Физико-механични свойства на почвата: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: Поправки в правописа |
м Disambiguated: съпротивление → Съпротивление на материалите, форматиране: 6x тире, нов ред (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
Основните '''[[физика|физико]]-механични свойства на [[почва]]та''' са: |
Основните '''[[физика|физико]]-механични свойства на [[почва]]та''' са: |
||
* '''Пластичност''' |
* '''Пластичност''' – свойство на почвата да променя формата си във влажно състояние под влияние на външни механични сили и да я запазва след прекратяване действието на тези сили. Пластичността е отрицателно свойство на почвата, тъй като влошава качеството на [[обработка на почвата|обработката]] – такива почви не се раздробяват, а се обръщат на ленти. |
||
* '''Лепливост''' |
* '''Лепливост''' – свойство на влажната почва да полепва към различни предмети. Това е отрицателно свойство на почвата, което се проявява при [[глина|глинестите]] почви. Полепването на почвата към оръдията за обработка увеличава съпротивлението, респективно разходите за извършване на обработка, и влошава качеството. Полепването по сеещите апарати влошава качеството на [[сеитба]]та. |
||
* '''Набъбване и свиване''' |
* '''Набъбване и свиване''' – свойство на почвата да увеличава [[обем]]а си при навлажняване и да го намалява при изсъхване. Това са негативни качества, които най-силно се проявяват при глинестите почви. При свиване тези почви образуват пукнатини, които причиняват разкъсване на [[корен]]ите на [[растение|растенията]] и допълнително просушаване. |
||
* '''Свързаност''' |
* '''Свързаност''' – способност на почвата да се съпротивлява на външни сили, които се стремят да разединят [[агрегат]]ите ѝ. Най-голяма свързаност проявяват глинестите и безструктурните почви. |
||
* '''Съпротивление при обработка''' |
* '''Съпротивление при обработка''' – съпротивлението, което почвата оказва на почвообработващите оръдия, което е равно на теглителната сила, необходима за извършване на обработката. Измерва се в [[килограм|кг]]/кв.[[сантиметър|см]], а измерването му е необходимо за правилно изчисляване на натоварването на [[трактор]]ите. По-голямо съпротивление оказват влажните, много сухите, глинестите и безструктурните почви. Оптималната влажност за отделните почви се нарича „физическа зрялост“ на почвата за извършване на обработка. |
||
== Вижте още == |
== Вижте още == |
||
* [[Почва]] |
* [[Почва]] |
||
Версия от 11:00, 5 август 2017
Основните физико-механични свойства на почвата са:
- Пластичност – свойство на почвата да променя формата си във влажно състояние под влияние на външни механични сили и да я запазва след прекратяване действието на тези сили. Пластичността е отрицателно свойство на почвата, тъй като влошава качеството на обработката – такива почви не се раздробяват, а се обръщат на ленти.
- Лепливост – свойство на влажната почва да полепва към различни предмети. Това е отрицателно свойство на почвата, което се проявява при глинестите почви. Полепването на почвата към оръдията за обработка увеличава съпротивлението, респективно разходите за извършване на обработка, и влошава качеството. Полепването по сеещите апарати влошава качеството на сеитбата.
- Набъбване и свиване – свойство на почвата да увеличава обема си при навлажняване и да го намалява при изсъхване. Това са негативни качества, които най-силно се проявяват при глинестите почви. При свиване тези почви образуват пукнатини, които причиняват разкъсване на корените на растенията и допълнително просушаване.
- Свързаност – способност на почвата да се съпротивлява на външни сили, които се стремят да разединят агрегатите ѝ. Най-голяма свързаност проявяват глинестите и безструктурните почви.
- Съпротивление при обработка – съпротивлението, което почвата оказва на почвообработващите оръдия, което е равно на теглителната сила, необходима за извършване на обработката. Измерва се в кг/кв.см, а измерването му е необходимо за правилно изчисляване на натоварването на тракторите. По-голямо съпротивление оказват влажните, много сухите, глинестите и безструктурните почви. Оптималната влажност за отделните почви се нарича „физическа зрялост“ на почвата за извършване на обработка.