Аграрно-промишлен комплекс: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
'''Аграрно-промишлените комплекси''' ('''АПК''') '''и Промишлено-аграрните комплекси''' ('''ПАК''') са [[Предприятие|стопански организации]] в [[Народна република България]].
'''Аграрно-промишлените комплекси''' (АПК) и '''промишлено-аграрните комплекси''' (ПАК) са [[Предприятие|стопански организации]] в [[Народна република България]].


Създаването на АПК и ПАК е част от усилията на [[Тоталитаризъм|тоталитарния]] комунистически режим да преодолее стопанската стагнация чрез концентрация на предприятията в процес, успореден на създаването на [[Държавно стопанско обединение|Държавните стопански обединения]] в промишлеността.<ref name="иванов"/> Основен инициатор на идеята е секретарят на [[ЦК на БКП]] [[Иван Пръмов]].<ref name="христов">{{cite book | last = Христов | first = Христо | authorlink = Христо Христов (журналист) | year = 2007 | title = Тайните фалити на комунизма | publisher = „Сиела софт енд паблишинг“ | location = София | isbn = 978-954-28-0162-7 | pages = 110}}</ref> Тя е обсъждана от ръководството на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]] през лятото на 1968 г., когато са създадени пет експериментални АПК, и е наложена в целия селскостопански сектор през 1970 г.<ref name="иванов">{{cite | фамилия-част = Иванов | име-част = Мартин | автор-част-препратка = Мартин Иванов (историк) | заглавие-част = Икономиката на комунистическа България (1963 – 1989) | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 311}}</ref>
Създаването на АПК и ПАК е част от усилията на [[Тоталитаризъм|тоталитарния]] комунистически режим да преодолее стопанската стагнация чрез концентрация на предприятията в процес, успореден на създаването на [[Държавно стопанско обединение|Държавните стопански обединения]] в промишлеността.<ref name="иванов"/> Основен инициатор на идеята е секретарят на [[ЦК на БКП]] [[Иван Пръмов]].<ref name="христов">{{cite book | last = Христов | first = Христо | authorlink = Христо Христов (журналист) | year = 2007 | title = Тайните фалити на комунизма | publisher = „Сиела софт енд паблишинг“ | location = София | isbn = 978-954-28-0162-7 | pages = 110}}</ref> Тя е обсъждана от ръководството на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]] през лятото на 1968 г., когато са създадени пет експериментални АПК, и е наложена в целия селскостопански сектор през 1970 г.<ref name="иванов">{{cite | фамилия-част = Иванов | име-част = Мартин | автор-част-препратка = Мартин Иванов (историк) | заглавие-част = Икономиката на комунистическа България (1963 – 1989) | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 311}}</ref>

Версия от 07:59, 9 август 2017

Аграрно-промишлените комплекси (АПК) и промишлено-аграрните комплекси (ПАК) са стопански организации в Народна република България.

Създаването на АПК и ПАК е част от усилията на тоталитарния комунистически режим да преодолее стопанската стагнация чрез концентрация на предприятията в процес, успореден на създаването на Държавните стопански обединения в промишлеността.[1] Основен инициатор на идеята е секретарят на ЦК на БКП Иван Пръмов.[2] Тя е обсъждана от ръководството на Българската комунистическа партия през лятото на 1968 г., когато са създадени пет експериментални АПК, и е наложена в целия селскостопански сектор през 1970 г.[1]

През 1970 – 1971 година съществуващите дотогава 744 Трудови кооперативни земеделски стопанства (ТКЗС) и 56 Държавни земеделски стопанства са обединени под ръководството на 161 Аграрно-промишлени и Промишлено-аграрни комплекси, като първоначално запазват своята организационна самостоятелност. Всяко АПК има средно по 6500 служители и обработва по 27.4 хиляди хектара.[1]

От 1975 г. е отнета икономическата самостоятелност на ТКЗС и те са превърнати в Производствени стопанства към АПК – по едно за населено място (село, град) или за няколко съседни населени места. В началото на 80-те години производствените стопанства са преименувани на производствени бригади, което води до още по-голяма централизация на управлението. Постепенно изборът на председатели на стопанствата (бригадите) от кооператорите и работещите е изместен от назначаването.

Бележки

  1. а б в Иванов, Мартин. Икономиката на комунистическа България (1963 – 1989) // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 311.
  2. Христов, Христо. Тайните фалити на комунизма. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2007. ISBN 978-954-28-0162-7. с. 110.