Крайовска спогодба (1940): Разлика между версии
Vodnokon4e (беседа | приноси) м == Източници == <references/> |
м друго значение |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{друго значение|договора между България и Румъния, включващ връщането на Южна Добруджа|примирието между България и комунистическата съпротива в Югославия|Крайовска спогодба (1944)}} |
|||
[[File:Map of Bulgaria after Bucharest Treaty 1913 South Dobruja-bg.svg|thumb|250px|Подробна карта на територията в Южна Добруджа отстъпена на Румъния според Букурещкия договор през 1913 г. и върната на България с Крайовската спогодба през 1940 г.]] |
[[File:Map of Bulgaria after Bucharest Treaty 1913 South Dobruja-bg.svg|thumb|250px|Подробна карта на територията в Южна Добруджа отстъпена на Румъния според Букурещкия договор през 1913 г. и върната на България с Крайовската спогодба през 1940 г.]] |
||
Версия от 15:48, 21 август 2017
Тази статия е за договора между България и Румъния, включващ връщането на Южна Добруджа. За примирието между България и комунистическата съпротива в Югославия вижте Крайовска спогодба (1944).
Крайовската спогодба е договор, подписан в град Крайова на 7 септември 1940 г., между Царство България и Кралство Румъния. За осъществяването му са съдействали всички велики сили, участващи във Втората световна война, като измежду тях особена тежест при преговорите и крайния резултат имат Германия, СССР и Италия.
Условията на спогодбата налагат на Кралство Румъния да върне на Царство България територията на Южна Добруджа („Cadrilater“, рум.) с размер 7 565 km², а също така и да се осъществи обмен на населението от Северна Добруджа и Южна Добруджа. На 19 август 1940 г. протичат мъчителни и трудни преговори между двете държави. Румънската страна се стреми да направи възможно най-малки отстъпки, но в крайна сметка на нея ѝ се налага да върне южната част на Добруджа на Царство България.
88 000 румънци, заселени от румънските власти след края на Втората балканска (Междусъюзническата) война през 1913 г. (виж Букурещки договор), когато територията на Добруджа е окупирана от Кралство Румъния, са принудени да напуснат и да се преселят на север. 68 000 българи от северната част се преселват на юг. Румънските власти им разрешават да се преселят единствено с това, което са можели да носят, и със своите стада. Оземлени са със земята, която румънските власти са отнели от другите българи в полза на румънските заселници още в първото десетилетие на окупацията – системата „triime“. Действителните имоти на българите от Северна Добруджа остават като „компенсация“ на румънските поземлени имоти, създадени в Южна Добруджа.
Крайовската спогодба (1940) е официално приета и одобрена от всички велики сили, вкл. Германия, СССР и Италия. Така, далновидно, чрез Крайовската спогодба (1940), по дипломатически път Южна Добруджа е опазена за България и 7 години по-късно, в края на Втората световна война.