Дзогчен: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Unlinked: Просветление |
Добавяне на шаблон и подредба на текста. |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Дзогчен''' (или още '''Атийога''') според школата [[Нингма]] на [[тибетски будизъм|тибетския будизъм]], а също и според добудистката традиция [[Бон (религия)|Бон]], е естественото, изначално състояние на ума и тялото, а също така ученията и медитативните практики водещи до постигането на това състояние. Когато се говори за Дзогчен като постигнато състояние то е синоним на просветлението или състоянието на Буда. Дзогчен (или буквално от тибетски „Великото Съвършенство“) е основното учение в школата [[Ниингма]] практикувано и от всички останали школи в [[тибетски будизъм|тибетския будизъм]]. Според Дзогчен литературата, това е най-висшият и най-върховен път към просветлението.<ref>Keown, Damien. (2003). A Dictionary of Buddhism, p. 82. Oxford University Press. ISBN 0-19-860560-9.</ref> |
|||
{{Будизмът в теми}} |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
<references /> |
Версия от 15:14, 7 август 2017
Дзогчен (или още Атийога) според школата Нингма на тибетския будизъм, а също и според добудистката традиция Бон, е естественото, изначално състояние на ума и тялото, а също така ученията и медитативните практики водещи до постигането на това състояние. Когато се говори за Дзогчен като постигнато състояние то е синоним на просветлението или състоянието на Буда. Дзогчен (или буквално от тибетски „Великото Съвършенство“) е основното учение в школата Ниингма практикувано и от всички останали школи в тибетския будизъм. Според Дзогчен литературата, това е най-висшият и най-върховен път към просветлението.[1]
|
Източници
- ↑ Keown, Damien. (2003). A Dictionary of Buddhism, p. 82. Oxford University Press. ISBN 0-19-860560-9.