Лешочки манастир: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Бот: {{Портал Македония}} --> {{Портал|Македония}}
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Храм
{{Сграда
| име = Лешочки манастир
| име = Лешочки манастир
| име-оригинал = Лешочки манастир
| картинка = St. Athanasius in Lešok.JPG
| картинка-описание = Църквата „Свети Атанасий“
| картинка = St. Athanasius in Lešok.JPG
| картинка-описание = Църквата „Свети Атанасий“
⚫
| карта = Република Македония
| вид на храма = православен манастри
| lat_deg = 42.0638
⚫
| страна = Република Македония
| lon_deg = 21.0327
⚫
| населено място = [[Леуново]]
| вид = [[Православие|Православен]] [[манастир]]
| страна = Република Македония
| карта = Република Македония
| вероизповедание = [[Македонска православна църква - Охридска архиепископия]]
⚫
| населено място = [[Лешок]]
| епархия = [[Тетовско-гостиварска епархия|Тетовско-гостиварска]]
| архитект =
| архиерейско наместничество = Гостиварско
| тип на сградата =
| тип на сградата =
| архитектурен стил =
| архитектурен стил =
| време на изграждане = 1321
| време на изграждане = 1321 г.
| технически параметри =
| реликви =
| съвременен статут =
| съвременен статут = действащ
| съвременно състояние =
| съвременно състояние =
| сайт =
| сайт =
| общомедия = Lešok Monastery
}}
}}
'''Лешочкият манастир''' ({{lang-mk|Лешочки манастир}}) е православен [[манастир]] в диоцеза на [[Македонска православна църква - Охридска архиепископия|Македонската православна църква - Охридска архиепископия]]. Разположен е край положкото село [[Лешок]], [[Република Македония]]. Към манастирския комплекс няколко църкви.


== Стар манастир ==
'''Лешочкият манастир''' е [[манастир]] в диоцеза на [[Македонска православна църква - Охридска архиепископия|Македонската православна църква - Охридска архиепископия]], а в миналото в диоцеза на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]<ref>http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=6841 Димитров, Божидар. „Християнството в българските земи. Български манастири“, ИК "Климент Охридски", София, 2001.</ref>, като се явява общо название за три църкви край село [[Лешок]], [[Тетово|Тетовско]] в [[Република Македония]].
{{основна|Стар манастир}}
Най-старият храм е „Свети Атанасий“, така нареченият Стар манастир. Останките на храма се намират над калето на Лешок.<ref>[[Йордан Иванов|Иванов, Йордан]], „[http://kroraina.com/NI/JI-BSM.djvu Български старини из Македония]“, 1908, 1931 (фототипно изд. С., 1970, .djvu формат), стр.95</ref>


== „Свети Атанасий“ ==
Към манастирския комплекс в село Лешок, Община [[Теарце (община)|Теарце]], принадлежат три църкви. Най-старата е „[[Свети Атанасий (Лешочки манастир)|Свети Атанасий]]“ от 19 век, която се намира на мястото на манастирския чифлик на средновековния манастирски комплекс „[[Стар манастир|Свети Атанасий]]“ (12 век), чийто останки пък се намират над калето на Лешок.<ref>[[Йордан Иванов|Иванов, Йордан]], „[http://kroraina.com/NI/JI-BSM.djvu Български старини из Македония]“, 1908, 1931 (фототипно изд. С., 1970, .djvu формат), стр.95</ref> Тя понася значителни щети по време на [[Военен конфликт в Република Македония (2001)|военния конфликт]] през [[2001]] година, но е възстановена в [[2005]] година. Втората църква „[[Успение Богородично (Лешочки манастир)|Успение Богородично]]“ е двуапсидна църква от 19 век, изографисана от майстор Михаил Панайотов от [[Галичник]] в 1849 г. при игумена Силвестър (1845 - 1860). Църквата параклис „Св. св. Кирил и Методий“ се помещава в източната страна на южния корпус на манастира.<ref>[[Васил Златарски|Златарски, Васил]], „Пътуване на професор Васил Златарски из Македония, 1916 г.“, [http://macedonia-history.blogspot.com/2008/10/1916.html стр. 86]</ref> Третата църква на манастирския комплекс е посветена на [[Лазар Хребелянович]] и е построена по [[Югославия|югославско]] време между [[Първа световна война|Първата]] и [[Втора световна война|Втората световна война]].
{{основна|Свети Атанасий (Лешочки манастир)}}
⚫
[[File:St.Mother of God in Lešok.JPG|мини|250п|Църквата „Света Богородица“]]
Католиконът „Свети Атанасий“ на новото място на манастира е от XIX век. Намира се на мястото на манастирския чифлик на средновековния манастирски комплекс. Църквата понася значителни щети по време на [[Военен конфликт в Република Македония (2001)|военния конфликт]] през 2001 година. [[Армия за национално освобождение|Армията за национално освобождение]] контролира почти цяла Северозападна Македония и води престрелки с македонските правителствени сили. Македонското население в смесените райони започва да се изтегля от зоните в обсега на АНО. В тази напрегната обстановка албански екстремисти поставят експлозиви в главната църква на манастирския комплекс до село Лешок и на 21 август 2001 година взривяват до основи църквата. След подписването на [[Охридско споразумение|Охридското споразумение]] обстановката в страната се нормализира и това дава възможност да се започне работата по възстановяването на църквата. С проектът по възстановяването на църквата в Лешок се заема Институтът за опазването на паметниците в Република Македония. Към този проект се включва и [[Европейски съюз|Европейския съюз]], който отпуска 430&nbsp;000 евро. С тези пари се осъществи възстановяването на църквата със същите камъни, които са използвани при първоначалния и&#768; строеж. Всички те са номерирани и сортирани от Македонския институт за паметниците, който осъществи проекта. С парични средства се отзовава и [[Норвегия]]. Европейската агенция за възстановяване отпуска допълнителни средства на Македонския институт в размер на 150&nbsp;000 евро, с които ше бъдат реставрирани и консервирани 392 m<sup>2</sup> стенописи в църквата. След четири години, на 23 юли 2005 година, църквата „Свети Атанасий“ е преосветена и отново открита за богослужения.
Писателят [[Кирил Пейчинович]] е игумен на манастира от 1818 до смъртта си в 1845 година и гробът му се намира в двора на компекса, до църквата „Света Богородица“. В 1929 година в Лешочкия манастир рисува видният български зограф [[Данаил Несторов]].<ref>{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|isbn= |pages=224|url= |accessdate=}}</ref>


Владишкият трон е дело на [[дебърска художествена школа|дебърски]] резбари от рода Максимовци от [[Битуше]].<ref name="Василиев 261">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 261 |url= |accessdate=}}</ref>
== Взривяване и възстановяване на църквата „Свети Атанасий“ ==
След избухването на така наречената криза в Република Македония през ранната пролет на [[2001]] година, и продължила до август същата година, е нарушен крехкият баланс в междуетническите отношения между [[македонци]] и [[албанци]]. Така наречената [[Армия за национално освобождение]] контролира почти цяла Северозападна Македония и води престрелки с македонските правителствени сили. Македонското население в смесените райони започва да се изтегля от зоните в обсега на АНО. В тази напрегната обстановка албански екстремисти поставят експлозиви в главната църква на манастирския комплекс до село Лешок и на [[21 август]] взиряват до основи църквата. Още много православни църкви и манастири са поругани през този период на междуетническо напрежение в страната. След подписването на [[Охридско споразумение|Охридското споразумение]] през [[август]] [[2001]] година сблъсъците между АНО и македонските сили са преустановени. Обстановката в страната се нормализира и това дава възможност да се започне работата по възстановяването на църквата.


== „Успение Богородично“ ==
С проектът по възстановяването на църквата в Лешок се заема Институтът за опазването на паметниците в Република Македония. Към този проект се включва и [[Европейски съюз|Европейския съюз]], който отпуска 430&nbsp;000 евро. С тези пари се осъществи възстановяването на църквата със същите камъни, които са използвани при първоначалния и&#768; строеж. Всички те са номерирани и сортирани от Македонския институт за паметниците, който осъществи проекта. С парични средства се отзовава и [[Норвегия]]. Европейската агенция за възстановяване отпуска допълнителни средства на Македонския институт в размер на 150&nbsp;000 евро, с които ше бъдат реставрирани и консервирани 392 кв. метра стенописи в църквата.
{{Успение Богородично (Лешочки манастир)}}
⚫
[[File:St.Mother of God in Lešok.JPG|мини|250п|Църквата „Света Богородица“]]
Втората църква „Успение Богородично“ или „Света Богородица“ е двуапсидна църква от XIX век, изографисана от майстор Михаил Панайотов от [[Галичник]] в 1849 г. при игумена Силвестър (1845 - 1860). Български възрожденски писател [[Кирил Пейчинович]] е игумен на манастира от 1818 до смъртта си в 1845 година и гробът му се намира до църквата „Света Богородица“.


== „Св. св. Кирил и Методий“ ==
След четири години, на [[23 юли]] [[2005]] година, църквата „Свети Атанасий“ в село Лешок е осветена и отново открита за богослужения.
Църквата параклис „Св. св. Кирил и Методий“ се помещава в източната страна на южния корпус на манастира.<ref>[[Васил Златарски|Златарски, Васил]], „Пътуване на професор Васил Златарски из Македония, 1916 г.“, [http://macedonia-history.blogspot.com/2008/10/1916.html стр. 86]</ref> Третата църква на манастирския комплекс е посветена на [[Лазар Хребелянович]] и е построена по [[Югославия|югославско]] време между [[Първа световна война|Първата]] и [[Втора световна война|Втората световна война]].


Владишкият трон е дело на [[дебърска художествена школа|дебърски]] резбари от рода Максимовци от [[Битуше]].<ref name="Василиев 261">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 261 |url= |accessdate=}}</ref>
В 1929 година в Лешочкия манастир рисува видният български зограф [[Данаил Несторов]].<ref>{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|isbn= |pages=224|url= |accessdate=}}</ref>


== Галерия ==
== Галерия ==

Версия от 12:28, 25 август 2017

Лешочки манастир
Лешочки манастир
Църквата „Свети Атанасий“
Църквата „Свети Атанасий“
42.0668° с. ш. 21.0278° и. д.
Лешочки манастир
Местоположение в Република Македония
Вид на храмаправославен манастри
Страна Република Македония
Населено мястоЛеуново
Посветен наАтанасий Велики
РелигияМакедонска православна църква - Охридска архиепископия
ЕпархияТетовско-гостиварска
Архиерейско наместничествоГостиварско
Изграждане1321 г.
Статутдействащ
Лешочки манастир в Общомедия

Лешочкият манастир (Шаблон:Lang-mk) е православен манастир в диоцеза на Македонската православна църква - Охридска архиепископия. Разположен е край положкото село Лешок, Република Македония. Към манастирския комплекс няколко църкви.

Стар манастир

 Основна статия: Стар манастир

Най-старият храм е „Свети Атанасий“, така нареченият Стар манастир. Останките на храма се намират над калето на Лешок.[1]

„Свети Атанасий“

 Основна статия: Свети Атанасий (Лешочки манастир)

Католиконът „Свети Атанасий“ на новото място на манастира е от XIX век. Намира се на мястото на манастирския чифлик на средновековния манастирски комплекс. Църквата понася значителни щети по време на военния конфликт през 2001 година. Армията за национално освобождение контролира почти цяла Северозападна Македония и води престрелки с македонските правителствени сили. Македонското население в смесените райони започва да се изтегля от зоните в обсега на АНО. В тази напрегната обстановка албански екстремисти поставят експлозиви в главната църква на манастирския комплекс до село Лешок и на 21 август 2001 година взривяват до основи църквата. След подписването на Охридското споразумение обстановката в страната се нормализира и това дава възможност да се започне работата по възстановяването на църквата. С проектът по възстановяването на църквата в Лешок се заема Институтът за опазването на паметниците в Република Македония. Към този проект се включва и Европейския съюз, който отпуска 430 000 евро. С тези пари се осъществи възстановяването на църквата със същите камъни, които са използвани при първоначалния ѝ строеж. Всички те са номерирани и сортирани от Македонския институт за паметниците, който осъществи проекта. С парични средства се отзовава и Норвегия. Европейската агенция за възстановяване отпуска допълнителни средства на Македонския институт в размер на 150 000 евро, с които ше бъдат реставрирани и консервирани 392 m2 стенописи в църквата. След четири години, на 23 юли 2005 година, църквата „Свети Атанасий“ е преосветена и отново открита за богослужения.

Владишкият трон е дело на дебърски резбари от рода Максимовци от Битуше.[2]

„Успение Богородично“

Шаблон:Успение Богородично (Лешочки манастир)

Църквата „Света Богородица“

Втората църква „Успение Богородично“ или „Света Богородица“ е двуапсидна църква от XIX век, изографисана от майстор Михаил Панайотов от Галичник в 1849 г. при игумена Силвестър (1845 - 1860). Български възрожденски писател Кирил Пейчинович е игумен на манастира от 1818 до смъртта си в 1845 година и гробът му се намира до църквата „Света Богородица“.

„Св. св. Кирил и Методий“

Църквата параклис „Св. св. Кирил и Методий“ се помещава в източната страна на южния корпус на манастира.[3] Третата църква на манастирския комплекс е посветена на Лазар Хребелянович и е построена по югославско време между Първата и Втората световна война.

В 1929 година в Лешочкия манастир рисува видният български зограф Данаил Несторов.[4]

Галерия

  • Лешочкият манастир в началото на XX век
    Лешочкият манастир в началото на XX век
  • Църквата „Света Богородица“
    Църквата „Света Богородица“
  • Иконостасът на „Света Богородица“
    Иконостасът на „Света Богородица“
  • Стенописи в „Света Богородица“
    Стенописи в „Света Богородица“

Външни препратки

Бележки

  1. ↑ Иванов, Йордан, „Български старини из Македония“, 1908, 1931 (фототипно изд. С., 1970, .djvu формат), стр.95
  2. ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 261.
  3. ↑ Златарски, Васил, „Пътуване на професор Васил Златарски из Македония, 1916 г.“, стр. 86
  4. ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 224.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лешочки_манастир&oldid=8033999“.