Антарктически полуостров: Разлика между версии
м Добавяне на Категория:Полуострови в Антарктика, ползвайки HotCat |
връзка |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:Ant-pen map.png|300п|мини|Карта на Антарктическия полуостров]] |
[[Файл:Ant-pen map.png|300п|мини|Карта на Антарктическия полуостров]] |
||
'''Антарктическият полуостров''' е един от най-големите [[полуостров]]и на света и най-северната част на континента [[Антарктида]]. Най-северната точка на полуострова и континента са {{coord|63|13|S|57|18|W|}}. Дълго време е наричан ''Земя Греъм'' в чест на Първия лорд на британското Адмиралтейство (през 1825) [[Джеймс Греъм]] и ''Земя Палмър'' в чест на американския тюленоловец [[Натаниъл Палмър]], които имена след 1964 г. остават съответно за северната и южната половина на полуострова. Открит е от британеца [[Едуард Брансфийлд]] през януари 1820 година.<ref>Период на тюленолова. В: Л. Иванов и Н. Иванова. ''Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие''. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 48-51. ISBN 978-619-90008-1-6 ([http://biblio.bg/Антарктика/Нуша-Иванова/9786199000823-47937 Второ преработено и допълнено електронно издание 2014,] ISBN 978-619-90008-2-3)</ref> |
'''Антарктическият полуостров''' е един от най-големите [[полуостров]]и на света и най-северната част на континента [[Антарктида]]. Най-северната точка на полуострова и континента са {{coord|63|13|S|57|18|W|}}. Дълго време е наричан ''Земя Греъм'' в чест на Първия лорд на британското Адмиралтейство (през 1825) [[Джеймс Греъм]] и ''Земя Палмър'' в чест на американския тюленоловец [[Натаниъл Палмър]], които имена след 1964 г. остават съответно за северната и южната половина на полуострова. Открит е от британеца [[Едуард Брансфийлд]] през януари 1820 година.<ref>Период на тюленолова. В: Л. Иванов и Н. Иванова. [https://www.researchgate.net/publication/318421288_Antarctic_Nature_History_Utilization_Geographic_Names_and_Bulgarian_Participation_in_Bulgarian ''Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие''.] София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 48-51. ISBN 978-619-90008-1-6 ([http://biblio.bg/Антарктика/Нуша-Иванова/9786199000823-47937 Второ преработено и допълнено електронно издание 2014,] ISBN 978-619-90008-2-3)</ref> |
||
Полуостровът има планински [[релеф]] и е опасан със [[хребет]]и, чиято средна [[надморска височина]] е около 2800 м. Най-високата точка е връх [[Джексън (връх)|Джексън]] (4196 м). |
Полуостровът има планински [[релеф]] и е опасан със [[хребет]]и, чиято средна [[надморска височина]] е около 2800 м. Най-високата точка е връх [[Джексън (връх)|Джексън]] (4196 м). |
Версия от 14:29, 1 август 2017
Антарктическият полуостров е един от най-големите полуострови на света и най-северната част на континента Антарктида. Най-северната точка на полуострова и континента са . Дълго време е наричан Земя Греъм в чест на Първия лорд на британското Адмиралтейство (през 1825) Джеймс Греъм и Земя Палмър в чест на американския тюленоловец Натаниъл Палмър, които имена след 1964 г. остават съответно за северната и южната половина на полуострова. Открит е от британеца Едуард Брансфийлд през януари 1820 година.[1]
Полуостровът има планински релеф и е опасан със хребети, чиято средна надморска височина е около 2800 м. Най-високата точка е връх Джексън (4196 м).
На запад от Антарктическия полуостров се намира най-големият остров по антарктическото крайбрежие - Земя Александър.
На полуострова климатът е най-мекият в цяла Антарктида. В северната част има ограничена популация на цветни растения от видовете Deschampsia antarctica и Colobanthus quitensis. Поради глобалното затопляне температурата се е повишила с 2,5 °C за втората половина на XX век. Последица от това е топенето на ледниците, например това на ледника Ларсън през 2002 г.
Към полуострова териториални претенции проявяват Великобритания, Аржентина и Чили.
Галерия
-
Германски изследователски кораб, акостиращ в станция Ротера на полуострова
Бележки
- ↑ Период на тюленолова. В: Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 48-51. ISBN 978-619-90008-1-6 (Второ преработено и допълнено електронно издание 2014, ISBN 978-619-90008-2-3)