Цезар Франк: Разлика между версии
м Добавяне на Категория:Белгийски музиканти, ползвайки HotCat |
Редакция без резюме |
||
Ред 6: | Ред 6: | ||
| починал-място=[[Париж]], [[Франция]] |
| починал-място=[[Париж]], [[Франция]] |
||
}} |
}} |
||
'''Цезар-Огюст-Гийом-Юбер Франк''' ({{lang-fr|César-Auguste-Jean-Guillaume-Hubert Franck}}<ref>Първото име се произнася на френски като ''Сезар''.</ref>) е [[композитор]], [[органист]] и преподавател по [[музика]] от [[Белгия|белгийски]] произход, |
'''Цезар-Огюст-Гийом-Юбер Франк''' ({{lang-fr|César-Auguste-Jean-Guillaume-Hubert Franck}}<ref>Първото име се произнася на френски като ''Сезар''.</ref>) е [[композитор]], [[органист]] и преподавател по [[музика]] от [[Белгия|белгийски]] произход, нареждан сред най-значимите фигури за [[Франция|френската]] [[класическа музика]] от [[19 век]]. Получава френско поданство през [[1870]] г. |
||
==Биография== |
==Биография== |
||
Ред 25: | Ред 26: | ||
{{СОРТКАТ:Франк, Цезар}} |
{{СОРТКАТ:Франк, Цезар}} |
||
⚫ | |||
[[Категория:Белгийски композитори]] |
[[Категория:Белгийски композитори]] |
||
[[Категория:Френски композитори]] |
[[Категория:Френски композитори]] |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
[[Категория:Френски органисти]] |
[[Категория:Френски органисти]] |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
[[Категория:Родени в Лиеж]] |
[[Категория:Родени в Лиеж]] |
||
[[Категория:Починали в Париж]] |
[[Категория:Починали в Париж]] |
||
⚫ |
Версия от 17:48, 5 август 2017
Цезар Франк César Franck | |
белгийски композитор | |
Роден |
10 декември 1822 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Монпарнаско гробище, Париж, Франция |
Семейство | |
Подпис | |
Уебсайт | www.cesar-franck.org |
Цезар Франк в Общомедия |
Цезар-Огюст-Гийом-Юбер Франк (Шаблон:Lang-fr[1]) е композитор, органист и преподавател по музика от белгийски произход, нареждан сред най-значимите фигури за френската класическа музика от 19 век. Получава френско поданство през 1870 г.
Биография
Цезар Франк е роден в Лиеж, Белгия. Неговият баща имал амбицията да го превърне в концертиращ пианист. Започва обучението си в консерваторията на Лиеж, след което, през 1837, отива в Парижката консерватория. След завършването ѝ през 1842 той за кратко се връща в Белгия, но през 1844 отново се завръща в Париж, където се установява до края на живота си.
През първите си години в Париж Франк преживявал от преподавателска дейност - както частно, така и в академични учебни заведения. В същото време той е и органист - от 1847 до 1851 в църквата „Нотр Дам дьо Лорет“, а след това - от 1851 до 1858 - в „Сен Жан - сен Франсоа“. През това време той се сприятелява с френския органов строител Астрид Кавайе-Кол и усъвършенства техниката си на органист и импровизатор.
През 1858 той става органист в новоосветената базилика „Сен-Клотид“, където той свири до края на живота си. Неговата първа серия от органови композиции, издадена чак през 1868, когато той е на 46, съдържа и неговата „Голяма симфония“ („Grande piece Symphonique“), която е определяна за най-добрата му творба за орган. Франк е и професор по орган в Парижката консерватория от 1872 до края на живота си. Негови възпитаници са Венсан д'Енди, Ернест Шосон, Луи Виерн и Анри Дюпор. Като органист той е известен с импровизаторските си умения, на базата на които той написва дванадесетте си основни органови творби. Поради това той често е определян като вторият по значимост композитор на органова музика след Й.С.Бах. Неговите композиции, определяни от мнозина като най-добрите френски за столетието, поставят основите на френския органов симфоничен стил, а в частност неговата „Голяма симфония“, една 25-минутна творба, е като първообраз за органовите симфонии на Шарл-Мари Видор, Луи Виерн и Марсел Дюпре.
Много от композициите на Франк са изградени върху цикличната форма - метод за постигане на единство в няколко различни части, в които основните теми са построени върху един мотив. Основните мелодични линии се повтарят ясно във финала. В музиката си Франк акцентира върху контрапункта, използвайки хармоничен език, типичен за времето на Романтизма, което показва силното му влияние от композитори като Ференц Лист и Рихард Вагнер.
Колкото и да е необичайно за композитор от величината на Франк, неговата слава се дължи преди всичко на малкото композиции, които той написва в последните си години: Симфония в ре-минор (1886-88), Симфонични вариации за пиано и оркестър (1885), Прелюд, хорал и фуга за пиано (1884), Соната за цигулка и пиано в ла-мажор (1886) и Клавирен квинтет във фа-минор. Една от най-известните му къси композиции е мотетът Panis angelicus, първоначално изпълняван от тенор, а днес най-често от сопран.
През 1890 Франк претърпява инцидент, след като файтонът, в който пътува, е блъснат от теглен от коне трамваен вагон . Малко след това той написва три хорала за орган. Умира няколко месеца след катастрофата вследствие на белодробни усложнения, предизвикани от инцидента. Погребан е в гробището на Монпарнас, Париж.
Бележки
- ↑ Първото име се произнася на френски като Сезар.