Разлика между версии на „Свети Франциск от Асизи (София)“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
Bot: Automated text replacement (-източно- +източно)
м
м (Bot: Automated text replacement (-източно- +източно))
През 1935 г. в България се установяват пет монахини кармелитки. Дотогава тяхната общност пребивава в [[Цариград]], но промените в законодателството на [[Турция]] правят невъзможно по-нататъшното им оставане там. Със съдействието на архиепископ [[Йоан XXIII|Анджело Джузепе Ронкали]], който по това време е апостолически делегат в Цариград, и със съгласието на епископ [[Кирил Куртев]], кармелитките пристигат в София.<ref name=":3">Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.</ref>
 
През 1940 г. [[Кармелитки|сестрите кармелитки]] се сдобиват с имот до параклиса. Поради съседството на монахините някои от службите в църквата са изпълнявани по източно-католическиизточнокатолически ритуал и храмът започва да се посещава от [[Църква на съединените с Рим българи|униати]]. По това време в този квартал живеят около 300 семейства от латински обред, които не искат да посещават Светата литургия по източен обред. Храмът се е стопанисвал от Ордена на [[Капуцини (монашески орден)|капуцините]] и да защитят миряните си през 1941 г. те отказват да служат литургия в църквата.<ref>[https://draganbachev.wordpress.com/2011/01/27/установяване-на-апостолически-делег/ Установяване на апостолически делегати в България и тяхното отношение към мисията на капуцините]]</ref> След този инцидент църквата е поверена на кармелитките, а за латинския обред е предназначен католическия параклис „[[Благовещение Господне (София)|Благовещение Господне]]“.
 
През 1952 г. по време при съдебните преследвания на католическото духовенство, сестрите са обект на следене от апарата на Държавна сигурност.<ref name=":3" /> Всички сестри са арестувани и подложени на строги разпити.

Навигация