Керченски проток: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м whitespaces
Ред 1: Ред 1:
[[Файл:Locatie Straat van Kertsj.PNG|мини|349x349пкс|Разположение на протока ]]
[[Файл:Locatie Straat van Kertsj.PNG|мини|349x349пкс|Разположение на протока]]
[[Файл:Kerch_Strait_sea.jpg|350п|мини|Изглед към протока от Кримския полуостров]]'''Керченският проток''' ({{lang-ru|Керченский пролив}}; {{lang-uk|Керченська протока}}), наричан от древните гърци '''Кимерийски Босфор''' (на народа [[кимерийци]]) е [[проток]], съединяващ [[Черно море|Черно]] и [[Азовско море]].
[[Файл:Kerch_Strait_sea.jpg|350п|мини|Изглед към протока от Кримския полуостров]]'''Керченският проток''' ({{lang-ru|Керченский пролив}}; {{lang-uk|Керченська протока}}), наричан от древните гърци '''Кимерийски Босфор''' (на народа [[кимерийци]]) е [[проток]], съединяващ [[Черно море|Черно]] и [[Азовско море]].



Версия от 21:11, 1 септември 2017

Разположение на протока
Изглед към протока от Кримския полуостров

Керченският проток (Шаблон:Lang-ru; Шаблон:Lang-uk), наричан от древните гърци Кимерийски Босфор (на народа кимерийци) е проток, съединяващ Черно и Азовско море.

География

От запад е Керченският полуостров (най-източният край на Кримския полуостров), а от изток – Таманският полуостров. Ширината на пролива е от 4,5 до 15 км. Максималната дълбочина е 18 метра.

Пристанището на град Керч е най-важното за пролива. Той е зона за улов на много видове риба.

Митове

Еврипид описва[1] как откъм Таврида (тоест Крим) пролива преплува Ио – възлюбената на Зевс, която е превърната от жена му Хера в крава, гонена от стършел.

Есхил нарича брода през пролива Босфор („Кравешки брод“)[2].

Керченският проток погледнат от космоса.

В своите „Жизнеописания“ Плутарх, позовавайки се на Хеланик, съобщава, че амазонките се прехвърлят през Кимерийския Босфор по леда[3].

История

XX век

През април 1944 г. започва строителство на железопътен мост през пролива. То завършва през есента същата година. Понеже мостът не е имал ледорези, през февруари 1945 г. ледоход от Азовско море поврежда 30% от опорите. Решено е да не се възстановява, като оцелелите подпори са премахнати, за да не пречат на корабоплаването.

За заместване на разрушения мост през 1953 г. е открит ферибот, съединяващ Крим с Краснодарски край (пристанище Крим – пристанище Кавказ). В линията участват железопътните фериботни кораби „Заполярен“, „Северен“, „Южен“ и „Източен“. По-късно в експлоатация са въведени и автомобилните фериботи: „Керченски-1“, „Керченски-2“ и „Ейск“.

В края на 1980-те г. поради стареене на железопътните фериботи е прекратено превозването на пътници и товари през пролива.

XXІ век

През 2003 г. Керченският пролив се оказва в центъра на спор между Русия и Украйна, след като властите на Краснодарски край започват да строят дига към остров Тузла, чиято принадлежност се оспорва от Украйна и Русия. Конфликтът е изгладен при среща на президентите и е подписан договор, в който протокът е признат за съвместни вътрешни води на Русия и Украйна.

Преговорите на експертни групи по разделянето на Азовско море обаче продължават.

Източници

  1. Еврипид. Ифигения в Тавриде, стр. 393-399
  2. „Эсхил, Прометей прикованный“, ст. 732-735 (Пер. А. И. Пиотровского)
  3. Плутарх, Тезей, 26