Разлика между версии на „Априлци (област Пазарджик)“

Намира се в северната покрайнина на [[Пазарджишко поле|Пазарджишкото поле]], на 14 км. северно от [[Пазарджик]] и на 29 км. южно от [[Панагюрище]]. разположено от двете страни на [[Елшишка река]] (или още Черешова) с южно изложение. Непосредствено след края на селото в северна и северозападна посока се усещат първите възвишения на [[Средна гора|средногорските]] хълмове, на север на около 5 км. разстояние изпъква височината Сакарджа (416 м), а на запад, на около 3 км. - – височината Иланджа (400 м).

Хората живеят в мир и разбирателство. Почти цялото население на Априлци са християни, като ясно се оформят 2 клона - – православни и силно вярващи протестанти и евангелисти, които формират една от най-големите евангелски църковни групи в Южна България.

Относно въпроса кога е създадено селото няма единно мнение. Знае се, че първоначално е било турски военен обект при калето Сакарджа, където след това се заселва турско население. Това може би се случва през XV - – XVI век. Първото споменаване на селище с наименование Абдуларе датира от 1576г1576 г., когато в османски регистър пише, че в селото имало 2 турци, едри овцевъди.

Разпространени са редица легенди, споменаващи за село под името Бодерово, което се е намирало в югозападната част на днешното землище (дн. Белия бряг), но по една или друга причина е изселено от там. Най-вероятно в още преди идването на османците, е съществувало село с името Бодерово, което е изчезнало. Около военния пункт при калето Сакарджа, което кале е преценено от турците като добро военно-стратегическо място, се образува днешното село. Постепенно се заселват край него османци, сред които са посочените 2 едри овцевъди.

Според най-новите изследвания посветени на цялата област, може да се твърди че през 1625 г. в селото вече има християнски семейства. От публикувани османски извори е очевидно, че през целия период на Османското владичество Априлци се развива като селище с преобладаващо мюсюлманско население, като за известни периоди от време се заселват и християни. През 1870г1870 г. известния възрожденски учител Стефан Захариев от Татар Пазарджик в своята книга, посветена на Татарпазарджишката кааза, споменава за село под името Абдуларе (Бодерово). В него живеели 200 жители турци, имало 1 джамия и 60 къщи. В същия текст, той посочва, че през 1620 г. в селото имало българи, които се разбягали от чумата. По време на Освобождението (1878) селото е с чисто турско население. Турците се изселват и на тяхно място се заселват българи от пострадалите заради Априлското въстание и последвалата война райони.

Започва нов живот за селището. Строят се църкви и се развива духовния живот. Още от самото начало в селото се разпространяват и двата клона на християнството - – православието и протестанството. Влиянието на евангелизма в селото, води началото си още от 1889г1889 г. когато се създава първото евангелско общество. През 1909г1909 г. се създава и евангелска църква. Постепенно около църквата се създава общество на вярващи, което в годините достига до 200 души. Тя се изявява като една от най-големите в страната. Евангелските служби се посещавали от цели семейства.

Православната църква пък е построена през 1903г1903 г. Носи името "Св„Св.Димитър"Димитър“. Първия свещеник е хаджи Иван Поплазаров. През годините свещеници са били: Цветан Дмамбазов, Васил Караджов и др. Постепенно към църквата се сформира и женски хор.

През 1908г1908 г. е създадено и читалище "Съзнание"„Съзнание“, в основата на неговото образуване стои фигурата на протестанта Георги Йорданов. Изявен земеделски деец, достигнал до поста министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството през 1931г1931 г.

През 1934г1934 г. под решението на новите закони, се стига но преименуване на селото. Известният земеделски писател Трифон Кунев, съветва Георги Йорданов, че селото трябва да носи името "Априлци"„Априлци“, заради това, че хората преселили се тук са пряко свързани с Априлските събития от 1876г1876 г. Така от 1934г1934 г. селото носи днешното си име.

В селото има 3 църкви - – православна, протестантска и петдесятна, читалище, здравна служба, няколко магазина и кафене. Има и училище, което не функционира.

Традиционни за селото са т.нар. зелници - – баница със зеле, по уникален начин тук се приготвят пълнени чушки, ориз с месо, както и много странни палачинки на основата на кисело мляко.