Разлика между версии на „Сричка“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
Disambiguated: прозодияПрозодия (лингвистика), форматиране: 8x тире, 6lokavica, интервал, нов ред (ползвайки Advisor)
м (Премахване на Категория:Морфология (езикознание), ползвайки HotCat)
м (Disambiguated: прозодияПрозодия (лингвистика), форматиране: 8x тире, 6lokavica, интервал, нов ред (ползвайки Advisor))
'''Сричка''' (от [[лат]].: ''syllaba'', [[гръцки|гр]].: ''συλλαβή'') e част от [[дума]]та, съчетание от последователни [[Фонема|звуци]] в [[реч]]та, което се произнася на един дъх.
 
Обикновено сричките се разглеждат като [[Фонология|фонологични]] градивни елементи на [[Дума|думите]], като всяка дума се състои от една или повече срички. Например, думата „вода“ е съставена от две срички - – „во“ и „да“. Сричките играят важна роля за ритъма на езика, неговата [[Прозодия (лингвистика)|прозодия]], [[Поезия|поетичната]] му метрика и разположението на [[Ударение|ударенията]].
 
Сричките се състоят от [[сричково ядро]] и незадължителни начална и крайна част. Докато началната и крайната част на сричката обикновено са [[Съгласен звук|съгласни]], сричковото ядро най-често е [[гласен звук]], макар че в някои езици то може да бъде и [[сричкообразуващ съгласен звук]]. Например, в книжовния [[сръбски език]], както и в някои диалекти на [[Български език|българския]], съгласните звуци „р“ и „л“ са сричкообразуващи, като в думите „црн“ и „влк“.
</ul></div>]]
 
Макар че не всички фонолози са съгласни, че сричката има вътрешна структура, а някои дори оспорват използването на сричката като теоретична концепция, обикновено в рамките на сричката се разграничават няколко основни компонента - – ''начало'', ''ядро'' и ''кода'', като ядрото и кодата образуват ''рима'', контрастираща с началото. В някои тонални езици ''тонът'' не е надсегментен, а се разглежда също като част от римата. В китайската фонология е прието между началото и ядрото да се въвежда допълнителен елемент, ''медиал'', който понякога се обединява с римата по името ''финал''.
 
=== Ядро ===
Повечето срички имат начало, съгласен звук, предхождащ ядрото. В някои езици, като [[Класически арабски език|класическия арабски]], началото може да се състои от само един съгласен звук, докато при други се допускат и няколко съгласни. При тях понякога има специални правила, ограничаващи съчетанията от начални съгласни. Например, в [[Английски език|английския]] се допускат начални съчетания като „пр-“, „пл-“, „тр-“ и „ск-“, но не и „тл-“ и „кс-“, докато в [[Гръцки език|гръцкия]] „тл-“ и „кс-“ са допустими начални съчетания.
 
В някои езици сричките задължително имат начало&nbsp;— – в тях са невъзможни срички без начало, като в българската дума „ум“. Повечето такива езици допускат сричките да започват с [[глотална пауза|гласилкова преградна]], звук, който присъства в сричките без начало и в други езици, без обаче да се възприема като самостоятелна [[фонема]]. Например, в [[Немски език|немския]] думите, започващи с гласен звук, се произнасят с начална [[гласилкова съгласна]] без тя да бъде фонема. В други езици, като [[Испански език|испанския]], такава гласилковата преградна съгласна напълно отсъства.
 
=== Кода ===
|}
 
Съгласните, разположени след ядрото на сричката, се наричат кода. Сричките без кода се наричат ''отворени'', а тези с кода - – ''затворени срички''. Почти всички езици допускат отворените срички, а в някои, като [[Хавайски език|хавайския]], дори напълно отсъстват затворени срички.
 
Според някои езиковеди, в отделни езици, като английския, дадени съгласни могат да служат едновременно за кода на една сричка и за начало на следващата сричка в думата, като например в думата ''„bellow“'', разделяна на сричките ''„bel“'' и ''„low“''. Това явление се нарича ''амбисилабичност''.
В много случаи ядрото и кодата на сричката се разглеждат като общ обект, ''рима'', който има някои свойства, независими от началото на сричката. Така {{IPA|/it/}} е рима едновременно на думите „кит“, „бит“, „мит“ и „сит“. Наименованието на римата идва от определящата роля, която тя играе при образуването на [[Рима|поетичната рима]]. В същото време това е и частта от сричката, която се удължава или приема ударението при изговаряне на сричката.
 
Освен в [[стихосложение]]то, римата и нейната структура са определящи за ''тежестта на сричката'', която играе важна роля в граматичните правила на някои езици и има голямо значение за [[историческа лингвистика|историческата лингвистика]]. Според своята тежест сричките се разделят на леки, при които римата се състои само от една гласна, тежки, при които римата се състои от удължена гласна или гласна и съгласна, и свръхтежки&nbsp;— – с удължена гласна и съгласна или гласна и две съгласни. Удължената гласна може да бъде [[дълъг гласен звук]] или [[дифтонг]].
 
Много езици не допускат свръхтежки срички, а значителен брой&nbsp;— – и тежки срички, докато при други те са често срещани. Така в [[Италиански език|италианския]] в ударените некрайни срички късите гласни се срещат в затворени срички, а дългите&nbsp;— – в отворени срички, така че всички некрайни срички са тежки, а не леки или свръхтежки.
 
В много езици, като арабския и [[Латински език|латинския]], тежестта на сричката определя коя сричка в думата е ударена. В класически езици, като [[Старогръцки език|старогръцкия]], латинския и [[санскрит]], дори системата на [[версификация]] се основава на тежестта на сричките, а не на ударението.
* лежи ли на предпоследната сричка, се казва един '''Paroxytonon''' и
* пада ли на предпредпоследната сричка, тогава думата е един '''Proparoxytonon'''.
 
Тези три понятия са от тяхна страна „proparoxytonal“, изговарящо сeсе с главно ударение на „y“.
 
== Надсегментни фонеми ==
Някои фонеми не могат да бъдат разглеждани като елемент на сричката, а се отнасят към нея като цяло. Такива са [[ударение]]то, а в някои тонални езици&nbsp;— – и [[тон]]ът.
 
Понякога дължината на сричката също може да се разглежда като надсегментен елемент. Например, в някои [[германски езици]] дългите гласни мога да бъдат съпътствани само от къси съгласни и обратното. В същото време във [[Фински език|финския]] и [[Японски език|японския]] сричките могат да се състоят от дълги и къси фонеми, като удвояването на съгласните и дължината на гласните са независими.

Навигация