Българска работническа социалдемократическа партия (обединена): Разлика между версии
Редакция без резюме |
численост |
||
| Ред 20: | Ред 20: | ||
През 1935 г. отказва поканата на БКП за сформиране на [[Народен фронт]], а през следващата година става един от учредителите на опозиционната [[Петорка]].<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 423-424 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref> По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] отказва да приеме курса към въоръжено въстание на БКП и да участва в [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]]. |
През 1935 г. отказва поканата на БКП за сформиране на [[Народен фронт]], а през следващата година става един от учредителите на опозиционната [[Петорка]].<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 423-424 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref> По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] отказва да приеме курса към въоръжено въстание на БКП и да участва в [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]]. |
||
След [[Деветосептемврийски преврат|9 септември 1944 г.]] има двама министри в правителството на [[Кимон Георгиев]]. По-късно обаче отново се обръща срещу БКП и заедно с [[БЗНС]] на [[Никола Петков]] образува опозиционния на ОФ Блок на градския и селския труд. През |
След [[Деветосептемврийски преврат|9 септември 1944 г.]] има двама министри в правителството на [[Кимон Георгиев]]. По-късно обаче отново се обръща срещу БКП и заедно с [[БЗНС]] на [[Никола Петков]] образува опозиционния на ОФ Блок на градския и селския труд. През 1947 година партията е ликвидирана, като по данни на [[Държавна сигурност]] по това време тя има 5865 члена.<ref name="шарланов">{{cite book | last = Шарланов | first = Диню | year = 2009 | title = История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0544-1 | pages = 12, 14}}</ref> |
||
Част от БРСДП(о) не преминава в опозиция през 1945 година и остава в управляващата коалиция под името БРСДП-ОФ. През 1948 г. тя е слята с БКП при условие, като от 34 551 члена около 18 000 са приети в комунистическата партия, а останалите се разглеждат от режима като политически ненадеждни.<ref name="шарланов"/> |
|||
==Бележки== |
==Бележки== |
||
Версия от 10:08, 24 септември 2017
| Българска работническа социалдемократическа партия (широки социалисти) | |
| Основана | 1903 г. |
|---|---|
| Разформирована | 1948 г. |
| Наследник на | БРСДП |
| Младежка организация | СРСДМ |
| Идеология | социалдемокрация реформизъм |
Българската работническа социалдемократическа партия (широки социалисти) е историческа лява партия, отделила се от БРСДП след разцеплението на марксисткото и реформисткото крило през 1903 г. Привържениците на БРСДП (ш.с.) още се наричат „общоделци“, защото се обявяват за класово сътрудничество („общо дело“), а не за класова борба като марксистите. Членовете ѝ са основно занаятчии, чиновници и малка част – индустриални работници.
За разлика от „тесните социалисти“, БРСДП (ш.с.) не се отказва от участие в коалиции, начело с буржоазните партии. Затова партията взема участие в Патриотичния блок, в правителството на Малинов-Костурков от 1918 г., на Теодор Теодоров от 1919 г.
С участието си в правителството на Александър Цанков, дошло на власт с Деветоюнския преврат, БРСДП (ш.с.) минава на ясно антикомунистически позиции и на изборите през ноември 1923 г. участва в коалицията, водена от Сговора.
След Деветоюнския преврат партията постепенно губи подкрепата на привържениците си, изпада в криза и разцепление. Една част от членовете ѝ настояват за сближаване с БКП, а друга – с правителството. През 1932 г. част от членовете ѝ преминават в Народното социално движение на Александър Цанков.
През 1935 г. отказва поканата на БКП за сформиране на Народен фронт, а през следващата година става един от учредителите на опозиционната Петорка.[1] По време на Втората световна война отказва да приеме курса към въоръжено въстание на БКП и да участва в Отечествения фронт.
След 9 септември 1944 г. има двама министри в правителството на Кимон Георгиев. По-късно обаче отново се обръща срещу БКП и заедно с БЗНС на Никола Петков образува опозиционния на ОФ Блок на градския и селския труд. През 1947 година партията е ликвидирана, като по данни на Държавна сигурност по това време тя има 5865 члена.[2]
Част от БРСДП(о) не преминава в опозиция през 1945 година и остава в управляващата коалиция под името БРСДП-ОФ. През 1948 г. тя е слята с БКП при условие, като от 34 551 члена около 18 000 са приети в комунистическата партия, а останалите се разглеждат от режима като политически ненадеждни.[2]
Бележки
- ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 423-424.
- ↑ а б Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0544-1. с. 12, 14.
