Валеж: Разлика между версии

Направо към навигацията Направо към търсенето
25 байтове добавени ,  преди 5 години
редакция без резюме
(→‎top: Fix: грешен интервал в препратка редактирано с AWB)
Редакция без резюме
Етикет: липсва шаблон в раздел Източници
[[File:Regnbyge.jpg|200п|мини|Лятна буря в [[Дания]]]]
 
Под '''валеж''' в [[метеорология]]та се разбира както ''падналата'' от [[облак|облаците]] [[вода]], така и водата, ''отложена'' (кодензирана) по земната повърхност и предметите.<ref>http://www.geoznanie.com/2013/03/geografski-rechnik-v.html</ref> И в двата случая водата може да е в течно или твърдо състояние. Всички валежи се дължат на една и съща причина - – ниската температура на земната повърхност и на приземните въздушни слоеве.
 
*Валежът от облаците пада под формата на [[дъжд]], [[ръмеж]], [[сняг]], дъжд+сняг (мокър сняг, [[лапавица]], ималик), [[град (валеж)|град]] ([[градушка]]), дъжд+град ([[леден дъжд]], ледена суграшица, голодаш), град+сняг (леден сняг, снежна суграшица, миулик).
 
В [[метеорология]]та се използват следните характеристики на валежите:
*Количество - – дебелината на водния слой (в mm [[воден стълб]]), който може да се образува над хоризонтална непропусклива повърхност. Тази единица за количество е идентична на използваната в практиката ''литър на квадратен метър'' (l/m<sup>2</sup>).
*Интензивност - – количество валеж, паднал за единица време (mm/h)
*Продължителност
*Вид на валежа
 
=== Поледица ===
Поледицата е плътно, гладко наслоение на прозрачен лед по различни повърхности – хоризонтални и вертикални: земята, стълбове, проводници, клони. Наблюдава се в началото и в края на зимата при променливо време и температури от 0 до –5 °С. Образува се, когато дъжд и мъгла дойдат в съприкосновение със силно изстиналите повърхности. Капките замръзват веднага и покриват повърхностите с лед. Поледицата е валеж, който в повечето случаи причинява значителни щети на земеделието и стопанството.
 
== Валежи, образувани в облаците ==
 
=== Състав на облаците ===
Облаците се състоят от водни капки и ледени кристали с много малки размери (10–2010 – 20 [[µm]]), които падат с много малка скорост (няколко m/s), така че дори съпротивлението с въздуха и слабата му циркулация са достатъчни да ги поддържат в равновесие. Ето защо дори много мощни облаци не дават нито капка валеж. За да вали, не е достатъчно само да има облаци.
 
За да полетят към повърхността на земята, капките и снежинките трябва да достигнат определен размер (от 100 µm до 3,5 mm) и скорост на падане. Дори в този случай, преминавайки през въздушно пространство с по-висока температура и ниска относителна влажност, те може да не паднат на земята.
 
Нарастването на облачните елементи става при съвместно действие на два процеса – кондензация и дифузно пренасяне. Кондензацията на водните пари в зародишни капки е в основата на зародишните капки и кристали, а дифузно пренасяне става, когато облакът е съставен от различни по размер частици – една част от тях се изпаряват за сметка на нарастването на друга част. Последният процес е най-интензивен, когато облакът е съставен от преохладени водни капки и ледени кристали. Капките се изпаряват, пренасят се върху кристалите и сублимират, при което кристалите се превръщат в снежинки с различна форма и големина.
 
Уедряването на капките става чрез сливането на по-малките капки в облака или по време на валежа, когато по-едрите капки достигат по-дребните.
 
Смесеният облак се състои от 3 зони:
* долна зона – на водните капки,
* горна зона – на кристалите,
* средна – смесена зона.
 
Нарастването на елементите на облака става в горната зона. През лятото падащите снежинки бързо се разтапят и до земята достигат едри капки дъжд, а през зимата валежът е от сняг.
* ''Поройните валежи'' са под формата на дъжд и сняг, падащи обикновено от облаци от купесто-дъждовен тип. Започват внезапно и траят малко, като може да се подновят. Капките и снежинките са едри. Понякога са придружени от град.
* [[Ръмеж]]ът се образува в слоести и слоесто-купести облаци. Има малка продължителност, а капките и снежинките са дребни.
* [[Суграшица]]та представлява сферични, бели, меки и лесно смачкващи се зрънца с диаметър 2–52 – 5 mm. Снежната или ледената суграшица се образува в облаци с висока скорост на възходящите потоци. В такива случаи, ако върху малки снежинки се натрупват и замръзват преохладени водни капчици се образува снежна суграшица. Тя представлява бели непрозрачни зърна. Ледената суграшица представлява зрънца с непрозрачно бяло ядро, обвито с прозрачен леден слой. Понякога ледената суграшица се възприема като разновидност на града.
* [[Лапавица]]та е особен валеж, който се образува при интензивна сублимация, когато снежинките от горния сектор на облака преминават през сектор с дребни дъждовни капчици. Така нарастването им става във всички посоки.
* [[Градушка]]та е особен валеж, който пада през топлата част на годината. Това е развитие на суграшицата, при което дебелината на ледената обвивка е значително по-голяма. Образуване на едър град става при неколкократно вертикално движение на облака от силни въздушни течения.
* напълно покрита околност;
* покрити са съответно 3/4, 1/2 и 1/4 от околността;
* без снежна покривка (последното - – когато след снеговалеж има незначителни снежни петна или снежната покривка се е стопила).
 
Снежната покривка може да е равномерна или на [[пряспа|преспи]]. Височината и&#768; се измерва в cm с обикновена линия или със специална ''снегомерна рейка''.
* цилиндърът предварително се тарира;
* набива се до повърхността на почвата, при което се определя височината на снега и се определя неговият обем;
* съдът се претегля двукратно – след вземане на пробата и след разтопяването на снега;
* след разтопяването се измерва обемът на водата, което може да послужи и за определяне на количеството на валежа в mm;
* плътността на снега се изчислява по формулата D = V в / Vc.

Навигация