Народен съд: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 20:18, 27 август 2017

Тази статия е за извънредния съд. За първоинстанционните съдилища в периода 1952 — 1973 г. вижте Районен съд.

Вижте пояснителната страница за други значения на Народен съд.

Народният съд е наименование на извънреден съд, действал в Царство България в периода от декември 1944 до април 1945 г. като фактически орган на левия революционен терор.^[1] Създаден е с наредба-закон от 30 септември на правителството на Кимон Георгиев – това става в противоречие с Търновската конституция, която кабинетът претендира, че ще възстанови, и легализира започналото с Деветосептемврийския преврат масово политическо насилие в страната.^[2]

Официално т.нар. Народен съд е създаден за съдене на управлявалите страната от 1 януари 1941 до 9 септември 1944, довели страната до участието ѝ във Втората световна война. Заедно с тази цел се преследва узаконяването на извършените вече убийства след окупацията от страна на Червената армия, както и неутрализирането на политическия и интелектуален елит на Царство България и ликвидирането на неблагонадеждни евентуални политически противници за режима, установен след окупацията и преврата.^[3]

От 20 декември 1944 до 2 април 1945 г. са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Срещу 11 122 души са повдигнати обвинения,^[2] съдбата на много други арестувани е неизвестна. Процесите се извършват в Софийския университет, в Съдебната палата и в цялата страна. За около 4 месеца са издадени 9 155 присъди, с които са осъдени на смърт 2 730 души, 1 305 души получават доживотен затвор, а останалите – затвор от 1 до 20 години.^[2]^[4] Така един от хората с най-голям принос за спасяването на българските евреи Димитър Пешев е осъден от Народния съд на 15 години затвор „за фашистка дейност и антисемитизъм“, а Константин Муравиев е единственият оцелял министър-председател на България отпреди 9 септември 1944 г. За сравнение на Нюрнбергския процес са осъдени 19 души, от които на смърт 12. Присъдите се произнасят в името на „Симеон Втори, цар на българите“, тъй като все още действа Търновската конституция, въпреки че тя не позволява извънредни съдилища, каквото е т.нар. Народен съд.^[5]

Предистория

Трети състав на държавния съд функционира от 12 януари 1920 г. до Деветоюнския преврат на основата на Закона за наказване на виновниците за националната катастрофа, приет от правителството на Българския земеделски народен съюз. Основна цел на този закон е наказване на виновните за участието и поражението на Царство България в Първата световна война, а водещ мотив при приемането му е разправа с политическите противници, което прави Третия държавен съд предвестник в много отношения на Народния съд.^[6]

След завземането на властта от доминирания от комунистите Отечествения фронт (ОФ) на 9 септември 1944 г. започва кампания за наказване на виновниците за подпалването на Втората световна война (виж и безусловна капитулация).

Във Франция се водят дела от извънредния Висш съд по правосъдието (Haute Cour de Justice), който издава до 1951 г. 6 763 смъртни присъди в т.ч. на маршал Петен и на четирикратния министър-председател на Франция Пиер Лавал, екзекутиран на 15 октомври 1945 г. Изпълнени са общо 791 смъртни наказания. Последното дело е на Морис Папон от 1990 г.

Учредяване и състави

На 30 септември 1944 г. Министерският съвет приема единодушно законопроекта на Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея, изготвен от Министерството на правосъдието с министър Минчо Нейчев (комунист)^[7], включително и от некомунисти, съюзници на БРП (к) – земеделци на Никола Петков и социалдемократи, участващи в Отечествения фронт. ^[8] С указ № 22 на регентите на България, е одобрено 6-то Постановление на Министерски съвет, „.... взето на заседанието му от 30 септември 1944 г.“ , с което е приета Наредбата-закон. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването си в „Държавен вестник“ – 6 октомври 1944 г., бр. 219, и е изменяна двукратно с укази от 4.11.1944 г. и 4.01.1945 г.^[7].

Приемането на Наредбата трябвало да сложи край на своеволията, убийствата и терора из страната на взелите властта след 9 септември 1944 г. комунисти и земеделци. В този смисъл на 5 октомври 1944 г. министър-председателят Кимон Георгиев апелира да се сложи край на произволите и злоупотребите с властта.^[9] Георги Димитров, в качеството си на ръководител на Международния отдел на ЦК на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики), разпорежда (относно подсъдимите на бъдещите Народни съдилища) на ЦК на БРП на 21 декември 1944 г.: „Никой не трябва да бъде оправдан“^[10] и през януари 1945 „И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля“^[11].

По-голямата част от съдиите се избират от Отечествения фронт „от най-добрите граждани“,^[12] а останалите (включително председателите на съставите) – от министъра на правосъдието Минчо Нейчев, т.е. от политически орган/изпълнителната власт. Обвинителите и главният обвинител са назначени от Министерския съвет. Изискване за образователен ценз, включително и юридически, няма.

За лично укривателство на търсени от Народния съд Наредбата-закон предвиждала наказание от редовните съдилища в размер от пет до петнадесет години, като под ударите на тази разпоредба не попадат членовете на семейството.^[12]

Народният съд се състои от върховни и областни състави. Върховните състави са следните:

първи – за съдене на бившите министри, регенти и царски съветници;
втори – за съдене на депутатите от XXV Обикновено народно събрание;
трети – за съдене на обявените за „провинени“ български експерти по установяването на извършеното от СССР Катинско клане и по трагедията във Виница;
четвърти – за съдене на „военните престъпници“;
шести – за съдене на журналисти и пропагандатори на фашистка идеология;
седми – за съдене на участниците в депортирането на евреите от Беломорието и Вардарска Македония;
осми – за съдене на фашистките агенти от Софийска област;
девети – за съдене на прокурори и съдии при военнополевите и областни съдилища;
десети – за съдене на служителите на БНБ и други банки, както и стопански дейци;
единадесети – няма данни;
дванадесети – за съдене на членовете на организациите „Бранник“, „Български национални легиони“, на профсъюзите, симпатизиращи на Нацистка Германия и Фашистка Италия, и др.;
тринадесети – за съдене на жандармеристите за преследването и разстрелите на партизани.

От областните състави на този съд 9 са в София. Шестият разглежда дела срещу „профашистки“ журналисти, писатели и общественици, деветият – срещу „фашистките“ съдии и прокурори, други са срещу преследвачите на партизаните, срещу началници на Дирекцията на полицията, Държавна сигурност, гонителите на евреите, жандармерията, Разузнавателното отделение на Министерството на войната и т.н.

Върховните състави са 13-членни, а областните се състоят от 5 члена. Общият брой на областните състави е 68.^[13]

Върховен Народен съд

В страната

Обвинения и наказания

Според този извънреден наказателен нормативен акт, в редица случаи и с обратна сила, са обявени за престъпни:

сключването на договори с воюващи държави, обявяване на война, нарушаване неутралитета на България спрямо СССР, непредпазване народа от увреждане чрез войната, изпращането на български войски в Югославия и Гърция, „за да преследват народоосвободителните войски на тези страни“^[12].
противозаконно облагодетелстване чрез властта; извършването на тежки престъпления на политическа основа.
„служба на Германия или на съюзниците ѝ“^[12].
поставянето в опасност на български войски от техните ръководители.
предаване на „полицията, жандармерията и войската такива сведения, които са се отнасяли до безопасността или важни интереси на партизаните или другите борци за народните свободи“; „явно пристрастие и грубо престараване“ от страна на магистрати^[12].
изразяването на подкрепа чрез „действия, писания, слово или по друг начин“ за горните деяния или за гоненията на евреите^[12].

Посочени са като наказания:

смърт, временен (без посочен конкретен срок) или доживотен строг тъмничен затвор.
допълнително глоба до пет милиона лева, лишаване от права, конфискация на имущество.

Дейност

По „Дело № 1“ от 1 февруари 1945 г. са подсъдими бившите регенти, дворцови съветници, министри и народни представители от 25 ОНС. Тринадесет-членният Първи състав осъжда на смърт принц Кирил Преславски, Богдан Филов (бивш министър-председател), Никола Михов – тримата регенти на България преди идването на ОФ на власт, както и 17 бивши министри. Мотивите са:

Излагане на сигурността на държавата и поставяне на народните интереси в опасност;
Заповядали са действия, нарушаващи обявения неутралитет към СССР, отежнявайки с това международното положение на България;
Не са изпълнили служебното си положение във връзка с обявената и водена война с Англия и САЩ, като не са взели съответните мерки своевременно за предпазване на народа и държавата от материално и морално увреждане;
Изпращане на наши войски в Югославия и Гърция за да преследват народоосвободителните войски на тези страни и бездействали, с което са станали причина да се поставят в опасност нашите войски;
Заповядали и поощрявали убийства, тежки телесни повреди, палежи, изтезания във връзка с водената след 1 януари 1941 година от правителството вътрешна и външна политика;
Заповядали гоненето срещу евреите. ^[14].

На 1 февруари 1945 г. първи и втори върховен състав на Народния съд влизат в историята на България с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици. Екзекуцията на политиците е извършена в нощта на 1 срещу 2 февруари до запустяла яма в Орландовци, изровена от бомбардировките, извън Централните софийски гробища.^[11]

След повече от петдесет години, през 1996 г., присъдата е изцяло отменена с Решение №172 на Върховния съд от 26 август 1996 година.

По „Дело № 6“ са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти, включително вече убити, като Райко Алексиев, Данаил Крапчев, Петър Амзел и други. По това дело е осъден журналистът и редактор на в. „Демократически сговор“ и в. „Мир“, Димитър Павлов. Присъдата е „за скудоумие и шовинизъм“. Осъдена е и писателката Фани Попова-Мутафова за прогерманското ѝ поведение.

Макар че на съставите е указано да действат по съвест, те са ограничени от краен срок 31 март 1945 година (според някои източници продължават и след това). Присъдите не подлежат на обжалване. Присъдите на първите два състава са обявени на 1 февруари 1945 г. на 150-хиляден внушителен митинг.^[15] Присъствените смъртни присъди са изпълнявани веднага.

За брой на процесите се сочи 135, а за общ брой на присъдите – 9 155.^[13] Подсъдни на съда са и лица, неприсъстващи и убити без съд преди заседанието, а по отношение на конфискацията – конфискува се имуществото, това на наследниците, както и имоти на други притежатели, ако са били обект на сделки години преди това. По други данни обвиняеми пред Народния съд са 11 122 души, смъртни присъди получават 2730, оправдани са 1516.^[16]

Между осъдените на смърт са тримата регенти, 22 министри, 8 царски съветници, 67 депутати, 47 генерали и полковници и др. На доживотен затвор са осъдени 4 бивши министри (Михаил Арнаудов, Константин Муравиев, Вергил Димов, Руси Русев), 2 царски съветници, 22 депутати, няколко професори и други.

На 3 юли 1945 г. Главният народен обвинител Георги Петров докладва, че са произнесени 2618 смъртни, 1226 доживотни тъмнични, 8 20-годишни, 946 15-годишни, 687 10-годишни и 3741 по-кратки присъди. Голям брой от осъдените на затвор умират непосредствено след съда от побой и изтезания.^[17]

Министърът на правосъдието Минчо Нейчев, в доклад (раздел II за Народния съд) пред Политбюро на ЦК на БРП (к), на 24 юли 1945 г.^[18] , съобщава следните данни, които се различават от тези на Главния обвинител, дадени по-горе. За времето от 22 декември до 31 март Народният съд е разгледал 145 дела с общо 10 907 подсъдими, като независимо от степента на наказанието почти на всички подсъдими е конфискувано имуществото. До този период от време работата на съда не е приключила, поради това, че са издадени задочни смъртни присъди срещу офицери на фронта, както и съществуват висящи дела срещу други около 150 офицери, също така участвали във военните операции на българската армия 1944 – 1945 г.

Присъдите на съда според Министъра на правосъдието
присъди	брой осъдени
смъртни	2730
доживотни тъмнични	1921
20-годишни	19
15-годишни	962
10-годишни	727
по-кратки присъди	3241

Критики и отмяна на присъди

Основна статия: Potius sero, quam nunquam

От някои изследователи се оспорва конституционността на Наредбата-закон и учредяването на самия съд. Също така, те посочват съдът като нарушение на прокламираните от ОФ искания за „възстановяване на всички политически и граждански права и свободи“.

Според някои Народният съд правораздава в нарушение на Наказателния кодекс, защото НК не допуска прилагане на закони с обратна сила и наказание за действия, които не са били престъпление по време на извършването им^[19]. Съденето на депутати, които при това имат имунитет, дава и друго основание de jure да се твърди, че съдът е незаконен, т.е. изцяло политически и външнополитически (виж суверенитет).

Основните критики са свързани с това, че процесите са скалъпени, а Народният съд е нелегитимен. Твърди се също, че той узаконява вече извършени политически убийства, но е само малка част от извършеното от режима спрямо неговите противници и близките им. Извършеното от Народния съд се вписва от неговите критици в мащабната чистка след 9 септември 1944 г., която на глава от населението взима повече жертви от всяка друга страна в Европа, а и в света. ^[20] За сравнение – осъдени на смърт в Нюрнбергските процеси са едва 12 души, спрямо 2730 от българския Народен съд.

През 1996 г. Върховният съд на Република България отменя част от присъдите на Народния съд с мотив липса на доказателства.

Несправедливите присъди на Народния съд са изброени сред престъпленията на комунистическия режим в приетия през 2000 г. специален закон (Закон за обявяване комунистическия режим в България за престъпен)^[21].

В Решение 4/1998 г., опирайки се на прежната си практика, Конституционният съд приема, че Народният „не е съдът, съществуващ и действащ към онзи момент като част от правосъдната система на държавата [..., а] е един извънреден съд с определени по време правомощия [...]. От гледна точка на сега действащата Конституция така издадените присъди не могат да се окачествят като съдебни актове.“ ^[22] Поради това е допустима реституция по силата на закона (ex lege), без проверка на присъдите.

С приемането от 41-вото Народно събрание на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, внесен от народния представител Лъчезар Тошев, (Обн. ДВ. бр.62 от 10 август 2010 г. ) се реабилитираха осъдените от Трети върховен състав на Народния съд участници в комисиите за разследване на убийствата на полски офицери в Катин и Виница.^[23]

Според някои законодателното осъждане на дейността на Народния съд и реституцията са част от практиката за реванш на бившите колаборационисти и техните наследници. Това за тях е опит да се „смеси“ наказанието за обективния колаборационизъм на управлявалите България 1941 – 1944 с обективните престъпления на комунистите 1944 – 1962, като опит за ревизия на решенията на Великите сили от Казабланка, Москва и Техеран – 1943 г.

Памет и почит за жертвите на комунистическия режим

Датата 1 февруари за първи път официално се отбелязва в България като Ден на почит към жертвите на комунистическия режим едва през 2011 г. Решението за това е взето от правителството на 19 януари същата година, по предложение на двама президенти – Желю Желев (1990 – 1997) и Петър Стоянов (1997 – 2002).^[11]

Източници

↑ Знеполски, Ивайло. Българският комунизъм. Социокултурни черти и властова траектория, Институт за изследване на близкото минало, Издателство Сиела, София, 2008, с. 107 – 108 ISBN 978-954-28-0236-5
↑ ^а ^б ^в Вачков, Даниел. Пътят на комунистическата партия към властта (1939 – 1944) // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 101 – 102.
↑ Знеполски, Ивайло. Българският комунизъм. Социокултурни черти и властова траектория, Институт за изследване на близкото минало, Издателство Сиела, София, 2008, с. 109 ISBN 978-954-28-0236-5
↑ http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2015/02/06/2466106_kurvaviiat_chetvurtuk_narechen_naroden_sud/ Кървавият четвъртък, наречен Народен съд
↑ присъдите на т. нар. народен съд се произнасят в името на „Симеон Втори, цар на българите“, тъй като все още действа Търновската конституция. Която впрочем не позволява извънредни съдилища, какъвто е народният съд.
↑ Аврамов, Румен. Комуналният капитализъм: Т.III. София, Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии, 2007. ISBN 978-954-90758-9-2. с. 249.
↑ ^а ^б Пауновски, Иван. Възмездието. Документално-художествена книга за царските съветници, министрите и регентите пред Народния съд 1944 – 1945, Партиздат, София, 1971, с. 14
↑ Знеполски, Ивайло. Българският комунизъм. Социокултурни черти и властова траектория, Институт за изследване на близкото минало, Издателство Сиела, София 2008, с. 107 ISBN 978-954-28-0236-5
↑ Огнянов, Любомир. Държавно-политическата система на България 1944 – 1948, София 1993, Издателство на БАН, с. 32
↑ Телеграма от 21 декември 1944 написана на руски
↑ ^а ^б ^в В деня за почит към жертвите на комунизма: „И никакви съображения за хуманност“
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е [Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане на България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея http://www.infotel.bg/juen/arh/26052010.htm]
↑ ^а ^б Декомунизация, интернет инициатива в консултация с антикомунистически настроени български учени
↑ МВР – Дирекция Информация и Архив, Присъда на Народния съд от 1 февруари 1945 г.
↑ Българските държавни институции. Енциклопедичен справочник, София 1987, с. 263
↑ История на България, изд. Отворено общество, 1996, стр. 421
↑ Българската гилотина", Поля Мешкова, Диню Шарланов, София, 1994, стр. 158, цит. по Декомунизация
↑ http://www.nbu.bg/webs/historyproject/dokumenti_44-62/razdel2t4/f1bop6ae67.pdf Решения на ПБ на ЦК на БРП/к/ за продължаване чистката в съдебния апарат, постигане на пълно сработване между съдебните органи и милицията, внасяне на съдебна литература от СССР, ликвидиране на натрупани следствени дела и др. Доклад от Минчо Нейчев, министър на правосъдието за дейността на Министерството на правосъдието. 24 юли 1945 г. Р Е Ш Е Н И Я Н А П О Л И Т Б Ю Р О № 48 взети в заседанието на 24 юли 1945 г., протокол № 72, ЦДА, ф. 1 б, оп. 6, а.е. 67, л. 1 – 20. Оригинали. Машинопис.
↑ Огнянов, Любомир. пос. съч., с. 34 – 35
↑ Крамптън, Ричард, Кратка история на България, София 1994, с. 216
↑ Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен // Лекс.БГ. Посетен на 26 август 2009.
↑ Решение по конституционно дело 16/1997 г. // Държавен вестник 30/1998 г. Посетен на 15 октомври 2010., т. III.2.А
↑ Закон за политическа и гражданска реабилитация

Вижте също

Литература

Никола Алтънков: Нарекоха ги „фашисти“, София 2004
Борислав Гърдев: „Народния съд“ не отмина и спасителя на евреите Филип Махмудиев
Поля Мешкова и Диню Шарланов: Българската гилотина. Тайните механизми на „Народния съд“, София 1994

Външни препратки

Архив на Народния съд – страница в официалния сайт на Държавния архив на България
Кървавият четвъртък, наречен Народен съд. capital.bg, февруари 2015
Народният съд 1944 – 1945, сайт на Държавна агенция „Архиви“, предоставящ свободен достъп до документи от Народния съд.
Пълния текст на „Наредба-Закон за съдене от Народен Съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея“, www.omda.bg
Осъдени от Народния съд, Сп. „Един завет“, орган на СВ ВНВУ, кн.1/2005 г.
1945 г. „Кървавият четвъртък“ в България. Bloody Thursday in Bulgaria
Осъдени души от сайта capital.bg, автор: Марта Методиева, 26 фев 2010
Народния съд – 1944 година. Фото-архив Тодор Славчев
Снимки от Заседанията на Народния Съд. Изгубената България
Политическият геноцид през 1944 – 1945 г., news.ibox.bg
Осъдените правителства на България, news.ibox.bg
Погубените 1945 „Народният съд“ – фотографии от архива на Тодор Славчев
Прочит на историята: Линчът, наречен „народен съд“ dnevnik.bg, 01 февруари 2013

[Ivailo-1] Знеполски, Ивайло. Българският комунизъм. Социокултурни черти и властова траектория, Институт за изследване на близкото минало, Издателство Сиела, София, 2008, с. 107 – 108 ISBN 978-954-28-0236-5

[вачков-2] а ^б ^в Вачков, Даниел. Пътят на комунистическата партия към властта (1939 – 1944) // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 101 – 102.

[3] Знеполски, Ивайло. Българският комунизъм. Социокултурни черти и властова траектория, Институт за изследване на близкото минало, Издателство Сиела, София, 2008, с. 109 ISBN 978-954-28-0236-5

[4] ttp://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2015/02/06/2466106_kurvaviiat_chetvurtuk_narechen_naroden_sud/ Кървавият четвъртък, наречен Народен съд

[5] присъдите на т. нар. народен съд се произнасят в името на „Симеон Втори, цар на българите“, тъй като все още действа Търновската конституция. Която впрочем не позволява извънредни съдилища, какъвто е народният съд.

[6] Аврамов, Румен. Комуналният капитализъм: Т.III. София, Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии, 2007. ISBN 978-954-90758-9-2. с. 249.

[Paunovski-7] а ^б Пауновски, Иван. Възмездието. Документално-художествена книга за царските съветници, министрите и регентите пред Народния съд 1944 – 1945, Партиздат, София, 1971, с. 14

[8] Знеполски, Ивайло. Българският комунизъм. Социокултурни черти и властова траектория, Институт за изследване на близкото минало, Издателство Сиела, София 2008, с. 107 ISBN 978-954-28-0236-5

[9] Огнянов, Любомир. Държавно-политическата система на България 1944 – 1948, София 1993, Издателство на БАН, с. 32

[10] Телеграма от 21 декември 1944 написана на руски

[dnevnik-11] а ^б ^в В деня за почит към жертвите на комунизма: „И никакви съображения за хуманност“

[naredba-12] а ^б ^в ^г ^д ^е [Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане на България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея http://www.infotel.bg/juen/arh/26052010.htm]

[decommuni-13] а ^б Декомунизация, интернет инициатива в консултация с антикомунистически настроени български учени

[14] МВР – Дирекция Информация и Архив, Присъда на Народния съд от 1 февруари 1945 г.

[15] Българските държавни институции. Енциклопедичен справочник, София 1987, с. 263

[16] История на България, изд. Отворено общество, 1996, стр. 421

[17] Българската гилотина", Поля Мешкова, Диню Шарланов, София, 1994, стр. 158, цит. по Декомунизация

[18] ttp://www.nbu.bg/webs/historyproject/dokumenti_44-62/razdel2t4/f1bop6ae67.pdf Решения на ПБ на ЦК на БРП/к/ за продължаване чистката в съдебния апарат, постигане на пълно сработване между съдебните органи и милицията, внасяне на съдебна литература от СССР, ликвидиране на натрупани следствени дела и др. Доклад от Минчо Нейчев, министър на правосъдието за дейността на Министерството на правосъдието. 24 юли 1945 г. Р Е Ш Е Н И Я Н А П О Л И Т Б Ю Р О № 48 взети в заседанието на 24 юли 1945 г., протокол № 72, ЦДА, ф. 1 б, оп. 6, а.е. 67, л. 1 – 20. Оригинали. Машинопис.

[19] Огнянов, Любомир. пос. съч., с. 34 – 35

[20] Крамптън, Ричард, Кратка история на България, София 1994, с. 216

[21] Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен // Лекс.БГ. Посетен на 26 август 2009.

[22] Решение по конституционно дело 16/1997 г. // Държавен вестник 30/1998 г. Посетен на 15 октомври 2010., т. III.2.А

[23] Закон за политическа и гражданска реабилитация

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]

[17]

[18]

[19]

[20]

[21]

[22]

[23]

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 [[File:Konstantin Muraviev.jpg|180px|мини|[[Константин Муравиев]], министър-председател на последното българско правителство преди [[деветосептемврийски преврат|преврата от 1944 г.]], е сред малкото оцелели висши политици]]
-'''Народният съд''' е наименование на [[извънреден съд]], действал в [[Царство България]] в периода от декември 1944 до април 1945 г. като [[де факто|фактически орган]] на [[Червен терор|левия революционен терор]].<ref name="Ivailo">Знеполски, Ивайло. Българският комунизъм. Социокултурни черти и властова траектория, Институт за изследване на близкото минало, Издателство Сиела, София, 2008, с. 107 – 108 ISBN 978-954-28-0236-5 </ref> Създаден е с наредба-закон от 30 септември на [[Правителство на Кимон Георгиев 2|правителството]] на [[Кимон Георгиев]] – това става в противоречие с [[Търновска конституция|Търновската конституция]], която кабинетът претендира, че ще възстанови, и легализира започналото с [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] масово политическо насилие в страната.<ref name="вачков">{{cite | фамилия-част = Вачков | име-част = Даниел | автор-част-препратка = Даниел Вачков | заглавие-част = Пътят на комунистическата партия към властта (1939 – 1944) | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 101 – 102}}</ref>
+'''Народният съд''' е наименование на [[извънреден съд]], действал в [[Царство България]] в периода от декември 1944 до април 1945 г. като [[де факто|фактически орган]] на левия революционен терор.<ref name="Ivailo">Знеполски, Ивайло. Българският комунизъм. Социокултурни черти и властова траектория, Институт за изследване на близкото минало, Издателство Сиела, София, 2008, с. 107 – 108 ISBN 978-954-28-0236-5 </ref> Създаден е с наредба-закон от 30 септември на [[Правителство на Кимон Георгиев 2|правителството]] на [[Кимон Георгиев]] – това става в противоречие с [[Търновска конституция|Търновската конституция]], която кабинетът претендира, че ще възстанови, и легализира започналото с [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] масово политическо насилие в страната.<ref name="вачков">{{cite | фамилия-част = Вачков | име-част = Даниел | автор-част-препратка = Даниел Вачков | заглавие-част = Пътят на комунистическата партия към властта (1939 – 1944) | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 101 – 102}}</ref>
 Официално т.нар. Народен съд е създаден за съдене на управлявалите страната от 1 януари 1941 до 9 септември 1944, довели страната до [[България по време на Втората световна война|участието]] ѝ във [[Втора световна война|Втората световна война]]. Заедно с тази цел се преследва узаконяването на извършените вече убийства след окупацията от страна на Червената армия, както и неутрализирането на политическия и интелектуален елит на [[Царство България]] и ликвидирането на неблагонадеждни евентуални политически противници за режима, установен след окупацията и преврата.<ref>Знеполски, Ивайло. Българският комунизъм. Социокултурни черти и властова траектория, Институт за изследване на близкото минало, Издателство Сиела, София, 2008, с. 109 ISBN 978-954-28-0236-5 </ref>
@@ Ред 18: / Ред 18: @@
 == Учредяване и състави ==
 [[File:Georgi Dimitrov.jpg|180|мини|[[Георги Димитров]]: ''„Никой не трябва да бъде оправдан“'']]
-На 30 септември 1944 г. Министерският съвет приема единодушно законопроекта на ''Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея'', изготвен от Министерството на правосъдието с министър Минчо Нейчев (комунист)<ref name = "Paunovski">Пауновски, Иван. Възмездието. Документално-художествена книга за царските съветници, министрите и регентите пред Народния съд 1944 – 1945, Партиздат, София, 1971, с. 14</ref>, включително и от некомунисти, съюзници на БРП (к) - земеделци на [[Никола Петков]] и социалдемократи, участващи в Отечествения фронт. <ref>Знеполски, Ивайло. Българският комунизъм. Социокултурни черти и властова траектория, Институт за изследване на близкото минало, Издателство Сиела, София 2008, с. 107 ISBN 978-954-28-0236-5 </ref> С указ № 22 на регентите на България, е одобрено 6-то Постановление на Министерски съвет, ''„.... взето на заседанието му от 30 септември 1944 г.“ '', с което е приета Наредбата-закон. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването си в „Държавен вестник“ – 6 октомври 1944 г., бр. 219, и е изменяна двукратно с укази от 4.11.1944 г. и 4.01.1945 г.<ref name = "Paunovski"></ref>.
+На 30 септември 1944 г. Министерският съвет приема единодушно законопроекта на ''Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея'', изготвен от Министерството на правосъдието с министър Минчо Нейчев (комунист)<ref name = "Paunovski">Пауновски, Иван. Възмездието. Документално-художествена книга за царските съветници, министрите и регентите пред Народния съд 1944 – 1945, Партиздат, София, 1971, с. 14</ref>, включително и от некомунисти, съюзници на БРП (к) – земеделци на [[Никола Петков]] и социалдемократи, участващи в Отечествения фронт. <ref>Знеполски, Ивайло. Българският комунизъм. Социокултурни черти и властова траектория, Институт за изследване на близкото минало, Издателство Сиела, София 2008, с. 107 ISBN 978-954-28-0236-5 </ref> С указ № 22 на регентите на България, е одобрено 6-то Постановление на Министерски съвет, ''„.... взето на заседанието му от 30 септември 1944 г.“ '', с което е приета Наредбата-закон. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването си в „Държавен вестник“ – 6 октомври 1944 г., бр. 219, и е изменяна двукратно с укази от 4.11.1944 г. и 4.01.1945 г.<ref name = "Paunovski"></ref>.
 Приемането на Наредбата трябвало да сложи край на своеволията, убийствата и терора из страната на взелите властта след 9 септември 1944 г. комунисти и земеделци. В този смисъл на 5 октомври 1944 г. министър-председателят [[Кимон Георгиев]] апелира да се сложи край на произволите и злоупотребите с властта.<ref>Огнянов, Любомир. Държавно-политическата система на България 1944 – 1948, София 1993, Издателство на БАН, с. 32</ref> [[Георги Димитров]], в качеството си на ръководител на Международния отдел на ЦК на [[КПСС|Всесъюзната комунистическа партия (болшевики)]], разпорежда (относно подсъдимите на бъдещите Народни съдилища) на ЦК на БРП на 21 декември 1944 г.: ''„Никой не трябва да бъде оправдан“''<ref>Телеграма от 21 декември 1944 написана на руски</ref> и през януари 1945 „''И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля''“<ref name=dnevnik>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/02/01/1035048_v_denia_za_pochit_kum_jertvite_na_komunizma_i_nikakvi/ В деня за почит към жертвите на комунизма: „И никакви съображения за хуманност“]</ref>.
@@ Ред 39: / Ред 39: @@
 * дванадесети – за съдене на членовете на организациите „[[Бранник]]“, „[[Български национални легиони]]“, на профсъюзите, симпатизиращи на Нацистка Германия и Фашистка Италия, и др.;
 * тринадесети – за съдене на жандармеристите за преследването и разстрелите на партизани.
 От областните състави на този съд 9 са в [[София]]. Шестият разглежда дела срещу „профашистки“ журналисти, писатели и общественици, деветият – срещу „фашистките“ съдии и прокурори, други са срещу преследвачите на партизаните, срещу началници на Дирекцията на полицията, Държавна сигурност, гонителите на евреите, жандармерията, Разузнавателното отделение на Министерството на войната и т.н.
@@ Ред 95: / Ред 96: @@
 Министърът на правосъдието Минчо Нейчев, в доклад (раздел II за Народния съд) пред Политбюро на ЦК на БРП (к), на 24 юли 1945 г.<ref>http://www.nbu.bg/webs/historyproject/dokumenti_44-62/razdel2t4/f1bop6ae67.pdf Решения на ПБ на ЦК на БРП/к/ за продължаване чистката в съдебния апарат, постигане на пълно сработване между съдебните органи и милицията, внасяне на съдебна литература от СССР, ликвидиране на натрупани следствени дела и др. Доклад от Минчо Нейчев, министър на правосъдието за дейността на Министерството на правосъдието. 24 юли 1945 г. Р Е Ш Е Н И Я Н А П О Л И Т Б Ю Р О № 48
-взети в заседанието на 24 юли 1945 г., протокол № 72, ЦДА, ф. 1 б, оп. 6, а.е. 67, л. 1 – 20. Оригинали. Машинопис.</ref> ,  съобщава следните данни, които се различават от тези на Главния обвинител, дадени по-горе. За времето от 22 декември до 31 март Народният съд е разгледал 145 дела с общо 10 907 подсъдими, като независимо от степента на наказанието почти на всички подсъдими е конфискувано имуществото. До този период от време работата на съда не е приключила, поради това, че са издадени задочни смъртни присъди срещу офицери на фронта, както и съществуват висящи дела срещу други около 150 офицери, също така участвали във военните операции на българската армия 1944 – 1945 г.
+взети в заседанието на 24 юли 1945 г., протокол № 72, ЦДА, ф. 1 б, оп. 6, а.е. 67, л. 1 – 20. Оригинали. Машинопис.</ref> , съобщава следните данни, които се различават от тези на Главния обвинител, дадени по-горе. За времето от 22 декември до 31 март Народният съд е разгледал 145 дела с общо 10 907 подсъдими, като независимо от степента на наказанието почти на всички подсъдими е конфискувано имуществото. До този период от време работата на съда не е приключила, поради това, че са издадени задочни смъртни присъди срещу офицери на фронта, както и съществуват висящи дела срещу други около 150 офицери, също така участвали във военните операции на българската армия 1944 – 1945 г.
 {| class="wikitable"