Марин Грашнов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-партизанин +партизанин)
м whitespaces
Ред 1: Ред 1:
{{Биография инфо
{{Биография инфо
| име = Марин Грашнов
|име = Марин Грашнов
| портрет =
|портрет =
| описание = български политик
|описание = български политик
| роден-място = [[Дебнево]], [[България]]
|роден-място = [[Дебнево]], [[България]]
| починал-място = [[София]], [[България]]
|починал-място = [[София]], [[България]]
| още =
|още =
{{Депутат-България|2н=1|3н=1|4н=1|5н=1|6н=1}}
{{Депутат-България|2н=1|3н=1|4н=1|5н=1|6н=1}}
}}
}}

Версия от 02:31, 1 септември 2017

Марин Грашнов
български политик
Роден
Починал
2004 г. (84 г.)
Народен представител в:
II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   

Марин Пенчев Грашно̀в е български партизанин и политик от Българската комунистическа партия (БКП), министър на строежите (1952 – 1957, 1959 – 1968).

Биография

Марин Грашнов е роден на 30 септември 1919 г. в с. Дебнево, Троянско.[1] Учи в Троянската гимназия. Завършва средно икономическо образование. Член е на Работническия младежки съюз от 1936 г. и на БКП през 1942 г.[1] Партизанин е в Партизански отряд „Христо Кърпачев“ от 15 септември 1943 г. [2]

След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. оглавява Околийския народен съвет и Околийската организация на БКП в Троян, след това е секретар на Окръжния комитет на БКП в Ловеч. В периода 1952 – 1957 г. е министър на строежите и пътищата в първото правителство на Вълко Червенков и правителството на Вълко Червенков и Антон Югов. [1]

Между 1959 и 1968 г. последователно е председател на Комитета по архитектура и благоустройство (1959 – 1961) и Комитета по строителство (1961 – 1962) във второто правителство на Антон Югов и министър на строежите (1962 – 1968) в третото правителство на Антон Югов и в първото и второто правителство на Тодор Живков.[1]

Кандидат-член на Централния комитет на БКП от 1954 г. Многократно е назначаван за пълномощник на ЦК по изграждането на големи строителни обекти. В периода 1958 – 1976 г. е член на ЦК на БКП.[3] През 1968 – 1971 г. е завеждащ отдела „Строителство, архитектура и транспорт“ в ЦК на БКП.

Между 1971 и 1974 г. е посланик на България в Египет. След 1974 г. се оттегля от активна обществена дейност и издава няколко мемоарни книги.[1]

Родство-баща на бизнесмена Владимир Грашнов (1952 – 2001).

Марин Грашнов умира през 2004 г. в София.

Публикации

  • „От септември до септември 1923 – 1944. Разкази, очерци и спомени“ (1973)
  • „Командирът. Случки из живота на Христо Кърпачев“ (1976)
  • „Бунтът на непокорните“ (1983)
  • „Каменният летопис на народното строителство 1944 – 1990 г.“ (2000)

Бележки

  1. а б в г д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 126 – 127.
  2. Бойният път на Партизански отряд „Христо Кърпачев“, Военно издателство, София, 1975, с. 68
  3. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 266, ISBN 954-528-790-X
Иван Винаров министър на строежите и пътищата (8 ноември 1952 – 1 февруари 1957) Раденко Видински[1]
Стоян Тончев[2]
Кимон Георгиев председател на комитета по архитектура и благоустройство (25 декември 1959 – 1 юни 1961) Димитър Котев
Стоян Гюров председател на комитета по строителство (1 юни 1961 – 17 март 1962) няма
Димитър Котев[3]
министър на строежите (17 март 1962 – 27 декември 1968) Пенчо Кубадински
  1. министър на строежите и строителните материали
  2. министър на комуналното стопанство, благоустройството и пътищата
  3. председател на държавния комитет по строителство и архитектура от 17 март 1962 до 27 ноември 1962