Енгелберт (Каринтия)

Енгелберт II (Шаблон:Lang-de, † 13 април 1141 в манастир Зееон) от род Спанхайми е маркграф на Марка Истрия, Крайна и Верона (1107 – 1123) и херцог на Каринтия (1123 – 1135).

Той е третият син на граф Енгелберт I фон Спанхайм († 1096) и Хедвиг от Саксония († 1112) от Фриули, дъщеря на херцог Бернхард II от род Билунги и на Еилика († 1056) от род Швайнфурти. През април 1095 г. баща му Енгелберт влиза в подарения от него 1091 г. манастир Св. Павел в Лавантал като монах и умира на 1 април 1096 г.

Чрез женитбата му с Ута, дъщерята наследничка на бургграф на Пасау Улрих, той получава голями собствености югозападно от Пасау, в Роттал и в Изенгау. С втория си брак с богатата Аделхайд фон Лехсгемюнд, вдовица на умрелия Маркварт от Марквартщайн, Енгелберт получава и друди собствености в Химгау. От тези земи Енгелберт образува Графство Крайбург-Марквартщайн и става фогт на манастир Баумбург. През 1100 г. той построява замък, който става център на това графство. През 1091 г. по нареждане на баща му той довежда монаси от манастир Хирсау за новопостроения домашен манастир Св. Паул. През 1099 г. той става неговият първи фогт.

През 1108 г. Енгелберт е определен от Хайнрих IV за последник на Буркхард за маркграф на Истрия. Маркграфството е до 1173 г. собственост на Спанхаймите.

Енгелберт II влиза в свитата на Хайнрих V и участва на неговата коронизация на 13 април 1111 г.

На 14 декември 1123 г. брат му Хайнрих IV умира и Енгелберт го последва като маркграф на Верона и херцог на Каринтия.

Той поделя собствеността си между синовете си и се отказва от повечето си титли. През 1135 г. Енгелберт II се отказва от титлата херцог и император Лотар III я дава на син му Улрих I. След това Енгелберт влиза в бенедиктанския Зееон в Химгау. Там той умира през 1141 г. като монах и е погребан там.

Той е, за разлика от баща му, верен привърженик на Салическата династия, и с братята си голям противник на архиепископите на Залцбург, на епископите на Гурк и Бамберг и често спорел с патриарха на Аквилея.

Фамилия

Енгелберт е женен за Ута от Пасау (* 1085, † 9 февруари 1150), единствената дъщеря на граф Улрих фон Пасау († 1099) от род Диполдинги-Рапотони и Аделхайд фон Меглинг-Фронтенхаузен, и за Аделхайд фон Лехсгемюнд, вдовица (от ок. 1085) на Маркварт фон Марквартщайн.

Той и Ута от Пасау имат децата:

• Улрих I († 1144), херцог на Каринтия
• Енгелберт III († 1173), маркграф на Истрия (1124 – 1171), маркграф на Тусция
• Хайнрих († 1169), епископ на Троа (1145 – 1169)
• Рапото I († 26 август 1186), имперски граф на Ортенбург
• Аделхайд († 1178), абатиса на Гьос
• Хартвиг II († 1164), епископ на Регенсбург (1155 – 1164)
• Матилде († 1160/61), ∞ 1123 Тибо IV Велики, граф на Шампан-Блоа († 1152)
• Ида († 25 май 1178), ∞ Вилхелм III, граф на Невер († 1161)

Източници

• Friedrich Hausmann, Die Grafen zu Ortenburg und ihre Vorfahren im Mannesstamm, die Spanheimer in Kärnten, Sachsen und Bayern, sowie deren Nebenlinien,in: Ostbairische Grenzmarken – Passauer Jahrbuch für Geschichte Kunst und Volkskunde, Nr. 36, Passau 1994 (S. 9 – 62).
• Walter Brunner, Das Werden der Landesgrenze gegen Kärnten und Salzburg in: Das Werden der Steiermark, Verlag Styria, Graz 1980.
• Eberhard Graf zu Ortenburg-Tambach, Geschichte des reichsständischen, herzoglichen und gräflichen Gesamthauses Ortenburg – I.: Das herzogliche Haus in Kärnten., Vilshofen 1931.

Външни препратки

• Engelbert, CERL Thesaurus