Вътрешна западнокрайска революционна организация: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 90.154.202.36 (б.), към версия на BotNinja
м Unlinked: Акт
Ред 1: Ред 1:
{{Незавършена}}
{{Незавършена}}
[[File:Vartop-Ustav.jpg|мини|250п|Устав на ВЗРО]]
[[File:Vartop-Ustav.jpg|мини|250п|Устав на ВЗРО]]
[[File:V-k Vartop.jpg|мини|250п|Вестник „Въртоп“ на ВЗРО]]
[[File:V-k Vartop.jpg|мини|250п|Вестник „Въртоп“ на ВЗРО]]
[[File:Zapadno eho front page 10 September 1928.jpg|мини|250п|„Западно ехо“, 10 септември 1928]]
[[File:Zapadno eho front page 10 September 1928.jpg|мини|250п|„Западно ехо“, 10 септември 1928]]
'''Вътрешната западнокрайска революционна организация''' известна и като '''„Въ&#768;ртоп“''', съкратено '''ВЗРО''', е [[българи|българска]] националноосвободителна организация в [[Западни покрайнини|Западните покрайнини]], [[Източна Сърбия]]. Организацията съществува в [[период]]а [[1924]] - [[1934]] години, т.е. между [[деветоюнски преврат|деветоюнския]] и [[деветнадесетомайски преврат|деветнадесетомайския преврат]] в [[България]].<ref>{{cite book |last= Петров |first= Методи |authorlink= Методи Петров |title= Национално-освободителното движение в Западните покрайнини /1919-1934/|year= 1995 |publisher= АИ "Проф. Марин Дринов", ISBN 954-430-359-6 }}</ref>
'''Вътрешната западнокрайска революционна организация''' известна и като '''„Въ&#768;ртоп“''', съкратено '''ВЗРО''', е [[българи|българска]] националноосвободителна организация в [[Западни покрайнини|Западните покрайнини]], [[Източна Сърбия]]. Организацията съществува в [[период]]а [[1924]] – [[1934]] години, т.е. между [[деветоюнски преврат|деветоюнския]] и [[деветнадесетомайски преврат|деветнадесетомайския преврат]] в [[България]].<ref>{{cite book |last= Петров |first= Методи |authorlink= Методи Петров |title= Национално-освободителното движение в Западните покрайнини /1919 – 1934/|year= 1995 |publisher= АИ „Проф. Марин Дринов“, ISBN 954-430-359-6 }}</ref>


== Причини за възникване и по-значими актове ==
== Причини за възникване и по-значими актове ==
ВЗРО е основана в отговор на [[тероризъм|терор]]а на който е подложено българското население в Западните покрайнини след [[окупация]]та им на [[8 ноември]] [[1920]] година от [[сръбска армия|сръбската армия]]. Организацията е въплъщение на идеята за национално освобождение чрез въоръжена борба за възвръщане на тези изцяло български [[територия|територии]] към [[Царство България]].
ВЗРО е основана в отговор на [[тероризъм|терор]]а на който е подложено българското население в Западните покрайнини след [[окупация]]та им на [[8 ноември]] [[1920]] година от [[сръбска армия|сръбската армия]]. Организацията е въплъщение на идеята за национално освобождение чрез въоръжена борба за възвръщане на тези изцяло български [[територия|територии]] към [[Царство България]].


Когато репресиите на югославските (сръбските) власти срещу мирното българско население в Западните покрайнини достигат застрашителни размери, членовете на организацията пристъпват в отговор на гнета към провеждане на серия от [[атентат]]и, политически убийства и диверсии на територията на Западните покрайнини, [[Поморавие]]то - [[Враня (град)|Враня]], [[Ниш]], [[Пирот]], [[Цариброд]], включително и в столицата [[Белград]].
Когато репресиите на югославските (сръбските) власти срещу мирното българско население в Западните покрайнини достигат застрашителни размери, членовете на организацията пристъпват в отговор на гнета към провеждане на серия от [[атентат]]и, политически убийства и диверсии на територията на Западните покрайнини, [[Поморавие]]то – [[Враня (град)|Враня]], [[Ниш]], [[Пирот]], [[Цариброд]], включително и в столицата [[Белград]].


Начина на извършването на атентатите показва, че те нямат за цел отнемането на човешки животи и тероризиране на мирното население.
Начина на извършването на атентатите показва, че те нямат за цел отнемането на човешки животи и тероризиране на мирното население.


По същността си тези [[акт]]ове се явяват защитна реакция срещу [[сърбошовинизъм|сърбошовинистична]]та [[политика]] на властите в страната, провеждащи принудителна [[сърбизация]] на българите в тези насилствено откъснати от царството [[българско землище|български земи]]. Същевременно атентатите са зрелищни, като основната им цел е привличане на вниманието на световното обществено мнение към тежкото и обезправено положение на [[българи]]те в [[Кралство на сърби, хървати и словенци|кралството на сърби, хървати и словенци]], впоследствие [[кралство Югославия]].
По същността си тези актове се явяват защитна реакция срещу [[сърбошовинизъм|сърбошовинистична]]та [[политика]] на властите в страната, провеждащи принудителна [[сърбизация]] на българите в тези насилствено откъснати от царството [[българско землище|български земи]]. Същевременно атентатите са зрелищни, като основната им цел е привличане на вниманието на световното обществено мнение към тежкото и обезправено положение на [[българи]]те в [[Кралство на сърби, хървати и словенци|кралството на сърби, хървати и словенци]], впоследствие [[кралство Югославия]].


== Въртоп в Западните покрайнини ==
== Въртоп в Западните покрайнини ==
Географското название Западни покрайнини възниква като последица от [[Ньойски договор|Ньойския договор]]. По силата на клаузи от договора се откъсват части от [[Кула (България)|Кулско]], [[Цариброд]]ско, [[Трън]]ско и [[Босилеград]]ско, които са придадени към новоучреденото сърбо-хърватско-словенско кралство. След сръбската окупация са закрити 1 гимназия, 6 прогимназии и 116 основни училища.
Географското название Западни покрайнини възниква като последица от [[Ньойски договор|Ньойския договор]]. По силата на клаузи от договора се откъсват части от [[Кула (България)|Кулско]], [[Цариброд]]ско, [[Трън]]ско и [[Босилеград]]ско, които са придадени към новоучреденото сърбо-хърватско-словенско кралство. След сръбската окупация са закрити 1 гимназия, 6 прогимназии и 116 основни училища.


Като следствие от това на 16 декември 1928 година е учредена ВЗРО „Въртоп“. Още преди тази дата съществува организация противостояща на насилствено провежданата политика на сърбизация в тези изцяло български краища. През 1926 година активността на четите на тази вътрешна организация в Западните покрайнини се разширява извънредно много.
Като следствие от това на 16 декември 1928 година е учредена ВЗРО „Въртоп“. Още преди тази дата съществува организация противостояща на насилствено провежданата политика на сърбизация в тези изцяло български краища. През 1926 година активността на четите на тази вътрешна организация в Западните покрайнини се разширява извънредно много.


В помощ на освободителното движение започва да излиза и вестник от началото на 1926 година.
В помощ на освободителното движение започва да излиза и вестник от началото на 1926 година.


== Печатни органи, сътрудници, дейци, акции ==
== Печатни органи, сътрудници, дейци, акции ==
Вестниците „[[Западно ехо]]“ и „Въртоп“ вършат много полезна дейност, като вадят на показ имената на предателите от покрайнините - сътрудници на сръбските власти.
Вестниците „[[Западно ехо]]“ и „Въртоп“ вършат много полезна дейност, като вадят на показ имената на предателите от покрайнините – сътрудници на сръбските власти.


Сред сътрудниците на западнокрайската организация изпъкват имената на [[Емануил Попдимитров]] и [[Стилиян Чилингиров]].
Сред сътрудниците на западнокрайската организация изпъкват имената на [[Емануил Попдимитров]] и [[Стилиян Чилингиров]].


Видни нейни дейци са Нацко Илиев, Захари Янакиев - зверски пребит и обесен в Белград, Райко Рангелов, Виден Георев от село Кострошовци, Трънско.
Видни нейни дейци са Нацко Илиев, Захари Янакиев – зверски пребит и обесен в Белград, Райко Рангелов, Виден Георев от село Кострошовци, Трънско.


ВЗРО "Въртоп" организира редица атентати, най-вече във влакове, като противодействие на сръбските репресии срещу мирното българско население в тези насилствено откъснати от царството български земи. Най-известни са атентатите на Нишката и Белградката гара. През 30-те години на [[20 век]] ВЗРО "Въртоп" придприема няколко съвместни акции с [[ВМРО]], които са успешно осъществени. Сред извършителите са [[Асен Северинкин]]; Нацко Илиев от село [[Радейна]], Царибродско; [[Иван Гьошев]], бивш директор на Царибродската гимназия; [[Евтим Полски]]; [[Георги Спанчевски]]; Андрейчо Манов; Милан Филипов; Добри Иванов; [[Йордан Чкатров]]; Захари Янакиев от село [[Долна Лисина]], Босилеградско. На 26 януари 1932 година Захари Янакиев е обесен. Последните му думи са : {{цитат|Вие ще умъртвите тялото, което е от земя, но ония борци, които ще дойдат след мен, ще отмъстят." Под бесилото Янакиев извиква: "Да живее България, прощавай роден край, за теб умирам !|}}
ВЗРО „Въртоп“ организира редица атентати, най-вече във влакове, като противодействие на сръбските репресии срещу мирното българско население в тези насилствено откъснати от царството български земи. Най-известни са атентатите на Нишката и Белградката гара. През 30-те години на [[20 век]] ВЗРО „Въртоп“ придприема няколко съвместни акции с [[ВМРО]], които са успешно осъществени. Сред извършителите са [[Асен Северинкин]]; Нацко Илиев от село [[Радейна]], Царибродско; [[Иван Гьошев]], бивш директор на Царибродската гимназия; [[Евтим Полски]]; [[Георги Спанчевски]]; Андрейчо Манов; Милан Филипов; Добри Иванов; [[Йордан Чкатров]]; Захари Янакиев от село [[Долна Лисина]], Босилеградско. На 26 януари 1932 година Захари Янакиев е обесен. Последните му думи са : {{цитат|Вие ще умъртвите тялото, което е от земя, но ония борци, които ще дойдат след мен, ще отмъстят." Под бесилото Янакиев извиква: "Да живее България, прощавай роден край, за теб умирам !|}}


На 30 май 1932 година в Белград избухват няколко адски машини, като една от тях е взривена недалеч от кралския дворец. Следват нови атентати сред които се отличава бомбения атентат във военния клуб в Белград на 30 септември 1932 година. На 21 септември 1932 година избухва бомба във влака пътуващ между Белград и Ниш без да причини големи материални щети. Тези действия, които с явяват отговор на сръбските репресии срещу мирното българско население, разтревожват извънредно много управляващите в Белград.
На 30 май 1932 година в Белград избухват няколко адски машини, като една от тях е взривена недалеч от кралския дворец. Следват нови атентати сред които се отличава бомбения атентат във военния клуб в Белград на 30 септември 1932 година. На 21 септември 1932 година избухва бомба във влака пътуващ между Белград и Ниш без да причини големи материални щети. Тези действия, които с явяват отговор на сръбските репресии срещу мирното българско население, разтревожват извънредно много управляващите в Белград.


В средата на септември 1932 година се завързва сражение на една българска чета от Западните покрайнини с полк на сръбската армия. Сражения се водят във Влашка планина при Дрянови глава и в Гребен планина. В помощ на сръбската армия е вдигнато българското население от областта Дерекул, както и от селата [[Звонци]], [[Трънски Одоровци|Одоровци]], [[Ясенов дел]], [[Драговита]] и [[Поганово]]. То е принудено да върви пред сръбските части - като параван на "храбрите войски на крал Александър". Атентатите и сраженията през 1932 година са своеобразен пик в борбата на освободителната организация срещу сръбските денационализатори - в защита на българите от Западните покрайнини.
В средата на септември 1932 година се завързва сражение на една българска чета от Западните покрайнини с полк на сръбската армия. Сражения се водят във Влашка планина при Дрянови глава и в Гребен планина. В помощ на сръбската армия е вдигнато българското население от областта Дерекул, както и от селата [[Звонци]], [[Трънски Одоровци|Одоровци]], [[Ясенов дел]], [[Драговита]] и [[Поганово]]. То е принудено да върви пред сръбските части – като параван на „храбрите войски на крал Александър“. Атентатите и сраженията през 1932 година са своеобразен пик в борбата на освободителната организация срещу сръбските денационализатори – в защита на българите от Западните покрайнини.


== Разтуряне на ВЗРО ==
== Разтуряне на ВЗРО ==
През 1934 година заедно с ВМРО е забранена и ВЗРО, който [[акт]] се явява в услуга на сърбошовинистичната политика на Белград.
През 1934 година заедно с ВМРО е забранена и ВЗРО, който [[акт]] се явява в услуга на сърбошовинистичната политика на Белград.


Дошлите с [[преврат]] на власт в България деветнадесетомайци от политическия кръг "[[Звено]]" започват да провеждат сърбофилска политика. Повечето от изявените членове на ВЗРО са изпратени в лагери.<ref>{{cite book |last= Петров |first= Методи |authorlink= Методи Петров |title= Въртопъ |year= 2003 |publisher= Военно издателство, ISBN 954-509-250-5 }}</ref>
Дошлите с [[преврат]] на власт в България деветнадесетомайци от политическия кръг [[Звено]] започват да провеждат сърбофилска политика. Повечето от изявените членове на ВЗРО са изпратени в лагери.<ref>{{cite book |last= Петров |first= Методи |authorlink= Методи Петров |title= Въртопъ |year= 2003 |publisher= Военно издателство, ISBN 954-509-250-5 }}</ref>


== Вижте също ==
== Вижте също ==

Версия от 17:28, 27 юли 2017

Устав на ВЗРО
Вестник „Въртоп“ на ВЗРО
„Западно ехо“, 10 септември 1928

Вътрешната западнокрайска революционна организация известна и като „Въ̀ртоп“, съкратено ВЗРО, е българска националноосвободителна организация в Западните покрайнини, Източна Сърбия. Организацията съществува в периода 1924 – 1934 години, т.е. между деветоюнския и деветнадесетомайския преврат в България.[1]

Причини за възникване и по-значими актове

ВЗРО е основана в отговор на терора на който е подложено българското население в Западните покрайнини след окупацията им на 8 ноември 1920 година от сръбската армия. Организацията е въплъщение на идеята за национално освобождение чрез въоръжена борба за възвръщане на тези изцяло български територии към Царство България.

Когато репресиите на югославските (сръбските) власти срещу мирното българско население в Западните покрайнини достигат застрашителни размери, членовете на организацията пристъпват в отговор на гнета към провеждане на серия от атентати, политически убийства и диверсии на територията на Западните покрайнини, Поморавието – Враня, Ниш, Пирот, Цариброд, включително и в столицата Белград.

Начина на извършването на атентатите показва, че те нямат за цел отнемането на човешки животи и тероризиране на мирното население.

По същността си тези актове се явяват защитна реакция срещу сърбошовинистичната политика на властите в страната, провеждащи принудителна сърбизация на българите в тези насилствено откъснати от царството български земи. Същевременно атентатите са зрелищни, като основната им цел е привличане на вниманието на световното обществено мнение към тежкото и обезправено положение на българите в кралството на сърби, хървати и словенци, впоследствие кралство Югославия.

Въртоп в Западните покрайнини

Географското название Западни покрайнини възниква като последица от Ньойския договор. По силата на клаузи от договора се откъсват части от Кулско, Царибродско, Трънско и Босилеградско, които са придадени към новоучреденото сърбо-хърватско-словенско кралство. След сръбската окупация са закрити 1 гимназия, 6 прогимназии и 116 основни училища.

Като следствие от това на 16 декември 1928 година е учредена ВЗРО „Въртоп“. Още преди тази дата съществува организация противостояща на насилствено провежданата политика на сърбизация в тези изцяло български краища. През 1926 година активността на четите на тази вътрешна организация в Западните покрайнини се разширява извънредно много.

В помощ на освободителното движение започва да излиза и вестник от началото на 1926 година.

Печатни органи, сътрудници, дейци, акции

Вестниците „Западно ехо“ и „Въртоп“ вършат много полезна дейност, като вадят на показ имената на предателите от покрайнините – сътрудници на сръбските власти.

Сред сътрудниците на западнокрайската организация изпъкват имената на Емануил Попдимитров и Стилиян Чилингиров.

Видни нейни дейци са Нацко Илиев, Захари Янакиев – зверски пребит и обесен в Белград, Райко Рангелов, Виден Георев от село Кострошовци, Трънско.

ВЗРО „Въртоп“ организира редица атентати, най-вече във влакове, като противодействие на сръбските репресии срещу мирното българско население в тези насилствено откъснати от царството български земи. Най-известни са атентатите на Нишката и Белградката гара. През 30-те години на 20 век ВЗРО „Въртоп“ придприема няколко съвместни акции с ВМРО, които са успешно осъществени. Сред извършителите са Асен Северинкин; Нацко Илиев от село Радейна, Царибродско; Иван Гьошев, бивш директор на Царибродската гимназия; Евтим Полски; Георги Спанчевски; Андрейчо Манов; Милан Филипов; Добри Иванов; Йордан Чкатров; Захари Янакиев от село Долна Лисина, Босилеградско. На 26 януари 1932 година Захари Янакиев е обесен. Последните му думи са :

Вие ще умъртвите тялото, което е от земя, но ония борци, които ще дойдат след мен, ще отмъстят." Под бесилото Янакиев извиква: "Да живее България, прощавай роден край, за теб умирам !

На 30 май 1932 година в Белград избухват няколко адски машини, като една от тях е взривена недалеч от кралския дворец. Следват нови атентати сред които се отличава бомбения атентат във военния клуб в Белград на 30 септември 1932 година. На 21 септември 1932 година избухва бомба във влака пътуващ между Белград и Ниш без да причини големи материални щети. Тези действия, които с явяват отговор на сръбските репресии срещу мирното българско население, разтревожват извънредно много управляващите в Белград.

В средата на септември 1932 година се завързва сражение на една българска чета от Западните покрайнини с полк на сръбската армия. Сражения се водят във Влашка планина при Дрянови глава и в Гребен планина. В помощ на сръбската армия е вдигнато българското население от областта Дерекул, както и от селата Звонци, Одоровци, Ясенов дел, Драговита и Поганово. То е принудено да върви пред сръбските части – като параван на „храбрите войски на крал Александър“. Атентатите и сраженията през 1932 година са своеобразен пик в борбата на освободителната организация срещу сръбските денационализатори – в защита на българите от Западните покрайнини.

Разтуряне на ВЗРО

През 1934 година заедно с ВМРО е забранена и ВЗРО, който акт се явява в услуга на сърбошовинистичната политика на Белград.

Дошлите с преврат на власт в България деветнадесетомайци от политическия кръг „Звено“ започват да провеждат сърбофилска политика. Повечето от изявените членове на ВЗРО са изпратени в лагери.[2]

Вижте също

Източници

  1. Петров, Методи. Национално-освободителното движение в Западните покрайнини /1919 – 1934/. АИ „Проф. Марин Дринов“, ISBN 954-430-359-6, 1995.
  2. Петров, Методи. Въртопъ. Военно издателство, ISBN 954-509-250-5, 2003.