Разлика между версии на „Коаксиален кабел“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
Добавяне на съдържание, източници, премахване шаблон "Без източници".
м (Disambiguated: омОм (физика))
м (Добавяне на съдържание, източници, премахване шаблон "Без източници".)
{{без източници|11:11, 25 ноември 2016 (UTC)}}
[[Картинка:RG-59.jpg|thumb|230px|Коаксиален кабел]]
'''Коаксиалният кабел''' е [[кабел]], съставен от централен активен [[проводник]] и оплеткавъншен проводник (еднаекран), разположени съосно и разделени от твърд [[Изолационни материали|изолационен материал]] или няколко),въздух. коятоИзползва служисе за екраниранепредаване на сигналарадиочестотни велектрически проводникасигнали, най-често от дециметровия обхват. Наименованието идва от геометричното разположение на активния (активните) проводници и оплетката.екрана Разположението е- коаксиално, т.е. осите им съвпадат. Най-често коаксиални кабели се използват за пренасяне на ВЧ. енергия с възможно най-малко загубиИзобретен и без да излъчват енергия в пространството. Ако тази средапатентован е атмосферен въздух, сигналът се разпространява със скоростта на светлината c = 3 . 10^8^m/s. При индустриално произвежданите кабели за изолация на проводниците се използват плътни или „разпенени“през [[изолационни материали1880]]. Тегодина оказватот влияниебританския върху скоростта на разпространение на сигнала по кабела и имат значение при пресмятане на „вълновото“ съпротивление на кабелите. Най-разпространени са кабелите с „вълново“ съпротивление 50, 75 и 100физик [[ОмОливър (физика)|омХевисайд]]а.
==Устройство, принцип на действие и характеристики==
[[File:Coaxial cable cutaway new.svg|ляво|250п|мини|Устройство на коаксиален кабел:<br>
1 — вътрешен проводник,<br>
2 — изолация (твърд полиетилен),<br>
3 — външен проводник (екран),<br>
4 — обвивка (светостабилизиран полиетилен)]]
 
Коаксиалният кабел (виж фигурата) се състои от:
Типове изолационни покрития са: поливинилхлорид (PVC), полиетилен, полипропилен, тефлон и други. При условие, че е нужно кабелът да издържа на температурни влияния, може да се използва халар или тефлон.
 
1 — вътрешен проводник във вид на единичен проводник (праволинеен както на рисунката или навит в спирала), многожилен проводник или тръбичка. Прави се от от метал с висока проводимост - [[мед]], [[сребро|посребрена]] мед, медна [[сплав]], помеднен [[алуминий]], алуминиева сплав, омеднена [[стомана]] и др.
 
2 — изолация, изпълнена във вид на [[диелектрик|диелектрично]] запълване, осигуряващо постоянство на взаимното разположение (съосност) на вътрешния и външния проводник. Запълването може да бъде плътно ([[полиетилен]], разпенен полиетилен, [[полистирол]], твърд [[фторопласт]], фторопластова лента и т. н.) или полувъздушен (тръбовидна обвивка, шайби и др.)
 
3 — външен проводник (екран) във вид на оплетка (ширмовка) от метални жички или плътна метална повърхност - [[фолио]], покрито с тънък слой от алуминиев филм и техните комбинации, а също така и гофрирана тръба, повита с метални ленти и др. от мед, медна или алуминиева сплав. Ако екранът е твърда цилиндрична повърхност, получава се твърда коаксиална линия, която е разновидност на гъвкавия коаксиален кабел и се използува за големи мощности. Екранът се състои от един или няколко външни проводника.
 
4 — обвивка от светостабилизиран (устойчив на ултравиолетово слънчево излъчване) полиетилен, [[поливинилхлорид]] (PVC), полипропилен, [[тефлон]], повивка от фторопластова лента или друг изолационен материал. Нанесена е върху външния проводник и служи за изолация и защита от външни въздействия. При условие, че е нужно кабелът да издържа на температурни влияния, може да се използва [[халар]] или тефлон.
Енергията се разпространява във вид на електромагнитна вълна надлъжно в пространството между вътрешния и външния проводник. Централният проводник е активен, а външният е заземен и служи за екраниране на полето. Затова сигналите се пренасят без излъчване на енергия в околното пространството с възможно най-малко загуби. Ако средата между вътрешния и външния проводници е атмосферен въздух, сигналът се разпространява със скоростта на светлината c = 3 . 10^8^ m/s; ако е твърд диелектрик, скоростта е по-малка.
 
[[Вълново съпротивление|Вълновото съпротивление]] на коаксиалната линия зависи от съотношението но диаметрите на външния и вътрешния проводници и вида на диелектрика. Обикновено то е от 48 до 200 [[Ом (физика)|ом]]а. При увеличаване на разликата в диаметрите вълновото съпротивление нараства. Най-разпространени са кабелите с вълново съпротивление 50 и 75 Ома, защото с 50-омовия кабел се предава максимална мощност, а 75-омовият пренася сигналите с минимално затихване. Кабели с вълново съпротивление 100 — 150 Ома се използват рядко, в импулсната техника и за специални цели, а с 200 Ома — крайно рядко, международни стандарти за тях не са предвидени.
 
Коаксиалната линия се отличава от екранирания проводник, използван за предаване на постоянен електрически ток и нискочестотни сигнали с по-еднородни надлъжни и напречни сечения, нормирани размери и стойности на електромагнитните параметри на материалите и с по-качествените материали за електропроводници и изолация.
 
== Начин на изготвяне ==
 
Понякога кабелите се изработват под формата на плетеница. Това се прави с няколко цели. Първата цел е да се отделят чифтовете в една система. Втора цел и причина е да се намалят [[индуктивност]]ите в системата. В някои аудио студиа и дискотеки при свързването на звукова техника се практикува чифтовото окабеляване, защото така индуктивността на кабелите намалява, а оттам и смущенията. Последното води до по-високо качество на звука и по-качествен пренос на данни.
 
==Източници==
* 1. А. К. Андреев, А. Д. Лазаров, Предавателни линии и СВЧ устройства, ВТС, 1980 г.
* 2. А. К. Андреев, Д. Х. Димитров, Сборник от задачи по техника на свръхвисоки честоти, ВТС, 1985 г.
* 3. Д. Д. Дамянов – Антенни устройства, Военно издателство, София, 1978 г.
* 4. Д. Д. Дамянов – Проектиране на радиолокационни антенно-фидерни устройства, ВТС, 1978 г.
* 5. Д. Д. Дамянов, М. А. Михайлов, Д. Х. Димитров - Ръководство за лабораторни упражнения по антенни устройства, ВТС, 1989 г.
* 6. М. А. Михайлов – Специализирани антени, Шумен, 2001 г.
* 7. Paul J. Nahin. Oliver Heaviside: The Life, Work, and Times of an Electrical Genius of the Victorian Age. JHU Press, 2002. — P. xvi.
* 8. Wilfried Feldenkirchen. Werner von Siemens — Inventor and International Entrepreneur. — 1994. — ISBN 0-8142-0658-1.
* 9. [http://www.microwaves101.com/encyclopedia/why50ohms.cfm Microwaves101.com] (англ.)
* 10. Изюмова, Свиридов, 1975, С. 51-52
* 11. [http://www.proelectro2.ru/info/id_131 Таблица характеристик радиочастотных коаксиальных кабелей]. Proelectro2.ru
* 12. [http://www.cqham.ru/cables.htm Электрические характеристики коаксиальных кабелей]. CQHAM.RU
 
[[Категория:Телекомуникации]]

Навигация