Чамкьой

Чамкьой (Христо Ботев) Δαδιά
— село —
Чамкьой (Христо Ботев) 41.133333, 26.216667 Чамкьой (Христо Ботев)
Страна	Гърция
Област	Източна Македония и Тракия
Дем	Софлу
Географска област	Западна Тракия
Надм. височина	95 m
Население	546 души (2011)
Чамкьой (Христо Ботев) в Общомедия

Чамкьой (Шаблон:Lang-el, Дадя́) е село в Западна Тракия, Гърция в дем Софлу с 546 жители (2011).

География

Селото е разположено на тринадесет километра югозападно от Софлу . То се намира в западния край на Долномаришката низина, в подножието на гористи хълмове. Горите край Чамкьой са известен природен резерват, в който намират убежище застрашени видове грабливи птици, включително царския орел (Aquila heliaca) и малкия креслив орел (Aquila pomarina).

Име

Името на селото произлиза от тур. çam (бор) и köy (село), в превод Борово село. През май 1914 г. жителите на селото го прекръщават на името на поета-революционер Христо Ботев. То запазва това си име до предаването на областта под гръцки контрол през май 1920 г.

История

Чамкьой е старинно българско селище, съществувало още от средните векове. То е било под върховенството на Цариградската патриаршия. Попаднало под влиянието на съседния гръцки манастир, то остава настрани от духа на българското Възраждане, поради което до 1912 г. населението му е полупогърчено и говори български език с гръцки примеси. Гръцкият език не е могъл да се наложи в Чамкьой напълно само поради сравнителната изолираност на селото в планината и консервативността на населението му . През август 1913 г., след края на Междусъюзническата война, дотогавашните му жители се изселват заедно с окупиралите областта гръцки войски. На тяхно място през пролетта на 1914 г. са заселени българи от солунските села Бугариево и Коритени, както и от малоазийските села Аладжа баир, Тьойбелен, Кубаш, Таш Кисе и Коджа Бунар, с което селото запазва изцяло български облик чак до 1920 г. Населението му при преброяването през март 1920 г., извършено от френските окупационни власти, е 854 души.