Рудолф II (Саксония-Витенберг): Разлика между версии
мРедакция без резюме |
м whitespaces |
||
| Ред 36: | Ред 36: | ||
}} |
}} |
||
'''Рудолф II''' Слепия ({{lang-de|Rudolf II Herzog von Sachsen-Wittenberg}}, * [[1307]], † [[6 декември]] [[1370]] във Витенберг) от род [[Аскани]] е [[херцог]] и принц- [[курфюрст]] в херцогство [[Саксония-Витенберг]] през [[1356]] – [[1370]] г. |
'''Рудолф II''' Слепия ({{lang-de|Rudolf II Herzog von Sachsen-Wittenberg}}, * [[1307]], † [[6 декември]] [[1370]] във Витенберг) от род [[Аскани]] е [[херцог]] и принц- [[курфюрст]] в херцогство [[Саксония-Витенберг]] през [[1356]] – [[1370]] г. |
||
[[Файл:Rudolf-II-von-Sachsen.jpg|thumb|Рудолф II, |
[[Файл:Rudolf-II-von-Sachsen.jpg|thumb|Рудолф II,]] |
||
== Произход == |
== Произход == |
||
Той е син и наследник на херцог [[Рудолф I (Саксония-Витенберг)|Рудолф I]] († 1356) и на първата му съпруга маркграфиня Юта (Юдит, Бригита) от Бранденбург († 9 май 1328), дъщеря на маркграф [[Ото V (Бранденбург)|Ото V]] от Бранденбург. |
Той е син и наследник на херцог [[Рудолф I (Саксония-Витенберг)|Рудолф I]] († 1356) и на първата му съпруга маркграфиня Юта (Юдит, Бригита) от Бранденбург († 9 май 1328), дъщеря на маркграф [[Ото V (Бранденбург)|Ото V]] от Бранденбург. |
||
Версия от 21:51, 1 септември 2017
| Рудолф II Слепия | |
| 2-ри курфюрст на Саксония-Витенберг | |
 | |
| Управление | 1356 – 1370 |
|---|---|
| Наследил | Рудолф I |
| Наследник | Венцел I |
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал | |
| Семейство | |
| Баща | Рудолф I |
| Майка | Бригита Бранденбург |
| Бракове | Елизабет Хесен Елизабет |
| Герб |  |
| Рудолф II Слепия в Общомедия | |
Рудолф II Слепия (Шаблон:Lang-de, * 1307, † 6 декември 1370 във Витенберг) от род Аскани е херцог и принц- курфюрст в херцогство Саксония-Витенберг през 1356 – 1370 г.
Произход
Той е син и наследник на херцог Рудолф I († 1356) и на първата му съпруга маркграфиня Юта (Юдит, Бригита) от Бранденбург († 9 май 1328), дъщеря на маркграф Ото V от Бранденбург.
Управление
Рудолф получава от баща си рано дипломатически задачи. На 25 август 1346 г. Рудолф участва в Битката при Креси на страната на френския крал Филип VI и след смъртта на бохемския крал Ян Люксембургски (26 август 1346) поема главното командване на немските помощни войски. Френският крал му подарява един трън с кръв от короната от тръни на Исус Христос. Рудолф поставя ценната реликва в построената от баща му базилика-капела в дворец Витенберг.
Рудолф се нарича за пръв път през 1370 г. princeps elector (курфюрст), което има право от 1356 г. Малко преди смъртта си той ослепява почти напълно и затова е наричан също "Слепия".
Бракове
Рудолф II се жени през 1336 г. за Елизабет († 1354), дъщеря на ландграф Ото I от Хесен, и втори път за Елизабет († 15 ноември 1373), дъщеря на граф Улрих II фон Линдов-Рупин.
От първия си брак той има децата:
- Беате († сл. 1373)
- Елизабет († 1353)
От втория си брак:
- Албрехт (* 1371, † 1371)
След неговата смърт Рудолф II е наследен, понеже няма наследници, от малкия му полубрат Венцел I (* 1337, † 15 май 1388), от третия брак на баща му с Агнес от Линдов († 9 май 1343).
През февруари 2009 г. е открит неговия гроб при разкопките на бившия францискански манастир Витенберг. Курфюрст Рудолф е погребан с оловния му меч в дървен ковчег до втората му съпруга и дъщеря му.
Външни препратки
Източници
- Georg Hirschfeld, Geschichte der Sächsisch-Askanischen Kurfürsten. Verlag Sittenfeld, Berlin 1884
- Otto von Heinemann, Rudolf II, Herzog und Kurfürst von Sachsen, Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). 29, Duncker & Humblot, Leipzig 1889, S. 555.