Блестяща изолация: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
махам твърдения без източници, микро
Ред 1: Ред 1:
{{микромъниче|12:39, 18 септември 2017 (UTC)}}
'''Политиката на Блестяща изолация''' ({{lang-en|Splendid isolation}}) е {{факт|период през втората половина на XIX век, когато британската [[външна политика]] се отказва от дълговременни единодействия и споразумения, за да си запази пълна свобода за самостоятелни изяви по установяване и укрепване на влиянието в/на колониалната си империя, както и в Европа.|2017|8|17}} Баланса на силите подържа посредством т.нар. „принцип на двата стандарта“, т.е. военният и&#768; флот трябва да съответства на равнището на обединените морски сили на двете следващи я по сила морски държави.<ref>{{cite book |last= Стефанов |first= Георги |title= Международни отношения и външна политика на България 1789/1970, Глава II, Великите сили, стр. 37 – 38 |year= 1977, ISBN 9534621511 |publisher= ДИ „Наука и изкуство“}}</ref>
'''Политиката на Блестяща изолация''' ({{lang-en|Splendid isolation}})

Баланса на силите подържа посредством т.нар. „принцип на двата стандарта“, т.е. военният и&#768; флот трябва да съответства на равнището на обединените морски сили на двете следващи я по сила морски държави.<ref>{{cite book |last= Стефанов |first= Георги |title= Международни отношения и външна политика на България 1789/1970, Глава II, Великите сили, стр. 37 – 38 |year= 1977, ISBN 9534621511 |publisher= ДИ „Наука и изкуство“}}</ref>


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 12:39, 18 септември 2017

Политиката на Блестяща изолация (Шаблон:Lang-en)

Баланса на силите подържа посредством т.нар. „принцип на двата стандарта“, т.е. военният ѝ флот трябва да съответства на равнището на обединените морски сили на двете следващи я по сила морски държави.[1]

Източници

  1. Стефанов, Георги. Международни отношения и външна политика на България 1789/1970, Глава II, Великите сили, стр. 37 – 38. ДИ „Наука и изкуство“, 1977, ISBN 9534621511.