Бърчево (община Струга): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: {{Портал Македония}} --> {{Портал|Македония}}
м в Община
Ред 22: Ред 22:
}}
}}


'''Бърчево''' или '''Бърчово''' ({{lang-mk|Брчево}}, {{lang-sq|Bruqeva}}) е [[село]] в [[Република Македония]], в Община [[Струга (община)|Струга]].
'''Бърчево''' или '''Бърчово''' ({{lang-mk|Брчево}}, {{lang-sq|Bruqeva}}) е [[село]] в [[Република Македония]], в община [[Струга (община)|Струга]].


== География ==
== География ==

Версия от 16:15, 24 август 2017

Тази статия е за селото в Република Македония. За селото в България вижте Бърчево.

Бърчево
Брчево
41.2978° с. ш. 20.6731° и. д.
Бърчево
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаСтруга
Географска областКараорман
Надм. височина921 m
Население9 души (2002)
Пощенски код6338

Бърчево или Бърчово (Шаблон:Lang-mk, Шаблон:Lang-sq) е село в Република Македония, в община Струга.

География

Селото е разположено в югозападните поли на планината Караорман.

История

В 19 век Бърчево е българско село в Охридска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Бърчово има 300 жители българи християни.[1]

Четири от престолните икони на църквата в Бърчево - на Света Богородица, Свети Йоан Предтеча, Свети Архангел Михаил и Свети Никола, са дело на дебърския майстор Йосиф Мажовски и са датирани в 1870 г. На иконата на Света Богородица се подписва: „їз рȢки Їѡсиф зȢграфъ“.[2]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бърчово има 336 българи екзархисти и функционира българско училище.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Бърчево е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 9 жители македонци.[5]

В селото има църкви „Света Варвара“, „Свети Архангел Михаил“ и „Свети великомъченик Димитър“, осветена на 30 август 1998 година от митрополит Тимотей Дебърско-кичевски.[6]

Външни препратки

Бележки

  1. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 253.
  2. Прилози, том 38, бр. 1-2. МАНУ, 2007. с. 102.
  3. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.162-163.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 832.
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  6. Струшко архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г.