Георги Капчев (гарибалдиец): Разлика между версии
Редакция без резюме |
м Интервал в заглавие на раздел Биография |
||
| Ред 10: | Ред 10: | ||
'''Георги Илиев Капчев''' е [[България|български]] [[революция|революционер]], [[Джузепе Гарибалди|гарибалдиец]]. |
'''Георги Илиев Капчев''' е [[България|български]] [[революция|революционер]], [[Джузепе Гарибалди|гарибалдиец]]. |
||
==Биография== |
== Биография == |
||
Капчев е роден около 1828 година в Охрид и произхожда от големия български род [[Капчеви]]. Завършва медицина. В 1848 година влиза като доброволец в отредите на [[Джузепе Гарибалди]] и взима участие в боевете в Ломбардия и отбраната на [[Рим]]. Прикрива отстъплението към [[Венеция]] и в [[Битка при Чезантико|битката при Чезантико]] извежда с коня си от бойното поле [[Анита Гарибалди]], жената на Гарибалди. През 50-те години емигрира във [[Влашко]], където се движи в средите на [[хъшове]]те. |
Капчев е роден около 1828 година в Охрид и произхожда от големия български род [[Капчеви]]. Завършва медицина. В 1848 година влиза като доброволец в отредите на [[Джузепе Гарибалди]] и взима участие в боевете в Ломбардия и отбраната на [[Рим]]. Прикрива отстъплението към [[Венеция]] и в [[Битка при Чезантико|битката при Чезантико]] извежда с коня си от бойното поле [[Анита Гарибалди]], жената на Гарибалди. През 50-те години емигрира във [[Влашко]], където се движи в средите на [[хъшове]]те. |
||
Версия от 23:46, 2 септември 2017
Тази статия е за гарибалдиеца. За революционера от края на 19 - началото на 20 век, негов племенник, вижте Георги Капчев.
| Георги Капчев | |
| български революционер | |
| Роден |
около 1828 г.
|
|---|---|
| Починал | около 1870 г.
|
Георги Илиев Капчев е български революционер, гарибалдиец.
Биография
Капчев е роден около 1828 година в Охрид и произхожда от големия български род Капчеви. Завършва медицина. В 1848 година влиза като доброволец в отредите на Джузепе Гарибалди и взима участие в боевете в Ломбардия и отбраната на Рим. Прикрива отстъплението към Венеция и в битката при Чезантико извежда с коня си от бойното поле Анита Гарибалди, жената на Гарибалди. През 50-те години емигрира във Влашко, където се движи в средите на хъшовете.
По-късно се връща в Охрид. Поддържа връзки с руския консул във Варна Александър Рачински.[1] В 1860 година Георги Капчев под влиянието на охридския гръцки владика заявява, че брат му Иван Капчев, чийто настойник е той, е изпратен да учи в Русия от Димитър Миладинов, но без негово съгласие. След дипломатически скандал и размяна на ноти между двете правителства, непълнолетният Иван Капчев е върнат в Охрид от руския консул в Битоля Михаил Хитрово. Скандалът с Капчев е повод за арестуването и затварянето на Димитър Миладинов в Цариград.[2][3]
Около 1870 година Капчев прави опит да организира въстание, но е разкрит е и екзекутиран от османските власти.[4]
Бележки
- ↑ Istoricheski pregled, Volume 48, Issues 7-12, Bŭlgarsko istorichesko druzhestvo, BAN, 1992 str. 100.
- ↑ Братя Миладинови – преписка, Издирил, коментирал и редактирал Никола Трайков, Българска академия на науките, Институт за история. Издателство на БАН, София, 1964, стр. 165-166.
- ↑ Централният македонски комитет на Георги Капчев (1898 - 1899), в: Елдъров, Светлозар. „Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 - 1903)“, Иврай, София, 2003, стр. 241 - 268.
- ↑ Енциклопедия България, том 7, София, Издателство „Проф. Марин Дринов“, 1996, стр. 660.
