Иван Гаруфалов: Разлика между версии
м Bot: Automated text replacement (-източно- +източно) |
Vodnokon4e (беседа | приноси) м двойно в; форматиране: 3x тире, 4 интервала, 6lokavica, нов ред (ползвайки Advisor) |
||
Ред 6: | Ред 6: | ||
}} |
}} |
||
'''Епископ Иван Гаруфалов''' е апостолически екзарх на българите католици от източен обреди и титулярен епископ Лаганийски в средата на XX век. |
'''Епископ Иван Гаруфалов''' е апостолически екзарх на българите католици от източен обреди и титулярен епископ Лаганийски в средата на XX век. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Иван Димитров Гаруфалов е роден на 15 август 1887 г. в [[Малко Търново]] в семейство с възрожденски традиции, изиграло важна роля в разпространението на унията в Странджанския край. Син е на революционера [[Димитър Гаруфалов]] и брат на войводата [[Стойчо Гаруфалов]]. В къщата на неговия дядо Стойчо Гаруфалов е осветен първият католически параклис в Малко Търново през 1861 г. След като завършва начално образование в [[Малко Търново]] и основно в [[София]], той постъпва в [[Одринска българска католическа гимназия|Българо-католическата гимназия]] в [[Одрин]]. Тук той проявява особена любов към църковната музика и става пръв помощник на отец [[Константин Кертев]], ръководител на църковния хор. |
Иван Димитров Гаруфалов е роден на 15 август 1887 г. в [[Малко Търново]] в семейство с възрожденски традиции, изиграло важна роля в разпространението на унията в Странджанския край. Син е на революционера [[Димитър Гаруфалов]] и брат на войводата [[Стойчо Гаруфалов]]. В къщата на неговия дядо Стойчо Гаруфалов е осветен първият католически параклис в Малко Търново през 1861 г. След като завършва начално образование в [[Малко Търново]] и основно в [[София]], той постъпва в [[Одринска българска католическа гимназия|Българо-католическата гимназия]] в [[Одрин]]. Тук той проявява особена любов към църковната музика и става пръв помощник на отец [[Константин Кертев]], ръководител на църковния хор. |
||
През 1905 г. Иван постъпва в обществото на отците-възкресенци и прекарва годината на послушничеството в [[Краков]]. От 1908 до 1912 г. следва философия и богословие в Григорианския университет в [[Рим]]. Там на 30 март 1912 г. е ръкоположен за свещеник от архиепископ [[Михаил Миров]]. През същата година се завръща в [[Одрин]] и става учител по катехизис, рисуване и пеене в Българо-католическата гимназия. |
През 1905 г. Иван постъпва в обществото на отците-възкресенци и прекарва годината на послушничеството в [[Краков]]. От 1908 до 1912 г. следва философия и богословие в Григорианския университет в [[Рим]]. Там на 30 март 1912 г. е ръкоположен за свещеник от архиепископ [[Михаил Миров]]. През същата година се завръща в [[Одрин]] и става учител по катехизис, рисуване и пеене в Българо-католическата гимназия. |
||
През 1915 г. Иван Гаруфалов е изпратен да служи |
През 1915 г. Иван Гаруфалов е изпратен да служи в родния си град и остава там до 1940 г. На 16 февруари 1923 г. пожар унищожава сградата на училището и свещеническия дом. На 10 юли 1925 г. в Иван Гаруфалов посреща в [[Малко Търново]] архиепископ [[Йоан XXIII|Анджело Джузепе Ронкали]], отскоро назначен за Апостолически визитатор в България.<ref>[http://www.kae-bg.org/?act=content&rec=50 Епископ Иван Гаруфалов]</ref> |
||
Първата копка на нов източнокатолически храм на мястото на построената през 1868 г. църква е направена на 1 май 1931 г. През лятото на 1932 г. започва изграждането и на камбанария, завършена за две години. Вътрешното оформление на храма е направено през лятото на 1935 г. |
Първата копка на нов източнокатолически храм на мястото на построената през 1868 г. църква е направена на 1 май 1931 г. През лятото на 1932 г. започва изграждането и на камбанария, завършена за две години. Вътрешното оформление на храма е направено през лятото на 1935 г. |
||
През 1941 г. Иван Гаруфалов е повикан в [[София]], за да замести епископ [[Кирил Куртев]], който се оттегля от своя пост поради физическа и умствена преумора. На 6 юли 1942 г. папа [[Пий XII]] назначава Иван Гаруфалов за [[Църква на съединените с Рим българи|Апостолически екзарх]] на българите католици от източен обреди и го избира за титулярен епископ Лаганийски. Ръкополагането се извършва на 1 ноември същата година в енорийския храм „[[Успение Богородично (католическа катедрала в София)|Успение Богородично]]" в София от епископ Кирил Куртев в съслужние с [[Дамян Теелен]] |
През 1941 г. Иван Гаруфалов е повикан в [[София]], за да замести епископ [[Кирил Куртев]], който се оттегля от своя пост поради физическа и умствена преумора. На 6 юли 1942 г. папа [[Пий XII]] назначава Иван Гаруфалов за [[Църква на съединените с Рим българи|Апостолически екзарх]] на българите католици от източен обреди и го избира за титулярен епископ Лаганийски. Ръкополагането се извършва на 1 ноември същата година в енорийския храм „[[Успение Богородично (католическа катедрала в София)|Успение Богородично]]" в София от епископ Кирил Куртев в съслужние с [[Дамян Теелен]] – епископ на Никополската епархия, и [[Иван Романов]] – епископ на Софийско-Пловдивската епархия. Присъства също и архиепископ [[Джузепе Мацоли]] – апостолически делегат в България. Оттогава униатската църква в България започва да се именува католическа екзархия.<ref>{{cite book|title=Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване|last=Елдъров|first=Светлозар|authorlink=Светлозар Елдъров|year=2002|location=София|url=http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/S_Elderov_Katolicite_v_BG.pdf}}</ref> |
||
През април 1941 г., когато Югославия е ликвидирана като държава и част от Македония е присъединена към България, под юрисдикцията на епископ Йоан Гаруфалов минават и униатските енории от някой части на Македония. През 1943 г. заради бомбардировките над столицата Йоан Гаруфалов се евакуира в Стара Загора, където остава до края на войната. Униатските енории в Македония остават под юрисдикцията на Апостолическата екзархия в София чак до края на 1945 г. |
През април 1941 г., когато Югославия е ликвидирана като държава и част от Македония е присъединена към България, под юрисдикцията на епископ Йоан Гаруфалов минават и униатските енории от някой части на Македония. През 1943 г. заради бомбардировките над столицата Йоан Гаруфалов се евакуира в Стара Загора, където остава до края на войната. Униатските енории в Македония остават под юрисдикцията на Апостолическата екзархия в София чак до края на 1945 г. |
Версия от 00:10, 20 септември 2017
епископ Иван Гаруфалов | |
български духовник | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Религия | католицизъм[1][2] |
Учил в | Папски Григориански университет |
Епископ Иван Гаруфалов е апостолически екзарх на българите католици от източен обреди и титулярен епископ Лаганийски в средата на XX век.
Биография
Иван Димитров Гаруфалов е роден на 15 август 1887 г. в Малко Търново в семейство с възрожденски традиции, изиграло важна роля в разпространението на унията в Странджанския край. Син е на революционера Димитър Гаруфалов и брат на войводата Стойчо Гаруфалов. В къщата на неговия дядо Стойчо Гаруфалов е осветен първият католически параклис в Малко Търново през 1861 г. След като завършва начално образование в Малко Търново и основно в София, той постъпва в Българо-католическата гимназия в Одрин. Тук той проявява особена любов към църковната музика и става пръв помощник на отец Константин Кертев, ръководител на църковния хор.
През 1905 г. Иван постъпва в обществото на отците-възкресенци и прекарва годината на послушничеството в Краков. От 1908 до 1912 г. следва философия и богословие в Григорианския университет в Рим. Там на 30 март 1912 г. е ръкоположен за свещеник от архиепископ Михаил Миров. През същата година се завръща в Одрин и става учител по катехизис, рисуване и пеене в Българо-католическата гимназия.
През 1915 г. Иван Гаруфалов е изпратен да служи в родния си град и остава там до 1940 г. На 16 февруари 1923 г. пожар унищожава сградата на училището и свещеническия дом. На 10 юли 1925 г. в Иван Гаруфалов посреща в Малко Търново архиепископ Анджело Джузепе Ронкали, отскоро назначен за Апостолически визитатор в България.[3]
Първата копка на нов източнокатолически храм на мястото на построената през 1868 г. църква е направена на 1 май 1931 г. През лятото на 1932 г. започва изграждането и на камбанария, завършена за две години. Вътрешното оформление на храма е направено през лятото на 1935 г.
През 1941 г. Иван Гаруфалов е повикан в София, за да замести епископ Кирил Куртев, който се оттегля от своя пост поради физическа и умствена преумора. На 6 юли 1942 г. папа Пий XII назначава Иван Гаруфалов за Апостолически екзарх на българите католици от източен обреди и го избира за титулярен епископ Лаганийски. Ръкополагането се извършва на 1 ноември същата година в енорийския храм „Успение Богородично" в София от епископ Кирил Куртев в съслужние с Дамян Теелен – епископ на Никополската епархия, и Иван Романов – епископ на Софийско-Пловдивската епархия. Присъства също и архиепископ Джузепе Мацоли – апостолически делегат в България. Оттогава униатската църква в България започва да се именува католическа екзархия.[4]
През април 1941 г., когато Югославия е ликвидирана като държава и част от Македония е присъединена към България, под юрисдикцията на епископ Йоан Гаруфалов минават и униатските енории от някой части на Македония. През 1943 г. заради бомбардировките над столицата Йоан Гаруфалов се евакуира в Стара Загора, където остава до края на войната. Униатските енории в Македония остават под юрисдикцията на Апостолическата екзархия в София чак до края на 1945 г.
Епископ Иван Гаруфалов управлява епархията в продължение на десет години в трудни за католическата църква времена. Умира по време на почивка във вила в покрайнините на София на 7 август 1951 г.
Източници
- ↑ garu // Посетен на 22 октомври 2020 г.
- ↑ www.gcatholic.org // Посетен на 21 юни 2022 г. (на английски)
- ↑ Епископ Иван Гаруфалов
- ↑ Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002.
епископ Кирил Куртев | → | Софийски екзарх (1942 – 1951) | → | епископ Кирил Куртев |