Куберова България: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Отстранети уредувања на Бугари
Премахната редакция 8006934 на Crovata is are terrorist (б.)
Ред 2: Ред 2:
'''Куберова България''' е предполагаема ранносредновекова българска държава в централната част на [[Балканския полуостров]] съществувала закратко.
'''Куберова България''' е предполагаема ранносредновекова българска държава в централната част на [[Балканския полуостров]] съществувала закратко.


Основана е около [[680]] г. <ref>Васил Н. Златарски, История на Първото българско царство. С. 1918, 3 изд. С. 1970, 205-206</ref><ref>П. Петров, В. Гюзелев, Христоматия по история на България. Т. I. Ранно средновековие VII-ХII в. С., 1978, 79-80.</ref> от българския владетел [[Кубер]] в земите на днешната [[Република Македония]] с център в [[Прилепско поле|Прилепското поле]], наричано тогава Керамсийско поле. Населението на държавата по етнически състав е същото като в [[Аспарух]]овата [[Дунавска България]] - [[прабългари]] и [[славяни]] (тамошните драгувитски/драговитски племена), както и [[траки|ромеизиpано антично население]] (заваренo и дошли заедно с кана избягали от аварски плен). През [[680]] г., кан Кубер, подкрепен от славяните, решава да овладее [[Солун]] и да го направи своя столица. Неговият доверен [[боил]] Мавър успява да стане военоначалник в града. Ханът атакува Солун и окупира земите около него, но императорът изпраща флот, командван от Сисиний, и градът устоява, а българите се отдръпват.<ref>Васил Н. Златарски, История на Първото българско царство. С. 1918, 3 изд. С. 1970, 218</ref>Печатът на Мавър - ''„архонта и патриций на керамисиани и българи“'' е свидетелство от онова време. Мавър е преместен като управител в [[Тракия]] и отново планира с Кубер действия за разширяване на държавната територия, но е предаден и властта му е отнета от византийците.
Основана е около [[680]] г. <ref>Васил Н. Златарски, История на Първото българско царство. С. 1918, 3 изд. С. 1970, 205-206</ref><ref>П. Петров, В. Гюзелев, Христоматия по история на България. Т. I. Ранно средновековие VII-ХII в. С., 1978, 79-80.</ref> от българския владетел [[Кубер]] в земите на днешната [[Република Македония]] с център в [[Прилепско поле|Прилепското поле]], наричано тогава Керамсийско поле. Населението на държавата по етнически състав е същото като в [[Аспарух]]овата [[Дунавска България]] - [[прабългари]] и [[славяни]] (тамошните драгувитски/драговитски племена), както и [[траки|ромеизиpано антично население]] (заваренo и дошли заедно с хана избягали от аварски плен). През [[680]] г., хан Кубер, подкрепен от славяните, решава да овладее [[Солун]] и да го направи своя столица. Неговият доверен [[боил]] Мавър успява да стане военоначалник в града. Ханът атакува Солун и окупира земите около него, но императорът изпраща флот, командван от Сисиний, и градът устоява, а българите се отдръпват.<ref>Васил Н. Златарски, История на Първото българско царство. С. 1918, 3 изд. С. 1970, 218</ref>Печатът на Мавър - ''„архонта и патриций на керамисиани и българи“'' е свидетелство от онова време. Мавър е преместен като управител в [[Тракия]] и отново планира с Кубер действия за разширяване на държавната територия, но е предаден и властта му е отнета от византийците.


След похода на [[Пресиян|кан Пресиян]] в [[836]] г., когато българите завладяват и [[Беломорие|беломорския град]] [[Кавала]], Куберовите български земи са напълно интегрирани в [[България]]. През [[930]] г. наследниците на Кубер се присъединяват към съзаклятието на [[Михаил (Симеонов син)|Михаил]], най-големият син на [[Симеон I|Симеон Велики]] срещу брат му [[Петър I (България)|Петър]], но Михаил умира и голяма част от тях, се вижда принудена да напусне държавните граници и се мести при град Никопол, недалеч от [[Арта]] в днешната област [[Превеза (ном)|Превеза]] в Южен [[Епир]] на [[Адриатическо море|Синьо море]]<ref>[http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_5_1.html Златарски, Васил. История на Първото българско Царство. т. II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018), София 1971, с. 515.]</ref>
След похода на [[Пресиян|хан Пресиян]] в [[836]] г., когато българите завладяват и [[Беломорие|беломорския град]] [[Кавала]], Куберовите български земи са напълно интегрирани в [[България]]. През [[930]] г. наследниците на Кубер се присъединяват към съзаклятието на [[Михаил (Симеонов син)|Михаил]], най-големият син на [[Симеон I|Симеон Велики]] срещу брат му [[Петър I (България)|Петър]], но Михаил умира и голяма част от тях, се вижда принудена да напусне държавните граници и се мести при град Никопол, недалеч от [[Арта]] в днешната област [[Превеза (ном)|Превеза]] в Южен [[Епир]] на [[Адриатическо море|Синьо море]]<ref>[http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_5_1.html Златарски, Васил. История на Първото българско Царство. т. II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018), София 1971, с. 515.]</ref>


В държавните паметни надписи на [[Мадарски конник|Мадарския конник]] се чете, че ''чичовците'' на [[Кан (титла)|кан]] [[Тервел]] ''в долната земя'' (т.е Македония) са дошли и участват като важен съюзник на Тервел в преговорите на българите с [[Юстиниан II]], за атакуване на [[Константинопол]]. Откритите при гр. Врап до [[Драч]] (Дуръс) и Ерсеке в днешна [[Албания]] 2 съкровища се свързват с Куберова България.<ref>http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/serdika.htm Пламен Павлов, Сердика/Средец/София в историята на Първото българско царство, 2009 г.</ref>
В държавните паметни надписи на [[Мадарски конник|Мадарския конник]] се чете, че ''чичовците'' на хан [[Тервел]] ''в долната земя'' (т.е Македония) са дошли и участват като важен съюзник на Тервел в преговорите на българите с [[Юстиниан II]], за атакуване на [[Константинопол]]. Откритите при гр. Врап до [[Драч]] (Дуръс) и Ерсеке в днешна [[Албания]] 2 съкровища се свързват с Куберова България.<ref>http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/serdika.htm Пламен Павлов, Сердика/Средец/София в историята на Първото българско царство, 2009 г.</ref>


==Бележки==
==Бележки==

Версия от 15:30, 8 август 2017

Куберова България

Куберова България е предполагаема ранносредновекова българска държава в централната част на Балканския полуостров съществувала закратко.

Основана е около 680 г. [1][2] от българския владетел Кубер в земите на днешната Република Македония с център в Прилепското поле, наричано тогава Керамсийско поле. Населението на държавата по етнически състав е същото като в Аспаруховата Дунавска България - прабългари и славяни (тамошните драгувитски/драговитски племена), както и ромеизиpано антично население (заваренo и дошли заедно с хана избягали от аварски плен). През 680 г., хан Кубер, подкрепен от славяните, решава да овладее Солун и да го направи своя столица. Неговият доверен боил Мавър успява да стане военоначалник в града. Ханът атакува Солун и окупира земите около него, но императорът изпраща флот, командван от Сисиний, и градът устоява, а българите се отдръпват.[3]Печатът на Мавър - „архонта и патриций на керамисиани и българи“ е свидетелство от онова време. Мавър е преместен като управител в Тракия и отново планира с Кубер действия за разширяване на държавната територия, но е предаден и властта му е отнета от византийците.

След похода на хан Пресиян в 836 г., когато българите завладяват и беломорския град Кавала, Куберовите български земи са напълно интегрирани в България. През 930 г. наследниците на Кубер се присъединяват към съзаклятието на Михаил, най-големият син на Симеон Велики срещу брат му Петър, но Михаил умира и голяма част от тях, се вижда принудена да напусне държавните граници и се мести при град Никопол, недалеч от Арта в днешната област Превеза в Южен Епир на Синьо море[4]

В държавните паметни надписи на Мадарския конник се чете, че чичовците на хан Тервел в долната земя (т.е Македония) са дошли и участват като важен съюзник на Тервел в преговорите на българите с Юстиниан II, за атакуване на Константинопол. Откритите при гр. Врап до Драч (Дуръс) и Ерсеке в днешна Албания 2 съкровища се свързват с Куберова България.[5]

Бележки

  1. Васил Н. Златарски, История на Първото българско царство. С. 1918, 3 изд. С. 1970, 205-206
  2. П. Петров, В. Гюзелев, Христоматия по история на България. Т. I. Ранно средновековие VII-ХII в. С., 1978, 79-80.
  3. Васил Н. Златарски, История на Първото българско царство. С. 1918, 3 изд. С. 1970, 218
  4. Златарски, Васил. История на Първото българско Царство. т. II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018), София 1971, с. 515.
  5. http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/serdika.htm Пламен Павлов, Сердика/Средец/София в историята на Първото българско царство, 2009 г.