Аварски хаганат: Разлика между версии
излишно |
м Bot: Automated text replacement (-От тогава +Оттогава) |
||
Ред 52: | Ред 52: | ||
От 791 година Аварският хаганат е подложен на силен натиск от [[Франкско кралство|Франкското кралство]] на [[Карл Велики]] и през 803 година е окончателно разгромен. През следващите две години [[България|българският]] владетел [[Крум]] установява контрол над източните владения на аварите, достигайки на запад до река [[Дунав]], която става българо-франкска граница в Панония.<ref name="геб"/> |
От 791 година Аварският хаганат е подложен на силен натиск от [[Франкско кралство|Франкското кралство]] на [[Карл Велики]] и през 803 година е окончателно разгромен. През следващите две години [[България|българският]] владетел [[Крум]] установява контрол над източните владения на аварите, достигайки на запад до река [[Дунав]], която става българо-франкска граница в Панония.<ref name="геб"/> |
||
Според българските хроники, хан Крум издава законите си след споделеното от покорените авари за беззаконието, предизвикало упадъка и изчезването на тяхната държава. Крум, за да приобщи завладените авари и като първа крачка към изграждането на единна българска народност, наред със споменатите общи закони, заменящи традиционното племенно българско и тракийско правосъдие. |
Според българските хроники, хан Крум издава законите си след споделеното от покорените авари за беззаконието, предизвикало упадъка и изчезването на тяхната държава. Крум, за да приобщи завладените авари и като първа крачка към изграждането на единна българска народност, наред със споменатите общи закони, заменящи традиционното племенно българско и тракийско правосъдие. Оттогава в българският език остава фразата Крумови закони.в смисъл който ги наруши бива наказан според деянието. |
||
ПРИМЕР-на крадеца му се реже ръката с която е откраднал |
ПРИМЕР-на крадеца му се реже ръката с която е откраднал |
Версия от 07:49, 4 септември 2017
Аварски хаганат | |
— Независима държава — | |
567 – 804 | |
Балканите и Аварския хаганат около 680 г. | |
Континент | Европа |
---|---|
Столица | в района на Тимишоара |
Официален език | тюрко-аварски, паноно-романски, славянски |
Религия | Тенгризъм |
Форма на управление | Абсолютна монархия |
История | Ранно Средновековие |
Обсада на Сирмиум | 562 г. |
Балкански походи на Маврикий | 582-602 г. |
Обсада на Константинопол | 626 г. |
| |
Днес част от | |
Аварски хаганат в Общомедия |
Аварският хаганат е държава на аварите, просъществувала в Панония и съседните земи от 562 до 803 година.
Хаганатът е основан през 562 година от владетеля Баян. род Дуло ;През 578 година, в съюз с Източната Римска империя, аварите разгромяват живеещите в Дакия траки. През 586 година аварите воюват с Империята и техни войски, в които участват славяни и българи, обсаждат град Солун. През 598 година е превзет Сингидунум, а през 626 година аварите обсаждат Константинопол. През 631-632 година възниква конфликт между аварите и живеещите под тяхна власт българи кутригурии утригури, в резултат на което значителна група куртигури (9000 души, според източниците) се изселва от Панония.[1]и Илирия
От 791 година Аварският хаганат е подложен на силен натиск от Франкското кралство на Карл Велики и през 803 година е окончателно разгромен. През следващите две години българският владетел Крум установява контрол над източните владения на аварите, достигайки на запад до река Дунав, която става българо-франкска граница в Панония.[1]
Според българските хроники, хан Крум издава законите си след споделеното от покорените авари за беззаконието, предизвикало упадъка и изчезването на тяхната държава. Крум, за да приобщи завладените авари и като първа крачка към изграждането на единна българска народност, наред със споменатите общи закони, заменящи традиционното племенно българско и тракийско правосъдие. Оттогава в българският език остава фразата Крумови закони.в смисъл който ги наруши бива наказан според деянието.
ПРИМЕР-на крадеца му се реже ръката с която е откраднал
Бележки
- ↑ а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 11.