Хачико: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Bulgarian 3 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Грешна граматика
Ред 2: Ред 2:
'''Хачико''' ({{lang-ja|忠犬ハチ公}}) е [[куче]] от породата [[акита ину]], което става символ на верността и предаността към стопанина си, дори години след неговата смърт.<ref>[http://www.petpublishing.com/dogken/breeds/akita.shtml The Voice of Japan]</ref> В [[Япония]], на гара Шибуя е издигнат паметник в негова чест.
'''Хачико''' ({{lang-ja|忠犬ハチ公}}) е [[куче]] от породата [[акита ину]], което става символ на верността и предаността към стопанина си, дори години след неговата смърт.<ref>[http://www.petpublishing.com/dogken/breeds/akita.shtml The Voice of Japan]</ref> В [[Япония]], на гара Шибуя е издигнат паметник в негова чест.


Хачико е роден на [[10 ноември]] [[1923]] г. в японската префектура [[Акита (префектура)|Акита]]. Фермерът решава да подари малкото куче на професор Хидесабуро Уено, работещ в Университета в [[Токио]]. Професорът му дава името Хачико (осмият).<ref name = "japantoday.ru">{{cite web|url=http://www.japantoday.ru/arch/jurnal/0601/07.shtml|title=Встретимся у Хатико}}</ref>
Хачико е роден на [[10 ноември]] [[1923]] г. в японската префектура [[Акита (префектура)|Акита]]. Фермер решава да подари малкото куче на професор Хидесабуро Уено, работещ в Университета в [[Токио]]. Професорът му дава името Хачико (осмият).<ref name = "japantoday.ru">{{cite web|url=http://www.japantoday.ru/arch/jurnal/0601/07.shtml|title=Встретимся у Хатико}}</ref>


Професор Уено ежедневно пътува с влака на работа и кучето всеки ден го изпраща сутрин, а след това се връща да го посрещне на гарата точно в 5 часа след обяд. На [[21 май]] [[1925]] г. Хидесабуро Уено получава инфаркт и умира. По това време Хачико е на 18 мес. На този ден той дълго чака стопанина си, който никога не идва. Въпреки това кучето продължава да го чака всеки ден, пристига в 5 часа след обяд и седи до късно.<ref name = "akita-hachimantai.com">{{cite web|url=http://www.akita-hachimantai.com/history.html|title=Верный друг из страны Восходящего Солнца|author=Шапарева Г.}}</ref>. Макар че много роднини и познати се опитват да вземат кучето при себе си, то неизменно се завръща на гарата, за да посрещне стопанина си. Местните търговци и работниците започват да го хранят, възхищавайки се на неговата преданост и постоянство. Това продължава години наред.<ref>[http://www.digitaljournal.com/article/218509/Dog_faithfully_awaits_return_of_his_master_for_past_11_years Dog faithfully awaits return of his master for past 11 years]</ref>
Професор Уено ежедневно пътува с влака на работа и кучето всеки ден го изпраща сутрин, а след това се връща да го посрещне на гарата точно в 5 часа след обяд. На [[21 май]] [[1925]] г. Хидесабуро Уено получава инфаркт и умира. По това време Хачико е на 18 мес. На този ден той дълго чака стопанина си, който никога не идва. Въпреки това кучето продължава да го чака всеки ден, пристига в 5 часа след обяд и седи до късно.<ref name = "akita-hachimantai.com">{{cite web|url=http://www.akita-hachimantai.com/history.html|title=Верный друг из страны Восходящего Солнца|author=Шапарева Г.}}</ref>. Макар че много роднини и познати се опитват да вземат кучето при себе си, то неизменно се завръща на гарата, за да посрещне стопанина си. Местните търговци и работниците започват да го хранят, възхищавайки се на неговата преданост и постоянство. Това продължава години наред.<ref>[http://www.digitaljournal.com/article/218509/Dog_faithfully_awaits_return_of_his_master_for_past_11_years Dog faithfully awaits return of his master for past 11 years]</ref>

Версия от 16:20, 9 септември 2017

Снимка на Хачико

Хачико (Шаблон:Lang-ja) е куче от породата акита ину, което става символ на верността и предаността към стопанина си, дори години след неговата смърт.[1] В Япония, на гара Шибуя е издигнат паметник в негова чест.

Хачико е роден на 10 ноември 1923 г. в японската префектура Акита. Фермер решава да подари малкото куче на професор Хидесабуро Уено, работещ в Университета в Токио. Професорът му дава името Хачико (осмият).[2]

Професор Уено ежедневно пътува с влака на работа и кучето всеки ден го изпраща сутрин, а след това се връща да го посрещне на гарата точно в 5 часа след обяд. На 21 май 1925 г. Хидесабуро Уено получава инфаркт и умира. По това време Хачико е на 18 мес. На този ден той дълго чака стопанина си, който никога не идва. Въпреки това кучето продължава да го чака всеки ден, пристига в 5 часа след обяд и седи до късно.[3]. Макар че много роднини и познати се опитват да вземат кучето при себе си, то неизменно се завръща на гарата, за да посрещне стопанина си. Местните търговци и работниците започват да го хранят, възхищавайки се на неговата преданост и постоянство. Това продължава години наред.[4]

Става известен на цяла Япония през 1932 г. след публикация на статията „Предано старо куче очаква завръщането на стопанина си 9 г. след неговата смърт“[3].

През 1934 г. е издигнат негов паметник. Хачико продължава да идва на гарата в продължение на 9 г. до самата си смърт на 8 март 1935 г. В деня на неговата смърт е обявен ден на траур. Погребан е до покойния си господар в гробището Аояма, Минато, Токио.

По време на Втората световна война, когато има нужда от метал, паметникът е разрушен, но през август 1948 г. е възстановен и се налага като пример на любов и вярност.[2].

През 1987 година по мотиви от тази история е направен филма „Hachiko Monogatari“ (Япония), а през 2009 „Хачико: история на едно куче“ (САЩ) с Ричърд Гиър в главната роля.

Това не е първият филм за Хачико.

Външни препратки

Източници