязидови васали.
 
=== Втори опит ===
В началото на [[пролет]]та на 1395 в [[Южна Добруджа]] османските сили се прегрупират за второ настъпление и завоюване на [[Влашко]]. Основните военни сили минават Дунава при [[Видин]] и [[Никопол]], а трети отряд предвождан от османския фаворит за влашкия престол [[Влад I]] се насочва по [[река]] [[Яломица]] към княжеската столица. Разбирайки, че срещу такава военна сила няма шанс, Мирчо изчаквайки военната помощ на своя съюзник [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]] предприема партизанска тактика без да дава решително сражение.
 
След като не получава очакваната военна подкрепа от унгарския крал, Мирчо Стари влиза в преговори с Баязид I, уверявайки го, че ще го пропусне безпрепятствено към [[Кралство Унгария|Унгария]]. Влашката войска наброява 10 хил., а османската 40 хил. бойци. Баязид Светкавицата отказва мирното предложение и на [[17]] [[май]] [[1395]] г. при Ровине се разиграва кървавата битка известна още и като „битката на блатата“, която османците печелят, но загубите и от двете страни са огромни, което принуждава Баязид да напусне Влашко, а [[Мирча Стари|Мирчо Стари]] да се признае за негов васал. В боя са убити като турски съюзници [[Крали Марко]] и [[Константин Драгаш]], а [[Константин Балшич]] едва се спасява. Тук, както и в последвалото сражение при [[Битка при Никопол|Никопол]], особено се отличава срещу християните османският васал [[княз]] [[Стефан Лазаревич]].

Навигация