Блестяща изолация: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
махам твърдения без източник; факт |
|||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
[[Категория:Британска империя]] |
[[Категория:Британска империя]] |
||
[[Категория: |
[[Категория:История на Великобритания]] |
||
[[Категория:Външна политика на Великобритания]] |
[[Категория:Външна политика на Великобритания]] |
||
Версия от 12:46, 6 септември 2017
Политиката на Блестяща изолация (Шаблон:Lang-en) е период през втората половина на XIX век, когато британската външна политика се отказва от дълговременни единодействия и споразумения, за да си запази пълна свобода за самостоятелни изяви по установяване и укрепване на влиянието в/на колониалната си империя, както и в Европа.[източник? (Поискан преди 2437 дни)] Баланса на силите подържа посредством т.нар. „принцип на двата стандарта“, т.е. военният ѝ флот трябва да съответства на равнището на обединените морски сили на двете следващи я по сила морски държави.[1]
Източници
- ↑ Стефанов, Георги. Международни отношения и външна политика на България 1789/1970, Глава II, Великите сили, стр. 37 – 38. ДИ „Наука и изкуство“, 1977, ISBN 9534621511.