Сава Муткуров: Разлика между версии

Сава Муткуров
	Сава Муткуров
български военен деец и политик
Роден	16 декември 1852 г. (стар стил) Търново, Османска империя
Починал	15 март 1891 г. (стар стил) (38 г.) Неапол, Италия
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Награди	Орден „Свети Станислав“
	Сава Муткуров в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 14:01, 9 август 2017

Сава Атанасов Муткуров е български и руски офицер – генерал-майор от пехотата, политик – регент на Княжество България (1886-1887) и военен министър (1887-1891) в правителството на Стефан Стамболов.

Той е първият български офицер, получил орден „За храброст“ I ст., и първият български офицер с генералско звание.

Биография

Роден е на 4/16 декември 1852 г. в Търново. Известно време учи във Военно-медицинското училище в Цариград.

Армия на Русия

През 1872 г. завършва Юнкерското Пехотно училище в Одеса. През следващите години служи в Руската армия. Участва, заедно с други български доброволци, в Сръбско-турската война (1876). По време на Руско-турската война (1877 – 1878) е командир на рота в 54-ти мински пехотен полк.^[1]

Милиция на Източна Румелия

След Освобождението на България Муткуров е на служба в милицията на Източна Румелия – първоначално в I-ва пловдивска дружина, а след това – в Главния щаб.

Участва активно в осъществяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. В периода от 6 до 8 септември 1885 г. е член на временното правителство, образувано след Съединението в Пловдив. Заедно с Димитър Ризов се явяват при княз Александър I Батенберг в Шумен със задачата да го уведомят за подготвеното дело и да получат съгласието му.

Армия на България

По време на Сръбско-българската война командва десния фланг и центъра при настъплението към Пирот (14 – 15 ноември). Началник е на войските, които се сражават на Царибродската позиция на 13 ноември. След войната е началник на Пловдивския гарнизон и командир на 5^-а пеша бригада.^[1]

Политическа и държавна дейност

След проруския преврат през 1886 г., целящ детронирането на княз Александър I Батенберг, Сава Муткуров, заедно със Стефан Стамболов, е сред основните организатори на контрапреврата. Стамболов го назначава за главнокомандващ на лоялните към княза военни части. Войници от Пловдивския гарнизон са прехвърлени в София и арестуват някои от заговорниците, а останалите бягат в чужбина.^[1]

След абдикацията на княз Александър Батенберг на 7 септември^* 1886 г. Сава Муткуров е избран за регент в Регентския съвет на Княжество България заедно със Стефан Стамболов и Петко Каравелов. Остава на поста до 14 август 1887 г., когато регентството е разпуснато поради избора на новия български княз Фердинанд I.

На 1 септември Муткуров е назначен за военен министър в новообразувания кабинет на Стефан Стамболов. На 16 февруари 1891 г. е освободен от поста и е повишен в генерал-майор.^[1]

Ген. Сава Муткуров умира в Неапол на 15 март^* 1891 г.^[1] Погребан е в църквата „Свети Спас“ в София.

Награди

Орден „За храброст“ I ст., IV ст. 2-ри клас
Орден „Св. Александър“ I ст. без мечове и II ст. с мечове
Орден „За заслуга“ – сребърен
Руски орден „Св. Станислав“ IV ст.
Руски орден „Св. Ана“ IV ст. ^[2]

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г ^д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
↑ Форум „Бойна Слава“

Източници

Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.

Портал „Военна история на България“

[tt-1] а ^б ^в ^г ^д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.

[2] Форум „Бойна Слава“

[1]

[2]

@@ Ред 67: / Ред 67: @@
 [[Категория:Носители на орден „За заслуга“]]
 [[Категория:Родени във Велико Търново]]
-[[Категория:Личности (Неапол)]]
+[[Категория:Неаполитанци]]